Колизия между свободната търговия и свободата

Руската инвазия е третият голям удар по глобализацията за едно десетилетие

Руската инвазия в Украйна е третият голям удар по глобализацията за едно десетилетие. Първо бяха търговските войни на президента Доналд Тръмп. Последва пандемия, при която трансграничните потоци на капитали, стоки и хора почти спряха. Сега войната в страната, която e житницата на Европа, обсадените черноморски пристанища и санкциите срещу Русия предизвикват шок в предлагането, който разкъсва световната икономика. Цените на пшеницата са се повишили с 40%, европейците може да изпитат недостиг на газ по-късно тази година, а никелът, използван в батериите, включително за електрически автомобили, поскъпна рязко. По целия свят много фирми и потребители се борят с вериги за доставки, които наново се оказаха твърде крехки.

Ако погледнем отвъд хаоса, разпалването на войната от Владимир Путин също повдига неудобен за свободните търговци въпрос за глобализацията. Разумно ли е отворените общества да поддържат нормални икономически отношения с автократични държави като Русия и Китай, които злоупотребяват с човешките права, застрашават сигурността и стават все по-агресивни, колкото повече забогатяват. По принцип отговорът е прост: демокрациите трябва да се стремят да увеличат максимално търговията, без да застрашават националната сигурност. На практика обаче такава черта е трудна за теглене. Войната на Русия показва, че е необходим хирургично прецизен редизайн на веригите за доставки, за да не могат автократичните страни да тормозят либералните. Това, от което светът не се нуждае, е опасно залитане към самодостатъчност.

Свободата в отстъпление

През по-голямата част от последните няколко десетилетия беше ясно как се търгува с врага. По време на студената война Западът и тоталитарният съветски блок търгуваха с енергия и зърно, но имаха ниско общо ниво на свързаност. След падането на Берлинската стена се смяташе, че свободната търговия и свободата ще завладеят света заедно, като се подсилват взаимно. И за известно време го направиха. През 90-те години на миналия век делът на страните с демократично управление нарасна, тъй като митата паднаха и повече контей

неровози прекосиха океаните. В рамките на 18 месеца руснаците за първи път опитаха „Биг Мак“и отидоха до урната да гласуват. Бил Клинтън приветства влизането на Китай в глобалната търговска система през 2000 г. с идеята, че ще има „дълбоко въздействие върху човешките права и политическата свобода“там.

Но през последното десетилетие и половина свободата мина в отстъпление, като делът на хората по света, живеещи в демокрации, падна под 50%. В много автокрации, включително в Китай и Близкия изток, политическата реформа изглежда малко вероятна. Резултатът е глобализирана икономика, в която те представляват 31% от БВП (14%, ако изключим Китай). За разлика от СССР тези автокрации са икономически преплетени с либералните общества. Една трета от вноса на стоки в демократичните държави е от тях, а една трета от международните инвестиции в автокрациите са от демокрации. Отворените общества търгуват над 15 милиарда долара на ден със затворените, купувайки произведени в Китай компютри и саудитски петрол и продавайки им бижута от Bulgari и самолети на Boeing.

Руската инвазия показа на Зaпада опасностите от търговията с противници. Един от поводите за тревога е морален - всички тези сделки за суров петрол Urals и черноморска пшеница финансираха репресиите на Путин и бързо нарастващите му военни разходи. Друг е сигурността - Европа е пристрастена към руския газ, а много индустрии разчитат на руски торове и метали. Такава зависимост може да направи автокрациите по-силни, да отслаби решимостта на демокрациите и да ги направи уязвими към ответни наказателни мерки по време на война. Никоя страна не олицетворява този Фаустов пакт повече от зависимата от газ Германия.

Това противоречие между логиката на свободната търговия и подкрепата за политическия либерализъм ще създаде по-дълбоки пукнатини. Светът вече от години се сблъсква с това, което The Economist нарече глобализация на забавянето, при което търговските и капиталовите потоци намаляват спрямо БВП. Някои автокрации сега може да се опитат да се разкачат от Запада. Китай разглежда срива на руската „икономическа крепост“в резултат от западните санкции като експеримент за евентуална война за Тайван. Саудитска Арабия се подмазва на Китай.

За разлика от СССР днешните автокрации са икономически преплетени с либералните общества.

Световните автокрации имат твърде малко общо, за да образуват сплотен икономически блок, но са обединени в желанието си да намалят влиянието, което Западът има върху тях - от технологиите до валутните резерви.

Междувременно изкушението на Запада е да се насочи към по-ограничен вид търговия с военните си съюзници или дори към пълна самостоятелност. Скорошното обръщение за състоянието на съюза на президента Джо Байдън включваше обещание „всичко - от палубата на самолетоносача до стоманата на мантинелите на магистралата - да се прави в Америка“.

С оттеглянето на Запада към сферите на влияние от студената война приблизително 3 трилиона долара инвестиции биха били отписани, а резултатът би бил и морално неприемлив. Глобализацията помогна на над милиард души да се издигнат от бедността, а търговските и информационните връзки със средната класа в автокрациите поддържат каузата на либерализма. Това дори няма да повиши сигурността на демокрациите. Веригите за доставки стават по-силни чрез диверсификация, а не чрез концентрация.

Как да се преконфигурира глобализацията

Във война прекъсването на икономическите отношения има смисъл. В мирно време целта трябва да бъде ограничаване на износа само на най-чувствителните технологии към нелибералните режими. Когато автокрациите имат властта да сплашват, както Русия с газа, по-скоро трябва да се изисква от фирмите да диверсифицират своите доставчици, което на свой ред ще стимулира инвестициите в нови източници - от енергия до електроника. Проблемните области отговарят за около една десета от световната търговия въз основа на приходите от износ на авторитарните сили от стоки, където те имат водещ пазарен дял над 10% и където е трудно да се намерят заместители.

Путин даде на Запада суров урок, че в тези области демокрациите трябва да променят позицията си. Войната е трагедия, но е и момент на яснота. Визията от 90-те години, че свободната търговия и свободата ще вървят ръка за ръка, се счупи. Либералните правителства трябва да намерят нов път, който съчетава откритост и сигурност и предотвратява пропадането на мечтата за глобализация.