Обществените настроения променят бизнес средата
ЕЕдин период, който започна със съединението на Германия, завърши с разделението на Украйна. Това беше период на ускорена глобализация. Бизнесите мислеха, че нямат паспорти. Сега става ясно, че имат национални паспорти и до голяма степен отношението се определя по това къде принадлежат. Затова голяма част от западните компании напуснаха Русия в първия ден, в който войната в Украйна започна.
Второ, непрекъснато се говореше колко е влиятелен бизнесът и че едва ли не взима всички политически решения. В момент на такъв сблъсък се оказа, че бизнесът е последният, който има участие в това, което се случва. И ако това е вярно и за Запада, в Русия някои от големите компании и банки най-вероятно са научили за началото на „специалната операция“от телевизията.
Третото, което се случва, е, че изведнъж ти се променя картата. Мислил си, че можеш да отидеш навсякъде, оценявал си всичко от гледна точка на възможностите за бизнес, а сега си задаваш въпроса колко политически стабилно е едно място и ако се стигне до голямо разделение на света, дали то остава от нашата страна.
Това е правене на бизнес в напълно различна среда. Вече има различни граници, които са видими или невидими, но съществуват. Не мога да си представя в момента, че ще има голяма технологична компания, на която 50% от пазара й е американски, а 50% е китайски. Ще видите големи проблеми в криптовалутите. Регулацията им ще се засили рязко.
Ако с предишната криза от ковид-19 се върна социалната държава, то с войната в Украйна се завърна държавата на националната сигурност. Tова е голяма промяна. Но понеже все пак живеем в същите апартаменти, виждаме се със същите хора,
най-трудно е да разбереш колко е голяма промяната. Разбираш го, когато говориш с бежанци, които в деня, преди да побягнат, са си мислели, че могат да останат, където са живели до вчера. Всяко общество трябва да си даде сметка за този изумителен опит. Не просто да съчувстваш, а да разбереш през опита на тези хора колко крехък е светът, в който живеем, колко бързо всичко може да се промени за всеки.
Големият проблем е, че руският президент е убеден, че руснаците и украинците са един и същ народ, и когато влиза вътре, разбира, че това не е вярно. И че украинците не виждат ситуацията така. Има някаква нова национална държава, която защитава правото си да съществува, да е суверенна и затова проявява степен на героизъм, който учуди западните общества, в които героизмът е нещо забравено. И изведнъж се появява комедиен актьор, който казва: аз съм готов да умра за страната си. И в рамките на три-четири дни изведнъж се създава обществена атмосфера, в която подкрепата му е 90% и в която за пръв път в постсъветското пространство срещу Путин стои друг човек и казва „аз съм готов да рискувам“.
Тук идва въпросът за доверието. Как става така, че един политик, който до скоро имаше 25% доверие, в рамките на една седмица получава подкрепата, която сега има? Само по една причина - хората са готови да вярват само на някого, готов да поеме личен риск. Не само да хвърли войниците си, а да стои той самият. Обществените настроения и емоции се оказват толкова важен фактор в тази криза, че те променят до голяма степен включително бизнес средата. В момента нефтът не е под санкции, Shell решава да купи абсолютно законно танкер с нефт и това произвежда такова възмущение, че акциите на компанията рязко спадат. Това не е сантиментът на инвеститорите, а на обществото.
За мен това е големият риск, пред който се изправя Европа. Най-трудно е да удържиш сантимента.
Иван Кръстев*, ръководител на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена, в изказването си на годишната среща на правителството и бизнеса, организирана от „Капитал“.
За пръв път в постсъветското пространство срещу Путин не стои абстрактна идея, а друг човек.