Стомана и пушки

ННедостиг и растящи цени. Пред това са изправени както производителите и търговците на стомана, така и строителните компании, които ползват продуктите им. След като рязкото поскъпване на енергоносителите вдигна разходите на фирмите през последните месеци, сега войната в Украйна и наложените санкции срещу Русия допълнително утежняват ситуацията, като ограничават вноса на суровини и продукти. Следвайки пазарния тренд, алтернативните източници също стават все по-труднодостъпни и неизгодни. А ефектът вече се усеща и надолу по веригата, като част от инвеститорите в сгради замразяват проектите си.

Извън пазара

„Когато един голям износител на метал като Украйна не е на пазара, е неизбежно да има недостиг“, коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Освен готови продукти страната доставя и около 15% от желязната руда в Европа. Други 15% пък идват от Русия. „Така се получава един значителен процент суровини - от руда до заготовки, които не могат да бъдат доставени в Европа. А това води до увеличено търсене на скрап и рязко повишаване на цените му“, добави той.

Този недостиг засяга пряко и двата производителя на стомана в България - „Стомана индъстри“(част от гръцката Viohalco), която работи със скрап, и „Промет стиил“край Бургас, която е собственост на украинската група „Метинвест“и ползва украински заготовки, каквито в момента не се правят. След като още в първия ден на руската атака „Метинвест“спря двата си завода в Мариупол, наскоро обяви, че прекратяват работа и мощностите в Запорожие.

По данни за 2020 г. общото производство на „Стомана индъстри“и „Промет стиил“е около 930 хил. тона, като голяма част от него се изнася, предимно в Европа. Отделно в страната се внасят стоманени продукти (малко над 1 млн. тона през 2020 г.), основно от съседни страни (Турция, Гърция, Румъния, Сърбия), но пръти и профили по принцип идват и от Украйна. Така освен при суровините ефектът от войната ще се усети частично и при продуктите.

Подобна е ситуацията в цяла Европа, където за последната седмица цените са скочили с 22% до 1160 евро/тон по данни на Kallanish Commodities, цитирани от Bloomberg. Проблемът с доставките идва по две линии. От една страна, спрени са производствени мощности в Украйна - единият от петте най-големи износителя на стомана, където войната затвори и заводите на ArcelorMittal. От друга страна, руските производители имат проблем с износа към ЕС заради наложените санкции на олигарси от сектора.

Спирането на доставките от Украйна и Русия рязко вдига цените.

Българските производители също са под натиска на поскъпнали суровини.

Ефектът се пренася върху строителството, а някои от проектите се замразяват.

Без алтернатива

Според Петров за недостига както на суровини, така и на готова продукция в момента има и чисто спекулативни причини. „Много търговци очакват още по-високи цени и задържат продажбите. Един производител това не може да си го позволи, но за търговците това е ситуация, в която могат да извлекат допълнителна печалба и не можем да ги виним“, каза той.

На теория съществува възможност суровини да се купуват директно от Русия, но на практика тя е неизползваема. „Първо, заради транспортното разстояние. Второ, плащането

е много сложно поради ограниченията. Трето, има значителен риск доставката да попадне под ембарго. Не на последно място е и репутационният риск“, каза Петров. Застраховките също поскъпват, особено ако транспортът е в Черно море. Затова според него Русия в момента не е реална алтернатива.

Поскъпването на горивата и транспорта ограничава и географския район, от който могат да се търсят суровини. „В условията на ниско търсене може да се намерят региони с дъмпингови цени, но в момента е точно

обратното“, добави Петров.

Възможно решение са доставките от Турция, която също е огромен производител. Цените обаче и там са нараснали драстично заради пренасоченото търсене. По думите на Петров няма лесен отговор: „Металите са като петрола - каквото е за теб, такова е за всички.“А това заедно с поскъпналите енергоносители кара българските производители всекидневно да актуализират цените си. „Следиш какво се случва днес и се опитваш да пресметнеш колко ще ти струва крайният продукт.

Не можеш да планираш дългосрочно, планираш ден за ден и доста нервно“, каза Петров.

По веригата

Цялата несигурност се предава надолу по веригата. Според инвеститор в малка кооперация, ако преди желязото е струвало 1.50 лв./кг, сега върви по 2.30 лв./кг, а освен това трудно се намира. „В страната има количества, но всички чакат цените да се вдигнат“, смята той.

Заради нарушените доставки обаче има и реален недостиг, който рязко оскъпява стоманата и изправя пазара пред може би най-сериозното предизвикателство за последните години, категорични са от една от найголемите строителни компании - „Главболгарстрой“. По техни данни само в рамките на една седмица суровото желязо е скочило с близо 20% - от 1.65 лв./ кг на 1.95 лв./кг. „В момента, за да купиш желязо, трябва да платиш 100% авансово и пак не е сигурно, че нещо няма да се случи по веригата, защото доставката е през Черно море“, каза изпълнителният директор Мая Пенчева.

Освен на арматурно желязо Русия и Украйна са основни производители и на листова сто

председател на Българската асоциация на металургичната индустрия

изпълнителен директор на „Главболгарстрой“ мана. Заради спрените доставки от там цените на продукта вече надхвърлиха 2500 евро/ тон. Реално Русия продава на вътрешния си пазар, но за чуждите компании разплащанията са практически невъзможни. Остават и неизвестните със самия транспорт през Черно море.

Подобна е картината като цяло в света, защото недостигът на едно място веднага рефлектира върху търсенето на друго. В резултат на това производители като Турция и Иран също започват спекулативно да вдигат цените. Под въпрос е и възможността им да покрият нуждите, които се пренасочват към тях заради сегашната ситуация. „Според мен те в момента са затрупани със запитвания, не само от нас и други балкански държави, с които по принцип работят, но вероятно и от Западна Европа. Съмнявам се, че ще успеят да реагират. Освен това Турция има и много голямо вътрешно потребление“, обясни Пенчева.

Новите сметки

Поскъпването на горивата и транспорта прави доставките от по-далечни дестинации безсмислени и се отразява не само на стоманата, но и на други строителни материали като дървесина, алуминий и бетон. „Индексацията беше 30% допреди войната, в момента никой не може да каже. В инвестиционното строителство единственият ни буфер е да не продаваме - строим, смятаме себестойността и тогава решаваме каква е цената“, каза Пенчева. Подобна е практиката в целия сектор в момента - частните инвеститори са спрели продажбите и изчакват да завърши грубият строеж, за да знаят колко им е излязла инвестицията. Едва тогава ще определят и цената, на която да продават.

Към частните инвеститори, на които изпълнява строителството, „Главболгарстрой“отразява новите цени на материалите на ежеседмична база. „Ние индексираме договорите всяка седмица, клиентите ни плащат предварително, а ние плащаме на доставчиците. Така успяваме да спрем цената, да я фиксираме. Но това е седмица за седмица“, обясни Пенчева.

Тези неизбежни индексации обаче вече карат някои от клиентите да преосмислят или направо да замразят проектите си. Други пък се опитват да оптимизират. Проблемът обаче е, че поскъпване има при основните материали, от които трудно може да се спести.

Скокът се отразява и на възможностите на компаниите да изпълняват сключените обществени поръчки. „В момента сме в хипотеза да не потвърждаваме някои цени на възложителите“, обясни Пенчева. Основният проблем по думите й е, че все още няма клауза за индексация въз основа на борсовите цени, каквато правителството беше обещало да въведе, за да защити бранша. Така цените в договори, сключени преди шест месеца или преди година, са на практика абсолютно нереалистични в момента.

Големият проблем е, че в момента никой не може да прогнозира кога ценовият ръст ще се успокои, тъй като той до голяма степен е свързан със ситуация в Украйна. След удара, който понесоха от поскъпването на различни материали и енергоносители, скокът при стоманата и другите метали допълнително затруднява производителите и строителните компании. А евентуален продължаващ ръст в цените на електроенергията и газа може да принуди още европейски производители да затворят.