Спасяването на украинските бежанци
Ефективна мрежа от фирми и доброволци пое тежестта на първата вълна бежанци към България.
Сега е ред на държавата, както и на бизнеса, който обяви, че търси 150 хил. работници.
След бягащите от войната ще дойде и вълна на бягащи от санкциите в Русия и Беларус.
Ефективна мрежа от бизнес и доброволци пое тежестта на първата вълна бежанци към България.
Сега е ред на държавата, както и на бизнеса, който обяви, че търси 150 хил. работници.
След бягащите от войната ще дойде и вълна на бягащи от санкциите в Русия и Беларус.
О„Обикновено пристигат на групи вечер, често организирани с автобуси на военните. Около 90% преминават транзит към София, Варна или Бургас“, разказва зам.-кметът на Русе Енчо Енчев. Говори, разбира се, за украинците - тази нова вълна от хора, която заля околните държави след началото на руската инвазия и чийто основен вход към България е тук - на Дунав мост, и на Дуранкулак.
От началото на войната през моста са преминали около 70 хил. украинци, сочат данните на Гранична полиция. Едва 10% от тях се връщат обратно и не посочват причина за това. Пак според тези данни останалите засега в страната са общо около 38 хил. души.
Това дори към момента е голяма вълна. То е повече от общия брой бежанци, регистрирани в България от 1993 до 2014 г. Тя не показва признаци на отслабване - войната продължава, а част от хората в претоварените Румъния и Молдова вероятно също ще потърсят друго място.
Един от най-впечатляващите ефекти от тази внезапна криза е мобилизацията на доброволчески инициативи - бизнес и индивидуални - които се вплетоха в неформална мрежа без никаква подготовка, за да докарат, посрещнат, подслонят и помогнат по всякакъв друг начин хората, бягащи от войната. Върху тези десетки доброволци държавата сега ще сложи своята рамка и ще се опита да продължи интеграцията на украинците.
Твърде рано е за каквито и да било сметки: войната продължава да гори, хората, бягащи от нея, трудно могат да планират бъдещето си със сигурност, а статут тепърва започва да се издава.
Част от тези хора може да останат, други - да си заминат. Този наплив може да е устойчив бум на трудовия пазар у нас или само временен такъв. Но ефектът от тази мобилизация ще е изключително важен - както за увереността на хора и бизнес, че могат да постигат неща самостоятелно, така и за държавните институции, които няма да имат извинение да не работят ефективно, след
като са се научили да го правят. „Капитал“разговаря с хора в различни градове, участващи по един или друг начин в това усилие. Видяхме се и с компании, както и с местна власт по местата, където има украинци. Това не е история за войната. А за хората, които се борят с нея по свои начини. И за добрите неща, които се раждат от това.
„Няма как да кажеш не“
За Добромир Иванов, председател на стартъп асоциацията BESCO, всичко започва в 7 сутринта на 25 февруари. „Обади ми се министър (Даниел) Лорер, от когото разбрах. Трябваше да разберем къде се намират хората, които работят в Украйна. Първите 48 часа беше много динамично.“
Иванов заедно с хората от другата технологична организация - AIBEST, имат за цел да разберат кой може и не може да си тръгне от технологичните компании, които имат офиси в България и Украйна. Стигат до тях по всякакъв начин - Viber, Facebook, други социални мрежи, търсят роднините им, записват кой кога може да тръгне. Организират автобуси, докато още е възможно.
Андрей Бъчваров, предприемач и собственик на IT компанията Anthill, също е сред основните организатори. „Успяхме да извадим 200 души от списък от около 800 души, заявени от българските компании. Повечето не успяхме, защото те са мъже и останаха да се бият.“
Държавата в този случай помага чрез консула в Одеса и посланика в Киев. „Бизнесът даде ресурс като хора, платформа и средства и успяхме. Имахме четирима шофьори с автобуси, които за мен са герои. Под обстрел и минирани мостове те отказаха да си тръгнат, докато не свършат работа“, разказва Бъчваров.
По стечение на обстоятелствата заради близките връзки в технологичния сектор между двете държави той е първият, който се задейства. Но операцията бързо се разраства. „Първоначално всичко беше насочено към семействата на служителите на българските компании, но тези списъци постоянно се разширяваха и мисията стана общо хуманитарна, защото няма как да кажеш „не“на някого, който бяга от война“, казва Иванов.
Предприемачите Макс Гурвиц и Елина Желева пък създават платформата BG4UA, която беше първият адекватен сайт за помощ
на бежанците - евакуация, настаняване, работа, доброволчество (юридически услуги, превод, психологическа помощ и т.н.). С помощта на хора от местната IT екосистема, браншови организации и приятели на Украйна те бързо събират над 3000 доброволци.
Предлаганите легла през нея са над 6000 (макар около половината от тях да са годни за настаняване, тъй като в другите не е живяно дълго време). Всеки помага с каквото може и иска - например един от основателите на „Телерик“е предоставил лятната си вила за настаняване на бежанци от войната.
„Досега сме помогнали на 1000 семейства с деца и възрастни за настаняване. Координирали сме транспорта на около 500 семейства“, казва Гурвиц пред „Капитал“. От тях основно става дума за жени с деца, както и възрастни хора. Самият Гурвиц е станал гарант на 600 украинци, за да могат да влязат в България.
В Русе се появява фесйбук групата „Русе помага на Украйна/Русе допомагає Україні“. Деян Герасимов и Ирина Стоянова са двама от младите хора, които я създават. Те са на жп гарата всяка вечер, очаквайки поредния автобус с бягащи от войната, готови да предоставят вода, храна, съдействие за транспорт, правен съвет, психологическа подкрепа и др. За кратко време успяват да създадат и уебсайт на английски език с важен набор от информация, който превеждат в момента и на украински.
По същия начин реагира и Влад Елис базиран в Пловдив IT предприемач, чиято компания Speedflow се е превърнала в организационен център за бежанци. Елис е наполовина украинец, наполовина българин - роден е в Пловдив, живял е в Одеса. За него животът също се променя на 25 февруари. „Първо отидох до румънско-украинската граница, за да взема няколко души. После се върнах с бус, пълен догоре със стоки. Предадох го на една линейка от Одеса на границата и пак се върнах. Сега организирахме ТИР, защото даренията са много.“Твърди, че става дума само за хуманитарни доставки, които ще трябва да стигнат до много части на Украйна, включително Харков. Работи през мрежата си от познати.
Докато говорим в офиса му в „Каменица парк“, непрекъснато влизат и излизат украински семейства. Даренията са разделени на стаи, като всеки събира най-необходимото.
„Те са дошли без съвсем нищо“, казва Елис. По съвет на психолози той е измислил система, която да държи ангажирани новопристигналите - по 2-3 часа на ден да работят в центъра, да подреждат дарения, да записват нови хора и какви езици владеят. „Да вършат нещо им помага“, казва той. Това ще го улесни, когато създаде (както се надява, до седмица) база данни с хората и уменията им, за да е полезна за местния бизнес.
„Тези, които са се сбогували с Украйна завинаги, отпътуваха за Западна Европа“
Тази бежанска вълна е различна: първо, заради това, че идват предимно жени с деца, второ, заради типа хора - по наблюдение на доброволците те са преимуществено от средната класа, с добри доходи и образование, които идват от страна с близка степен на развитие, език и стандарт като България. Трето, защото кризата в Украйна е все още в началото си, което прави тези хора несигурни дали и какво ще правят в бъдеще. Това може да се види в начина, по който търсят къде да отседнат - според имотните агенции основно е търсенето на краткосрочни наеми (виж текста).
„До момента, в който хората не получат официален статут на временна закрила тук, няма как да направят плановете за бъдещето си“, казва Алена Смилык. Тя е от Киев, в България е повече от две седмици и с усилия опитва да говори български. „Още сме в шок, продължава тя. А и повечето от хората нямат документи, с които да удостоверят квалификацията си. Въпреки това тук има млади хора, които вече търсят работа, въпреки че не знаят колко време ще им се наложи да останат в България. Тези, които вероятно са се сбогували с Украйна завинаги, отпътуваха за Западна Европа. Другите, които остават тук, вярват, че скоро ще се върнат у дома.“
Максим и Катерина работят като доброволци в центъра за бежанци във Варна. Катерина е ивент мениджър, Максим - лекар онколог. „Не, аз не искам да оставаме тук, отговаря припряно той, когато го питаме дали не е потърсил начин да започне работа в някоя от двете онкологични клиники във Варна. Ще си тръгнем в първия момент, в който това стане възможно. Имаме добра работа, дом и живот, които оставихме в Киев.“
Семейството има две момчета - на 8 и на 11 години. Всички заедно пристигнали в България още преди началото на войната за ски ваканция в Банско. Сега са настанени в жилището на варненски лекар, с когото Максим се запознал на конгресите, които посещавали заедно.
Влад Елис казва, че основният поток се насочва по морето, „защото това познават. Когато бягат, хората отиват там, където им е познато или имат приятели или близки“. Но според него България я чака много по-голяма вълна - част от 300-те хиляди в Румъния ще дойдат насам, защото „тук са по-близки езикът, религията, манталитетът. Кирилицата също помага доста“.
Каквото и да планират сега, бъдещето е неясно. Кризата може да се проточи, те може да намерят работа, децата им може да почнат училище тук. Дори когато войната свърши, не е ясно дали Украйна ще е място, на което част от хората ще искат да се върнат бързо. Ако сирийската война е някакъв (макар и ужасен) индикатор, то е силно вероятно голяма част от тях да останат на други места.
Когато премиерът се обажда на граничари
Това прави особено важни следващите няколко месеца, в които България ще устрои и интегрира тези новодошли. Ръководителят на новия оперативен щаб, полк. Валери Рачев, заяви пред парламента, че това ще е основната му задача.
Основното, с което да се започне, е възможността за придобиване на статут за „временна закрила“- въпреки че съществува от десетилетия в ЕС, той все още не е имплементиран в българското законодателство. Този статут позволява много повече права на хората например достъп до здравно обслужване и работен пазар.
Такъв тип „засечки“има на всяко ниво например един от хората, занимаващи се с бежанците, разказа как когато ЕС приема, че ще допуска украинци с всякакви документи (вкл. шофьорски книжки), българските гранични полицаи отказват да пускат хора и се налага лично премиерът да звъни, за да информира за позволението.
Министерството на туризма продължава да преговаря с хотелиери, за да ги убеди да приемат офертата от 40 лв. на ден. През тази седмица в ukraine.gov.bg трябва да се появят 13 000 стаи, а през следващата броят им да достигне 30 000.
„Никой не може да се справи сам“
Валери Рачев обаче направи нещо необичайно - каза, че всичко, което те правят, ще стъпва на сътрудничество с частния сектор и доброволците. „Публично-частното партньорство ще е основополагащият принцип“, заяви той.
Това е обещаващо, защото този сектор вече показа, че се справя изключително добре, когато има мотивацията и пространството да действа, подкрепян от държавата. Един такъв пример е новият държавен портал - ukraine.gov.bg. Частният BG4UA се присъединява към него. „По него работят много хора. Хостингът и сигурността е от Държавната агенция „Електронно управление“. За самото решение с работните места и местата за настаняване помага и софийската IT фирма FlatManager, които предоставиха екипа си. Други IT компании също добавиха свои хора, за да помогнат“, коментира Гурвиц.
Разработчици, дизайнери и други професионалисти са работили без почивка и без възнаграждение, за да я пуснат. Само за първите 48 часа тя има над 15 хиляди посещения, добавени са 600 места за настаняване и са пуснати 250 обяви за работа, казва Христо Алмаджиев, който координира връзката с държавата. „Никой не може да се справи с този наплив сам“, казва Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties.
Димитър Иванов от BESCO пък посочва, че в момента се създава фонд между няколко играча на стартъп и венчър финансовия пазар, който да решава най-належащи проблеми - лекарства, храна, билет за влак и т.н.
Местните власти в случая се оказаха погъвкави от държавата. Русе вече организира курсове по български език в регионалната библиотека „Любен Каравелов“за пристигащите и предприема стъпки съвместно с РЗИ - Русе, за решаване на проблемите със здравния и имунизационния календар. Същото е в Пловдив, където бе създадена организация украинците да се обслужват на „едно гише“. Влад Елис казва, че общината е дала помещение, което да се ползва за детска градина за най-малките.
Коронавирусът пък е подготвил не
щата с образованието - част от украинските деца са били на онлайн обучение и ще продължат по същия начин засега.
150 хиляди работни места
Бизнесът, който от години се оплаква, че няма хора и това е най-голямата структурна пречка пред развитието му, сега ще може да прояви активност. Списъци вече са подготвили големите компании в Пловдив, които са дали 35 хиляди свободни места, които биха могли да запълнят с хора. На национално ниво това също се случи - работодателските организации се срещнаха с Лорер, за да съобщят, че има потенциал от общо 150 хил. работни места, които да бъдат заети, ако има желаещи.
Макс Гурвиц разглежда това като подготовка. „Жизненоважно сега е да се изградят една добре работеща система и процеси, за да може държавата да е готова при следващия случай, какъвто без съмнение ще има“, казва предприемачът. Голяма част от нововъведенията сега е добре да останат и след кризата - например, ако украински бежанец може да бъде обслужен на едно гише в Пловдив, защо един пловдивчанин да не може?
Самият Лорер посочи, че голямата битка за талант вече е започнала: руските и беларуските специалисти, които не са съгласни да живеят в условия на ограничения и санкции, вече напускат страните си. България, където ще има много по-малко негативизъм към руски говорещите от други места в Европа, може да предложи доста, ако успешно интегрира украинците.
Има и страхове - че държавата ще е тромава при легализирането на невоенните мигранти и може да има опити за искане на нерегламентирани плащания, че хора и фирми могат да опитат измами в тези трудни за украинците дни, че потенциален гигантски прилив може да откаже държавата да финансира задачата, ако сумата набъбне до стотици милиони или дори милиард. Но за всички тези потенциални проблеми има решения, ако се комуникира и действа.
„България никога не е имала такава криза. И сега има шанс да се докаже“, казва Гурвиц.