Полската бежанска пролет
Държавата, посрещач на най-голямата бежанска вълна, изглежда силно мотивирана да се справи, без да се стига до хуманитарна криза.
Страната и бизнесът отвориха трудовия си пазар за украинците още повече.
Очакванията са и за допълнителен икономически подем заради кризата в Русия и Украйна.
ЦЦентралният булевард на Варшава „Нови свят“в съботен слънчев ден в средата на март по нищо не напомня, че на няколкостотин километра се води война, а гарите и специалните центрове по границата и в по-големите градове са претъпкани с бежанци. Само две неща са различни по булевард „Нови свят“от друг път - украинските знамена, веещи се навсякъде, и украинската реч, която е в пъти повече. Единствено тя отличава потърсилите убежище в Полша украинци, добре слели се с останалите. Като че ли са попаднали на точното място.
Броят на бежанците, избягали от Украйна след нахлуването на Русия на 24 февруари, нарасна до над 3 млн. души в средата на седмицата, като се превърна в най-бързо растящата бежанска криза в Европа след Втората световна война. От тях в Полша са влезли повече от половината - над 1.8 млн. души, като полският зам.-министър на вътрешните работи Павел Шефернакер съобщи, че със сигурност над 1.1 млн. украинци са останали в страната - основно в големите градове Варшава, Краков и Вроцлав, и вече са сериозен процент от населението там.
Полша от един от най-върлите противници на мигранти в ЕС само за няколко седмици се нареди под номер четири на държавите в света с най-много бежанци и се е устремила към номер две след лидера Турция. Медиите отчитат политическо обединение на страната, невиждано от години, както и рязък завой към ЕС. Полша изглежда силно мотивирана не само да се справи с бежанския въпрос, без да се стига до хуманитарни кризи, но и да привлече част от украинските граждани за по-дълго, като политиката в тази посока сега е на всички нива - държава, бизнес, общество.
За това има редица предпоставки. Още преди войната в страната има около 1.5 млн. души украинско население, добре адаптирано в икономиката. Сега администрацията обяви конкретни мерки, облекчаващи бежанците, бизнесът декларира желание да наема, обикновените граждани към момента изнасят огромната част от хуманитарната мисия. А проф. Мачей Душчек от Центъра за изследване на миграцията в Университета на Варшава призна в средата на седмицата, че не е бил прав за едно в негативните си миграционни сценарии.
„Подцених силата и отдадеността на гражданското общество. Благодарение на хиляди поляци можем да се справим с това предизвикателство“, написа той.
Едно от обясненията за полската солидарност е омразата. Силната омраза към Русия и желанието да се помогне на другите, станали жертва на руска агресия. Другото е обратното на омразата.
Хората бяха първи
В началото на кризата помощта за бежанците идва основно от полските граждани, които ги посрещат в дома си, като за първите няколко дни полските семейства успяват да осигурят подслон за няколко стотици хиляди бежанци. Подобна е ситуацията и на граничните пунктове или по гарите и автобусните спирки, където помощ се оказва основно от доброволци и се предоставят неща от първа необходимост, осигурявани посредством призиви в социални групи или от неправителствени организации.
„Участието на гражданското общество е абсолютно невероятно. Няма пример в историята на миграцията за толкова много неправителствени организации и доброволци, мобилизирани за толкова кратък период от време, и инициирани толкова много инициативи на местно ниво. Много е трудно да го опишеш, трябва да го видите с очите си“, пише в анализа си проф. Мачей Душчек.
В първите дни след избухването на войната положението на границата е тежко. Времето за преминаване е до 70 часа заради проблеми с информационната система
от украинска страна и малкото служители. В момента пресичането e плавно и всеки ден се регистрират от 80 до 100 хиляди преминавания. Основните рецепции по границата за прием на бежанци са 8 плюс една на гарата в Пшемишл, като местните общини работят съвместно с доброволци. Полското правителство започна и да изгражда бежански центрове в спортни зали или зали за събития, като в момента там отсядат над 100 000 души, но не са пригодени за престой по-дълъг от няколко дни. Основният натиск засега е върху големите градове.
Човешката вълна
Според проф. Душчек до момента страната се е сблъскала и с две от трите възможни миграционни вълни. В първата пристигат хора, чиито членове на семейството или приятели са живели в Полша или в други държави - членки на ЕС. Такава е 72-годишната Олга от Житомир, намиращ се в близост до Киев. Взимаме я от центъра за настаняване на бежанците в Хелм и пътува с нас към племенницата си във Варшава. По пътя ни показва снимки от разрушенията в града й. Спомня си за мъжа си, който е бил руснак. Смята, че войната е страшна, а проблемът е Путин. По време на Първата световна война баба й избягала от територията на днешна Полша към Украйна. Сега тя прави обратното.
Във втората вълна, след бомбардировките на цивилни обекти в големите градове, са започнали да пристигат хора, които нямат семейства или приятели в Полша и изискват пълно съдействие. По думите на Тамара Радецка, която е представител на общината на граничната рецепция в Дорохуск, повечето са такива, като нямат никаква идея къде да отидат. Обикновено за тях се организира транспорт за другите по-големи центрове във вътрешността на страната, където имат повече възможности и за да не стават тапи по границата.
Възможна е обаче и трета вълна, която може да бъде много по-голяма от предишните две, смята проф. Душчев. Това може да се случи, когато ситуацията на фронта се влоши и има репресии от страна на руските войски. „В такава ситуация ние ще имаме работа с няколко допълнителни милиона, които ще напуснат Украйна, в това число и мъже. Този сценарий в момента е много малко вероятен, но не може да бъде напълно изключен“, смята той. И допълва, че през следващите месеци Полша няма да може да се справи с интеграцията на повече от 800 хил. души на пазара на труда или в образованието.
„Разбира се, възможно е да се осигури ad hoc подкрепа, но това е напълно различно от включването на бежанци в полското общество. Те все още се третират като гости, които след време ще се върнат в Украйна. Подобно предположение не трябва да се променя до май, когато ситуацията в Украйна ще бъде по-предвидима. Трябва също да сме наясно, че имаме работа с разпръснати семейства, които ще искат да се съберат отново в определена времева перспектива. Не се знае обаче дали в Полша или Украйна“, отбелязва той.
Широко отворени врати
Краткосрочните мерки за справяне с кризата обаче са налице от страна на държава и бизнес. Парламентът бързо прие и обнародва с огромно мнозинство специален закон за подпомагане на украинските граждани във връзка с въоръжения конфликт на територията
Справянето с бежанската криза в страната се дължи основно на доброволците.
на страната.
Престоят се счита за законен в рамките на 18 месеца, считано от 24 февруари 2022 г., като това важи и за дете на украински граждани, родено в Полша. На бежанците ще бъде издаван и PESEL номер, аналог на ЕГН в България.
Приетият закон включва разпоредби за улесняване на достъпа до пазара на труда и статута на безработен или търсещ работа. Не се изисква отделно разрешение за работа, а само уведомяване на бюрото по труда от работодателя в рамките на 14 дни от започване на работа от гражданин на Украйна. Предвижда и възможност за предприемане и упражняване на икономическа дейност от украински граждани при същите условия като полските граждани.
Украинците ще имат достъп до здравеопазване при същите условия като полските, а ученици и студенти ще могат да продължат образованието си в полски училища и университети. Психологичната помощ ще е безплатна. Предвидена е еднократна финансова помощ от 300 полски злоти на човек (125 лв.), както и помощ за 2 месеца за полските граждани, настанили украинци.
В очакване на повече бизнес
Големите вериги за бързооборотни стоки бяха първите, декларирали желанието си да наемат бежанци от Украйна. В списъка се наредиха Biedronka, Lidl, Zabka, която
има мрежа от над 800 магазина на франчайзинг, и POLOmarket, като в допълнение към заетостта компаниите предлагат и допълнителни удобства - уроци по полски език, грижи за деца и по-бърз път до работа.
Според председателя на Personnel Service, компания за набиране на персонал, Кшищоф Инглот „полският пазар може да поеме половин милион служители в рамките на шест месеца и още 200 хил. на по-късен етап“, от които само в сектора на търговията на дребно има около 150 хил. свободни работни места.
Очакване има и за повече бизнес за Полша. Наблюденията на Personnel Service показват, че компании, които са оттеглили или са спрели дейността си в Русия и Беларус, създават работни места в Полша. Откроява се автомобилният сектор, където от избухването на войната в Украйна се били появили 2 хил. допълнителни работни места. Вижда се и повишеното търсене на служители в хранително-вкусовата промишленост, тежката индустрия, корабостроенето и дори производството на влакове. Очакванията са, че именно в тези фирми и фабрики ще намерят работа не само поляци, но и украинци, избягали от родината си преди войната и намерили убежище в страната.
„Можем да предположим, че компаниите, които се оттеглиха от Русия, ще търсят възможността за увеличаване на производствения капацитет в Полша“, казва Рафал Баняк, председател на управителния съвет на работодателите на Полша. Полската агенция за инвестиции и търговия пък създаде екип в подкрепа на полскоукраинския бизнес, който ще координира преместването на компании, работещи в Украйна. Групата има за цел и да помогне за намирането на нови пазари за продукти, които преди са се изнасяли главно на изток.
И, разбира се, IT
Руската атака срещу Украйна ще предизвика и големи промени на пазара на IT услуги в региона отново заради западните компании, които се изтеглят от Русия и Беларус.
„Имаме много работа и тя непрекъснато расте. Сега наблюдаваме повишено търсене на IT услуги, което несъмнено е свързано с войната в Украйна“, казва Конрад Вайске, вицепрезидент на Организацията на работодателите на SoDA за IT услуги и президент на Spyrosoft, цитиран от Rzeczpospolita. Той припомня, че Украйна, Русия и Беларус са имали приблизително една трета от IT аутсорсинга в региона. Руската агресия значително ограничи възможностите им в Украйна, въпреки че много украински компании преместиха специалисти в посигурни региони на страната и все още работят. От своя страна санкциите срещу режима на Путин принудиха много световни корпорации да преустановят дейността на своите центрове в Русия, още повече че поради банковата блокада те не могат да превеждат пари, за да плащат на служителите си. При сегашната ситуация те няма да се върнат там скоро. Подобна е ситуацията и в Беларус.
Това означава, че проекти от изток ще бъдат прехвърлени в други страни, включително в Полша. Това вече се случва, като се потвърждава и от Малгожата Вишневска, ръководител на Avenga. „Търсенето на IT специалисти у нас се е увеличило значително поради преместването в Полша на компании, използващи IT ресурси в Украйна досега. При непроменен брой специалисти това означава още по-голям недостиг от преди“, казва Вишневска.
Все още няма данни какъв е броят на бежанците, успели да намерят работа. По последни данни вече има 54 хил. украински деца, записани на училище, като бройката расте значително всеки ден. А предлагането на апартаменти под наем е намаляло с 20-30% за една седмица след агресията на Русия срещу Украйна, казва Биртош Турек, главен анализатор в HRE Investments. Новата реалност се отрази незабавно и на този пазар под формата на ръст на търсенето, като голяма част от бежанците се справят самостоятелно в намирането на дом. Отделно има и отпадане на предложенията, защото собствениците им решават да ги дадат безплатно на бежанци.
Вълната от хора няма как да не промени държавата домакин и да не постави редица предизвикателства в краткосрочен и подългосрочен план, като докъде ще стигнат силите на доброволците например. Как ще се развие кризата зависи от развоя на събитията през следващите седмици и месеци и от желанията на украинците за бъдещето им. А управлението на миграционните кризи преминава в маратон след първия спринт.