ЕС на поправителен изпит за газа

След като през 2014 г. Русия анексира Кримския полуостров, лозунгите в Брюксел бяха, че ЕС ще работи за ускорено намаляване на енергийната си зависимост, особено газова, от Москва. Но резултатът 8 години по-късно е точно обратният и зависимостта е дори още по-голяма от преди. Евтиният доскоро и предпочитан от всички руски газ обаче започва да излиза прекалено скъпо.

Европа сега ще трябва да плати цената за това, че предпочиташе дълги години да прави бизнес с Русия, без да обръща внимание на деспотичния начин на управление на Путин. Последното важи в особена степен за Германия, където половината газ е руски, а през 2014 г. страната продаде най-голямото си газово хранилище това в Реден с капацитет 4.2 млрд. куб.м - на „Газпром“.

Но както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Войната в Украйна принуди ЕК да мисли геостратегически и тази седмица лансира експресната нова енергийна стратегия с амбициозната цел преди края на тази година търсенето в Европейския съюз на руски газ да намалее с две трети.

За да се случи това обаче, е нужно този път думите и документите да се облекат в конкретни проекти и финансиране. Става дума за нови газопроводи, терминали за втечнен газ и флотилии за превоза на суровината, за ускорени инвестиции във ВЕИ и енергийна ефективност. Сериозни усилия трябва да положи и България, която в момента не подкрепя петролни и газови санкции срещу Москва, защото нито едно правителство през последните над 30 години не направи и минимални усилия за намаляване на енергийната ни зависимост от Кремъл. Дори напротив - управлението на Бойко Борисов извърши неимоверни усилия, за да помогне на Русия с газопровода през Турция и България към Сърбия. А дори само газовата връзка с Гърция може да ни осигури 100% независимост от руския газ.