Сто дни,а изглеждат като хиляда
Изглежда като да е минало много време, но всъщност новото българско правителство беше избрано преди помалко от три месеца и половина. Бурята от кризи обаче създаде толкова много събития, че първите сто дни на новата власт изглеждат като хиляда.
Повечето хора смятат, че идеята през първите месеци на правителството да се спестяват критиките е някакво световно признато правило - време, през което новата власт може да се ориентира и да покаже реални резултати. Всъщност тази практика е позната повече в САЩ и е измислена от президента Рузвелт. Това е времето, за което той обещава да има ефекти от програмата му за преодоляване на Голямата депресия. Същият прийом в България в началото на века се опита да приложи Симеон Сакскобургготски, когато обеща за 800 дни да даде възможност за възраждане на България. Тогава не се случи.
Както не се получи и сега правителството на Кирил Петков да има своите 100 дни спокойствие. Поредица от кризи, най-голямата от които - с войната на Русия срещу Украйна, направи безсмислени каквито и планове да са имали четирите партии в новата коалиция. С бързото разместване на пластовете в нашия регион, Европа и целия свят приоритетите на властта вече са напълно различни.
Три месеца и малко след избора на новото правителство обаче коалицията не изглежда да се е консолидирала по-добре и да работи по-ефективно. Следващата седмица тя ще трябва да се справя с първия по-сериозен случай на разногласие - за избора на шеф на БНБ. Това по принцип е важна позиция, а в през следващите години тя ще има още по-ключова роля заради евентуалното влизане в еврозоната. Ако то се случи - ако България се интегрира по-силно в Европа, ще бъде в много посилна позиция, включително и спрямо сериозната заплаха от Русия. Дори и към момента Кремъл да не вижда нужда от превземане на България с военна сила, прекият му интерес е тя да бъде максимално несигурно и неспокойно място - периферия на Европа, която лесно може да бъде прегазена при необходимост. Така изборът за шеф на БНБ всъщност е изключително ключов за цялата страна - вижте повече за него на стр. 22, а на стр. 20 е анализ на първите 100 дни на коалицията.
Броени дни преди края на този условен период едно друго събитие за момент засенчи войната в Украйна. Бойко Борисов беше арестуван заедно с бившия финансов министър Владислав Горанов и PR съветничката на бившия премиер Севделина Арнаудова. След като прахът от първоначалната истерия се слегна, става ясно, че това е по-скоро политическа акция на новото правителство, за да накара пробитата прокуратура поне малко да се задейства по един от корупционните скандали, за който има най-много данни, че може да е извършено престъпление. Дали това ще приключи с някакъв резултат е много трудно да се каже, но сигурното е, че показа още веднъж по много категоричен начин нуждата от преосноваване на прокуратурата (стр. 11-19).
Макар и арестът да насочи вниманието в посока, различна от войната, това беше само временно. Случващото се в Украйна има последствия в много посоки и едно от тях е изводът, че в сегашното си състояние българската армия не може да гарантира сигурността на страната. Добрата новина е, че за това може и най-вероятно ще помогне НАТО - вижте как на стр. 24.
Войната обърква сериозно и различни пазари, като един от първите и вероятно най-засегнати е този на слънчогледово олио. Рязкото намаляване на производството на слънчоглед логично ще увеличи цените и/или може да предизвика държавна намеса. Кои са основните играчи на този пазар и какво очакват те да се случи - на стр. 38-41.