Здравната карта спирачка за новости

България е една от европейските държави с най-много болнични легла на глава от населението

- в страната работят общо

320 болници с 51 991 легла към 31 декември 2020 г. по данни на Националния център за обществено здраве и анализи. Причината за това „имане“е, че здравната реформа просто замръзна през 2001 г., приватизация в болничния сектор нямаше и паралелно на действащите държавни и общински болници възникнаха множество частни, чиито собственици са основно лекари. В момента те са 115 на брой. Повечето от тях възникнаха като специализирани болници в зависимост от специалността на лекаря - акушеро-гинекологични, кардиологични, ортопедични и др., а впоследствие част от тях се развиха до многопрофилни, а някои от болници - и до вериги лечебни заведения в цялата страна. Второто правителство на ГЕРБ (2014 - 2017 г.) реши да замрази откриването на нови болници и въведе спирачка за това - национална здравна карта, според която нови клиники и нови болници могат да се откриват само там, където има недостиг. В същото време обаче държавата по никакъв начин не затвори нито една държавна или общинска болница, нито пък частна за некачествено лечение, лоши хигиенни условия, лоши битови условия, искане на пари от пациентите за неизвършени услуги или каквото и да било, засягащо дейността на болницата.

С наближаващите парламентарни избори в Унгария през април на Виктор Орбан ще му е необходима всяка възможна подкрепа, за да задържи властта. За пръв път от 2010 г. унгарският премиер се изправя на избори срещу обединен фронт от 6 опозиционни формации. Последните проучвания дават лека преднина на партията му „Фидес“, но от началото на войната на Русия в Украйна той играе двойна игра. В публичните си изказвания той се противопоставя на нахлуването въпреки топлите си връзки с Владимир Путин. Но в същото време нарежда на медиите си да хвалят Русия и да разпространяват лъжи, че опозицията иска страната да изпрати войски и оръжия в Украйна - идея, категорично отхвърляна от мнозинството унгарци.

Стратегията на Орбан да се изказва срещу руското нападение срещу Украйна успокоява тази част от избирателите, която се страхува от ескалация на конфликта и е в унисон с позицията на ЕС. Докато прокремълската кампания, провеждана от превзетите от „Фидес“медии, цели основно да генерира гласове на предстоящите парламентарни избори.

Този пример е показателен за управлението на Орбан. Откакто става премиер на Унгария за втори път през 2010 г., той непрестанно укрепва властта си, като разширява правомощията си, осигурява си медиен комфорт и поддържа кръг от доверени бизнесмени, които го подкрепят в замяна на изгодни обществени поръчки. Макар концентрацията на власт и често недемократичните методи на управление да му навличат критиките както на

опозицията, така и на международни организации и европейски институции, позициите на Орбан в Унгария изглеждат непоклатими, поне засега. С приближаването на изборите стремежът за влияние прехвърля границите на източноевропейската държава - от една страна, защото на унгарския премиер му е необходима всяка възможна подкрепа, за да надвие обединената опозиция, а от друга, за да утвърди позициите си при евентуално напускане на поста.

Установяването на контрол върху медии и купуването на влияние сред бизнес и обществени групи от страна на Орбан извън Унгария прави действията му значими в европейски контекст. През последните години близки до управляващата партия „Фидес“бизнесмени усилено навлизат на медийния пазар на Балканите, но главна цел са страни като Румъния, Словения, Сърбия и Хърватия, където е съсредоточена унгарската диаспора. Напоследък разширяването добива все по-глобални мащаби, като показателна за това е сделката за европейската медийна група Euronews от декември миналата година. Близките до Орбан бизнеси се разрастват чрез натрупаните

от обществени поръчки средства и в други ключови сфери като телекомуникациите. Тук като основен играч в сектора се откроява технологичната компания 4iG, имаща амбиции да стане лидер в региона на Централна и Източна Европа.

„За да пропагандира идеите си, Орбан се нуждае от по-широка платформа с по-голям обхват, както и силна опора в технологичната и телекомуникационната индустрия, за да контролира потока от съдържание и комуникация“, посочва в свой анализ Мариус Драгомир, директор на Центъра за медии, данни и общество към Централноевропейския университет. През февруари върху разширяващите се амбиции на унгарския премиер се фокусира и доклад на International Press Institute, който подробно описва как големи суми държавни средства се инвестират в унгарските общности в съседните страни, а сложна бизнес мрежа обвързва контрола на множество медии в региона с приближените до Орбан.

Унгария вече не е достатъчна

Контролът на унгарските управляващи върху медиите вътре в

Средствата за овладяване на медии и телекоми са същите като на местно ниво - държавни пари и връзки с влиятелни бизнесмени.

Големи суми държавни пари се инвестират и за влияние сред унгарските общности в други страни.