Властта навлиза в турбуленция

Първият най-голям тест за управляващото мнозинство ще е изборът на управител на БНБ

Правителството вече премина първите сто дни от управлението си, но кабинетът на Кирил Петков на практика нямаше този толеранс от по-спокойно време, който символично се дава на всяка нова власт,

В известен смисъл още в началото на мандата си и премиерът Кирил Петков беше наясно, че нито той, нито правителството му ще имат тази „привилегия“на предшествениците си. „Някои хора казваха, че може би ще имаме сто дни на по-спокойно време. Оказва се, че имаме само един следобед или една вечер за решаване на кризите“, заяви той след първото заседание на Министерския съвет в средата на декември. Тогава правителството трябваше да предприема спешни мерки, свързани със здравната криза, с драстично повишените цени на електроенергията и свързаните с това компенсации за битовите потребители и бизнеса, както и да подготви бюджета за 2022 г., след като предишният кратък парламент успя само да актуализира стария.

Кризите в същото време започнаха да се променят и - както показват политическите процеси около решенията за войната в Украйна и избора на нов управител на БНБ - да придобиват екзистенциално значение за съдбата на нестандартната управляваща коалиция.

От криза в криза

Когато оглави правителството, премиерът Кирил Петков едва ли е очаквал, че към тежките кризи, които наследи заедно с натрупаните през трите мандата на ГЕРБ проблеми във всички посоки, ще се прибави и още една - войната на Русия срещу Украйна. Към съществуващите трудности тя прибави и нови заплахи за енергийната обезпеченост

плюс растяща инфлация и се превърна в първото сериозно предизвикателство пред новия кабинет, защото извади наяве политическите разделителни линии в управляващото мнозинство. Заради твърдата позиция на БСП срещу предоставянето на поисканата от нападнатата Украйна военна помощ България се оказа в жалката компания само на Унгария сред партньорите в НАТО.

От поста му беше освободен военният министър Стефан Янев, който също публично се разграничи от позицията на правителството за военната агресия на Русия и призоваваше за някакъв „неутралитет“. С подобни послания в този хор се изяви и президентът Румен Радев. Едва тази седмица той започна да дава сигнали за някакво доближаване до позицията на международната общност (и на три от четирите формации в коалицията) срещу агресията на Владимир Путин, като призова правителството да изпрати „бронежилетки и каски“за мирното население в Украйна. Не е ясно дали зад тази промяна стои нежеланието на Радев да бъде слаган в една редица с Кор

нелия Нинова, но призивът му постфактум може да предизвика нови политически интриги в правителството.

Проруската сюжетна линия постави премиера Петков в сложната ситуация да избира между лоялността към евро-атлантическите партньори и потенциалната вътрешна криза в управляващото мнозинство. И резултатът от това лавиране е за сметка на авторитета на България в международен план.

Реформите забуксуваха

Така цялата енергия на правителството се насочи за решаването на кризите и това забави работата по основните послания, с които „Продължаваме промяната“и останалите три политически сили от коалицията сформираха новата власт. Част от тях бяха свързани със съдебната реформа, по която няма на този етап кой знае какъв напредък. Едва тази седмица приеха на първо четене промените, с които се закриват специализираните съд и прокуратура. Плановете за бързо реформиране на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) също засега удрят на камък. Четирите

формации се разбраха по структурни промени за комисията и дори бяха изготвени текстовете на законопроекта, но от повече от месец той е заседнал според депутати в кабинета на говорителя на правителството Лена Бориславова - вероятно за нова редакция.

Единственият успех с антикорупционния орган, който предишната власт на ГЕРБ използваше като бухалка, беше оставката на председателя й Сотир Цацаров, но доколкото мястото му временно се зае от заместника му Антон Славчев, чието име беше свързано със скандала „апартаментгейт“, разликата не е видима.

В изявлението си за 100-те дни на правителството Кирил Петков също изрази недоволство от „скоростта на обещаната промяна. „Тя идва с по-малки крачки, отколкото ни се иска, но в правилната посока“, каза той във вторник.

Вътрешните причини

Освен политическата неопитност на „Продължаваме промяната“част от причините за загубата на темпо са свързани с отношенията между партиите в управлението и начина, по който функционира коалицията. Според депутати от

мнозинството различните формати, в които управляващите се договориха да вземат общите решения, не работят. Все по-рядко се събират и т.нар. експертни съвети, където трябва да се обсъждат законопроектите, преди да бъдат внесени в парламента. Трудно работи и политическият формат с председателите на парламентарните групи на мнозинството. Сведени до минимум в последните два месеца са и коалиционните съвети на лидерите на четирите формации и когато трябва да се вземе бързо политическо решение, това обикновено става по телефона.

Все още в някои министерства не са назначени и съветниците от другите политически сили, договорени в коалиционното споразумение - след решението всеки министър сам да си избира заместниците. Идеята беше, че всяка формация ще носи политическа отговорност за дейността за дадено министерство, но без то да се превръща в партиен анклав. „Ако различните формати в коалицията не заработят, има опасност решенията в парламента да се вземат от тематични мнозинства, в които участват и партиите от опозицията“, каза за „Капитал“съпредседателят на „Демократична България“Христо Иванов.

Източници на напрежение

Постоянен източник на напрежение в коалицията се оказват кадровите назначения. Повече от месец тече публичен скандал между депутата от „Продължаваме промяната“Александър Дунчев и министъра на земеделието от БСП Иван Иванов. Ябълката на раздора са както споровете по отделянето на Агенцията по горите от земеделското министерство и нейните правомощия, така и спорни партийни назначения в горския сектор от страна на БСП.

Напрежение има и по линия

на прекомерните апетити за различни назначения от страна на „Има такъв народ“.

Преди две седмици от партията на Слави Трифонов заплашиха, че ще бойкотират заседанията на парламентарните комисии заради отказа на председателя на парламента Никола Минчев да увеличи квотата на формацията в комисиите, което правилникът за работата на Народното събрание не позволява. Депутати от опозицията пък твърдят, че бившият председател на предишните два кратки парламента Ива Митева се опитва да води сепаративни разговори с тях за подкрепа на кандидатурата й за конституционен съдия.

Според депутати от мнозинството има и сериозно разминаване между премиера Кирил Петков и министъра на регионалното развитие от ИТН Гроздан Караджов за това как да продължи строителството на автомагистрала „Хемус“. Петков настоявал възложените от правителството на Бойко Борисов инхаус поръчки да се прекратят, но Караджов застъпвал мнението, че строежът на магистралата трябва да продължи така, както е започнат от ГЕРБ.

Изборът на гуверньор на БНБ може да създаде криза

Ако досега управляващите успяваха да прикриват тези напрежения, а случаят с позицията за войната в Украйна поне засега не налага решение на парламента, което може да разцепи мнозинството, то издигането на две кандидатури за управител на БНБ - на председателя на парламентарната група на „Продължаваме промяната“Андрей Гюров и на депутата от ИТН Любомир Каримански, заплашва да се превърне в тест за оцеляването на коалицията и на каква цена.

За това предупреди и Христо Иванов. „Има риск напрежението да прерасне в криза. Трябва ясно да осъзнаваме риска от излизане извън основния принцип на тази коалиция: постигане на общи мнозинства по важните въпроси. Управлението на финансовата система, което зависи и от БНБ, е фундаментален въпрос на държавното управление. Ако по него допуснем разцепление, това ще бъде огромен проблем“, каза той в парламента, след като стана ясно, че за поста в централната банка един срещу друг ще се изправят двама кандидати от управляващата коалиция (повече на стр. 22). Коментарът му дойде и на фона на провалилия се опит ден преди това управляващите да се явят с една кандидатура. На проведения във вторник коалиционен съвет са отсъствали представители на ИТН, а лидерът й Слави Трифонов заявил по телефона твърдото си намерение да номинира Каримански, разказаха пред „Капитал“присъствали на разговорите.

Това противопоставяне предполага и възможността бъдещият управител на БНБ да бъде избран с гласове на ГЕРБ и ДПС, което силно би променило цялата политическа ситуация.

Ще има ли коалиция „антиМагнитски“

Едно от притесненията на депутати от мнозинството е свързано с това, че ДПС и ГЕРБ биха могли да изтъргуват подкрепата си за кандидата на ИТН срещу чадър за санкционираните от САЩ по закона „Магнитски“лица, едно от които е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Освен че БНБ следи как се прилагат санкциите от банките в България, тя осъществява и надзор върху финансовите потоци, свързани с прането на пари. От тази гледна точка ДПС имат пряк интерес от избора на следващия гуверньор. ГЕРБ пък имат интерес да създадат напрежение в управляващата коалиция, особено след показния арест на лидера на партията Бойко Борисов и заявката им за поемане на курс към предсрочни парламентарни избори.

За намеренията на Каримански да оглави БНБ се знае още от предходния парламент, както и за разговорите му сега с двете опозиционни партии за подкрепа на кандидатурата му. Към тази коалиция по интереси може да се присъедини и партия „Възраждане“, въпреки че лидерът й Костадин Костадинов постави червена линия - подкрепа срещу отказ на бъдещия управител на БНБ от влизането на страната ни в еврозоната.

Дори и без „Възраждане“ИТН, ГЕРБ, ДПС биха имали мнозинство от 118 гласа - с девет повече от общия брой на депутатите от ПП, БСП и „Демократична България“, които застават зад Гюров. Изборът на управител на централната банка става с обикновено мнозинство от присъстващите в залата (минимум 121 народни представители), а кандидатите се подреждат според броя на получените гласове.

След номинациите на Каримански и Гюров политическите формации заявиха, че тепърва ще обсъждат кандидатите и след това ще вземат политическо решение. Едно обаче е сигурно - в оставащите около две-три седмици до избора на новия управител на БНБ между управляващи и опозиция ще вървят всякакви пазарлъци. Въпросът е на каква цена ще се водят и дали „Продължаваме промяната“и ИТН са готови да я платят.

Различните формати, в които управляващите се договориха да вземат общите решения, не работят.