Бургаската рафинерия има запаси
Продукт в света има, но смяната на източниците води до скок в цените
Санкциите заради военното нахлуване на Русия в Украйна няма как да не донесат страхове и по линия на един от основните продукти, които България внася от Русия - петролът. През изминалия уикенд финансовият министър Асен Василев съобщи, че в момента рафинерията работи с 40% неруски петрол и може да се мине на неруски петрол.
По данни на бранша пазарният дял на Лукойл на пазара на едро е 60-65%, като останалата част е внос - от Гърция, Румъния и доставки през Черно море. Той обаче в повечето случаи също има краен произход на нефта от Русия.
От рафинерията не отговориха на въпросите на „Капитал“за наличните количества и възможности, но от бранша увериха, че производителят на горива има достатъчни запаси за два месеца, преди дни е разтоварвал голям танкер с гориво и е уверил търговците, че са търговска организация, не политическа, и ще продължат да продават както досега. Това означава обаче и че рафинерията ще продължи да изнася както досега на външните си пазари - Сърбия, Македония и т.н., като една от възможностите според бранша е държавата да преговаря с производителя за ограничаване на потока навън.
Настроенията на пазара са разнопосочни, ако се стигне до сценарии да няма никакъв внос от Русия. Според някои от тях събития като взривове на нефтена платформа в Мексиканския залив е по-лошо от настоящото за петролния бизнес, тъй като суровината остава налична, производството не е ограничено и събитието само може да доведе до промяна на потоците на горива. Или ако Русия не пласира продукцията си на запад, тя най-вероятно ще я пласира на изток, а това означава, че някой, продавал на изток, като Близкия изток, Африка или САЩ, ще
търси нови пазари за продукцията си и т.н. Като за България опция има от Либия или Ирак например, откъдето е имало внос. Подобни намествания обаче изискват време и обикновено водят със себе си и ценови шок. Негативното в случая е маломерността на българския пазар, който не е атрактивен за доставки, като всяка държава гледа да подсигури първо собствените си енергийни нужди. Освен ценови скок от бизнеса очакват и свиване на търсенето, което да коригира цените в някаква степен.
Войната на Русия в Украйна изтупа от прахта и една тема, която години наред се неглижираше или поне от определени играчи на пазара, а именно - държавният резерв на горива, като на компаниите им е правена проверка на запасите, които са длъжни да поддържат, през изминалия уикенд.
Държавният резерв съхранява горива по два закона - за държавните резерви и военновременните запаси (по който пази много други неща) и за запасите от нефт и нефтопродукти (по директивите на Брюксел, като си разделя тази задача с компаниите, производители и вносители на горива - държавата пази запаси за 30 дни, а фирмите - за 60). Или освен количествата, които сега има в рафинерията и при търговците за продажба, на теория би следвало да има гориво за поне още 3 месеца отгоре. От години обаче има неизпъления по това изискване, като една от големите фирми на пазара - „Инса ойл“, не пази нужните количества. Миналото лято дори имаше момент, в който липсваха запаси за 13 дни, като 6 от тях бяха по вина на държавата, а 7 - на частната компания. Сега не е ясно дали държавата има нарушение по това изискване към този момент, но според бранша липсват около 90 хил. тона.
Цената на храните вече беше поела нагоре - заради проблеми с доставките, скъпа енергия, торове и т.н. Но войната на Русия в Украйна е новият почти сигурен импулс за скок. Двете държави произвеждат между 1/4 и 1/3 от пшеницата в света, затова и още миналата седмица цените се вдигнаха. Това обаче може да е само прелюдия, ако в близките месеци няма мирна развръзка. Освен самото отглеждане и събиране на реколтата проблем ще е и транспортът в Черно море.
На този глобален фон в България може да има разнопосочни ефекти. Първо, последният сезон реколтата пшеница беше рекордна като количество и цените бяха високи. За 2021 г. износът на жито скочи до 2.2 млрд. лв., а на слънчоглед - надскочи милиард. Няма информация колко от добитите количества вече са изнесени, но традиционно пролетта експортът вече е по-слаб.
Земеделският министър Иван Иванов обяви в понеделник, че страната разполага със зърнен резерв за две години. А хранителните вериги поне засега не отчитат засилено търсене на храни, т.е. хората не се презапасяват. Така ключов остава въпросът с цената. Ако глобално е висока, няма как в България хлебната пшеница, олиото, или пък фуражите да са на по-ниска цена. 2019
„Прогнозите са невъзможни, борсовите цени се движат рязко, но основно в посока нагоре. В България има достатъчно запаси пшеница - налични са над 2 млн. тона, а от царевица - 1.5 млн. тона. При сегашната ситуация вероятно много фермери ще се възползват от по-високите цени и изнасят“, коментира Пламен Борисов, собственик на търговеца и производител на зърно „Фарм сенс“. Към момента пристанищата ни работят спокойно, но България не е ключов играч и в сравнение с Румъния сме много по-малък фактор.
Много по-остро може да е отражението при слънчогледа - Украйна и Русия държат около 80% от световния пазар слънчоглед и масло от него по данни на Commerzbank. Войната почти сигурно ще попречи на засяването на слънчоглед в Украйна, което започва след месец. „Слънчогледът в света е само в Черноморския регион, Франция и Аржентина. Ако ситуацията не се промени, това означава много фундаментална промяна в цените нагоре. Почти сигурно е, че много земеделци тук ще се преориентират и след месец ще засеят слънчоглед вместо царевица“, прогнозира Пламен Борисов. В България има и много преработвателни мощности, които ползват и вносен слънчоглед от Румъния и Украйна, и за тях бизнесът също ще е силен. Но цените на олиото почти сигурно ще се изстрелят.
От най-големия производител на олио в страната „Олива“нямат пряк проблем в момента, но описаха пазара като блокиран. „Логистично най-големите производители на олио - Русия и Украйна, са блокирани и макар да има работещи руски пристанища, заради проблеми с разплащанията реално не присъстват на пазара. В момента се коментират бъдещи цени с над 30% от нивата преди войната“, каза Георги Койнов, финансов директор на компанията. Заради защитните мита на Украйна и Русия на практика България не е внасяла слънчоглед през миналата година от там и в момента е ресурсно обезпечена. Когато войната свърши, олиото от тези държави ще се отключи и това ще свали цената, коментира Койнов.