Подреждане на парчетата война
ВВ началото на войната в Украйна, само преди две седмици, изглеждаше, че има риск ужасът да премине границите и едва ли не да стигне до България. Много хора се страхуваха, че можем да се окажем директно замесени във въоръжения конфликт или дори че той може да ескалира до ядрена война. Днес това вече изглежда изключително малко вероятно развитие.
Смелата съпротива на украинците показа изненадващо ниско ниво на руската армия: липса на мотивация в нейните войници, лошо състояние на техниката и слаба организация - провалена логистика на горива, храна и резервни части, както и координация между различните военни части. Това, както и отговорът на свободния свят, направи ескалацията на конфликта към България малко вероятна. Директни рискове има, но днес те изглеждат много по-малки, отколкото преди две седмици.
В самата Украйна обаче ужасът на войната се изсипа в пълната си сила - бомбардирани градове, милиони бежанци, разделни семейства, стотици загинали цивилни. Aгресията на Русия не изглежда да отслабва. Дори напротив. В Украйна по всичко личи, ще става още по-тъмно, преди да съмне.
В този брой на „Капитал“сме обяснили найвероятните сценарии, по които може да се развие конфликтът през следващите седмици и месеци. Целта ни беше да подредим парчетата от хаоса, който създаде войната, в такава картина, която да прогнозира някаква предвидимост. Избрахме не само да обясним вероятните сценарии, но и тези, които едва ли ще се случат, но създават най-много притеснения в България - конфликт с НАТО и/ или пълномащабна ядрена война (вижте всички сценарии на стр. 11-18).
Това, че България (поне засега) избягва от апокалипсиса, обаче не означава, че няма никакви рискове. Войната в Украйна е изключително сериозно събитие, което се случва съвсем близо до нас и от него ще има много дълбоки последствия в различни посоки.
Съвсем директно щетите от войната се усещат от българските компании, които работят в нападнатата страна. На стр. 40 ще прочетете интервю с изпълнителния директор на „Софарма“Огнян Донев, в което той разказва какво се случва с бизнеса му там. Фармацевтичната компания има производствени мощности в Украйна, складове, продава лекарства на местния пазар и не на последно място в нея там работят няколкостотин души. Част от тях вече са в България.
Трусове има дори и за компаниите, които не работят директно в Украйна. Там и в Русия се произвежда сериозна част от стоманата и спирането на доставките сега изпраща шокова вълна в различни сектори, но най-силно тя ще се усети в строителството (стр. 44).
Един от по-късните ефекти от войната, особено ако тя продължи по-дълго, може да бъде криза на пазара на зърнени култури - пшеница, царевица и слънчоглед. За да изпревари евентуалния проблем, правителството реши да се намеси на този пазар, като забрани износа и реши да купи запаси за над един милиард лева (стр. 24).
Преди пшеницата обаче може да се усети друг недостиг заради войната в Украйна - на горива. България е в особена ситуация не само заради ефектите от санкциите срещу руския петрол, които наложиха САЩ и Великобритания, но и заради това, че единствената българска рафинерия е собственост на руска компания. „Лукойл“обаче е и една от много малкото руски компании (а и хора) които публично заявиха позиция срещу войната. Тя седя на сайта й броени часове, след това целият сайт беше свален и остана така поне до приключването на броя на „Капитал“(вижте цялата история на стр. 20-23).