Евакуацията на украинския код
Проекти, специалисти и компании търсят изход от Украйна на фона на война. България е една от дестинациите
Когато бизнесът напуска една страна, първо си тръгват клиенти и проекти, последвани от цели компании. В случая с Украйна напускането се случва не защото някой не може да свърши работата, за която са си платили, или не може да разработи мобилното приложение, от което имат нужда, а защото има война. Изтегляне на проекти има и от друго място - Русия, където санкциите от Запада, комбинирани с нарастващите репресии срещу средната класа и заплахите от национализация, поставят IT компаниите и клиентите им в неизгодна позиция.
Настрана от очевидния фактор, наречен война, в изнасянето на проекти и компании също има проблеми. Българският IT пазар и в момента е прегрял - търсенето надвишава значително предлагането на програмисти, съответно компаниите на проектна база имат ограничения колко работа могат да поемат. Всеки нов проект означава наемането на още хора, а свободен ресурс почти няма. Пристигането на такъв от Украйна ще бъде сложна задача заради несвършената работа на парламента през последните десет години.
„Капитал“разговаря с няколко от големите компании на проектна база в страната. Някои от тях казват, че все още няма нови проекти, пренасочени от Украйна или Русия, и това ще отнеме време. Други обаче вече са поели такива, дошли почти веднага след началото на войната. В третия случай организации
като BESCO помагат на украински фирми, които разглеждат възможността да преместят цялата си дейност в България.
Проектите вече идват
„През последните дни четири компании се свързаха с нас във връзка с различни теми и запитвания, които в момента не могат да реализират в Украйна или Русия заради военните действия между двете страни. Запитванията са предимно от компании в IT сектора. Компаниите търсят решения за различни теми - разработка на продукти, софтуерни решения и интеграционни услуги. Всички са за период от минимум една година предвид неясното развитие на ситуацията“, коментират пред „Капитал“от DIGITALL, новото име на „Булпрос“, която се ребрандира след сливането с германската ec4u през март 2021 г.
„Компаниите сами се свързаха с нас. От началото на войната до момента ние не сме предприемали никакви активни действия, за да привлечем нови клиенти от Украйна или Русия. Смятаме, че в момента не бизнес възможностите са приоритет и че сега е времето да бъдем съпричастни и да помогнем с каквото можем на хората в нужда“, добавят от компанията.
От DIGITALL казват още, че компанията има желание и възможност да наема хора от Украйна и това ще става организирано, чрез фирмена програма. Освен това вече се наблюдават и първите сигнали за пренареждане на пазара.
„Вече забелязваме пренареждане на пазара и спиране или отлив на бизнеси от Украйна и Русия в резултат на войната. Военният конфликт измества приоритетите от чисто човешка гледна точна и очаквано нормалните бизнес операции стават невъзможни в ситуацията на Украйна. Смятаме, че в резултат на войната към България ще има засилен интерес, и вярваме, че технологичният сектор у нас ще може да поеме част от бизнеса. Значителна част от него ще се насочи и към Румъния, Полша и други страни в Източна Европа“, казват още от DIGITALL.
Други източници, пожелали да останат анонимни, казват, че все още е рано за голямо преместване на проекти. Много IT компании в Украйна все още работят, дори и да са в ограничен капацитет. Масовата дистанционна работа, въведена през 2020 г. заради коронавируса, се наложи като стандарт за индустрията и в момента е от помощ - макар продуктивността едва ли да е особено висока на звуковия фон от падащи бомби.
Пример за това, че украинската IT индустрия не е спряла, е сделката по придобиването на българската South Gate Tech от шведската Beetroot, обявена в понеделник. Beetroot е регистрирана в Швеция и е основана от шведи, но огромната част от служителите на компанията се намират в Украйна, където тя продължава да търси нови хора. Според Камен Бочев, изпълнителен директор на South Gate Tech, която скоро ще стане Beetroot Bulgaria, дори в момента компанията работи на 80% от капацитета си в Украйна. Някои дейности ще бъдат пренесени в България, но според Бочев това е бил планът и преди войната. „Това не е аварийно решение“, коментира той пред „Капитал“.
Друга компания, която вече е приела проекти, пренасочени от Украйна, е „Мусала софт“.
„Още в първата седмица на войната се появиха запитвания за изпълнение на проекти, които са с намален капацитет, защото за загубили частично или изцяло своите украински или руски изпълнители. Предлагаме на партньорите си помощ за запазване и релокация на екипите им и техните семейства в България, ако това е опция за тях. В много случаи това не е възможно по различни причини, така че очакваме ръст на бизнеса при нас, съответно увеличение на наетите служители. Естествено, отворени сме да наемаме и софтуерни специалисти от засегнатите райони“, казва Елена Маринова, президент на „Мусала Софт“.
Тя добавя, че прехвърлянето на дейности остава на заден план, за сметка на хуманитарната помощ. „От началото на конфликта следим събитията и сме в комуникация с приятели, партньори и организации, които предоставят на Украйна и бежанците с хуманитарна помощ. Особено ценен е опитът на поляците, които посрещнаха първи и найголямата вълна бежанци“, казва Маринова.
„Създадохме кризисен щаб, който да следи обстановката в различни направления и да има готовност за реакция при необходимост от човешка подкрепа за пряко засегнатите украинци, руснаци, беларуси - дарения, осигуряване на жилища, офис пространство, храна, лекарства и други.“
Съоснователят на ScaleFocus Виктор Билянски също очаква да има прехвърлени проекти към България от Русия и Украйна. В същото време той посочва, че растежът може да не е бурен, тъй като заради близките военни действия целият регион може да стане по-рисков за инвеститорите и те директно да изберат други локации, например Латинска Америка.
Как ще дойдат компании и програмисти? Трудно
Проектите са лесната част. Прехвърлянето на незапочнала разработка на приложение е може би най-лесният вариант, а с достатъчно добра документация е възможно и прехвърлянето на вече започнала разработка. Не така стоят нещата с преместването на програмисти или цели компании.
Причината се крие в несвършената работа на българския парламент през последните десет години.
Още когато се забелязваха първите сигнали за прегряване на пазара на труда в IT сектора в средата на миналото десетилетие голяма част от браншовите организации поискаха опростяване на процедурите за издаване на разрешително за работа на граждани от страни извън Европейския съюз (ЕС). Това така и не се случи. Според хора от индустрията капацитетът на ДАНС да обработва документи достигал около 250 души на година. При сегашните очаквания за прилив на хора подобна скорост е смешна.
Андрей Бъчваров, генерален мениджър на Anthill, който помага за евакуацията на хора от Украйна, казва, че програмистите са особен случай.
„Програмистите нямат проблем с парите. Те, за разлика от повечето бежанци, имат пари и дори помагат на другите бежанци. Ние ги настанихме в хотели и апартаменти. Държавата не се е натоварвала там. Не е ясно обаче как могат да работят легално в България, защото те имат желание да си плащат данъците тук. Пребивавайки в България, не е ясно как това ще бъде адресирано“, казва той.
Възможността е за отдалечена работа, каквито обяви вече се появяват в интернет. Те показват и колко по-развит е българският пазар спрямо украинския по отношение на заплащане. Графичен дизайнер с петгодишен опит във всички продукти на Adobe например търси като заплата между 1500 и 2000 лв., сума, която в България отговаря на начална заплата по поддръжка. Графичен дизайнер с такъв опит лесно би могъл да изкарва двойно на исканата сума.
Добромир Иванов, председател на стартъп асоциацията BESCO, казва, че освен хуманитарните инициативи, към организацията вече има запитвания и по отношение на преместване на фирми. „Цели компании искат да се преместят в България - досега говорихме с украинска компания, която иска да се премести в България. Нейният бизнес е изцяло в Украйна, Беларус и Русия. Ние ще се опитаме да им помогнем да се прехвърлят в България, за да оцелее бизнесът и да се създаде нужната инфраструктура“, казва той.
Има и компании от сектора за киберсигурност, които оглеждат България като една от възможностите. Но първият им въпрос към колегите им от сектора тук бил какво е положението с киберсигурността в страната ни. Това е и една от причините министърът на електронното управление Божидар Божанов да обяви редица мерки за затягане и развитие на кибертехнологиите.
Но подобно преместване би се сблъскало със същите проблеми, с които и украинците, които искат да работят в България, умножени неколкократно. Затова засега фокусът остава върху проектите, които са най-лесни и бързи за прехвърляне. Колкото и цинично да звучи на фона на война.