Младежта от втора пенсия не се вълнува

Младите хора в България продължават да не проявяват почти никакъв интерес към допълнителното пенсионно осигуряване. Незнанието им в момента донякъде може да се оправдае с младостта, макар незаинтересованост към спестовната им схема да проявяват и хора с десетилетия натрупан трудов стаж. А знанието е важно най-малкото защото втората пенсия трябва да компенсира намалената държавна и на теория да осигури достойни старини след десетилетия. За работещите българи, родени след 1959 г., 13.8% от заплатата им отива за пенсионна осигуровка в НОИ, а 5% по личната партида - в частен пенсионен фонд. И докато при НОИ нямаме контрол какво се случва с парите ни (отиват за плащане на настоящи пенсии), за частните ви вноски има данни, които е хубаво всеки да следи - как са инвестирани, каква доходност и най-вече колко са. И ако нещо не му хареса, да го смени с друг фонд.

Друга притеснителна тенденция за България е, че все по-малко хора започват първа работа. С годините това ще се прехвърли в по-малък трансфер на средства към частните пенсионни фондове и НОИ, което е проблем за цялата пенсионна система, тъй като все по-малко работещи ще издържат все повече пенсионери.

Все по-малко влизат на пазара на труда

След като в годината на избухване на ковид пандемията броят на хората, сключили първи трудов договор, се срина с 24.5% до малко над 70.5 хил. души, през 2021 г. има леко възстановяване. То обаче е по-скоро анемично - с около 2000 души, или 2.6% повече. Това се вижда от данните на Комисията за финансов надзор за лицата с новоприети заявления и служебно разпределени в универсални пенсионни фондове, които се публикуват веднъж годишно.

Предвид ниската и спадаща безработица през годината това е ясен знак, че говорим не толкова за еднократен ефект от пандемията, а за системно по-малък запас от работна сила, която да навлиза на пазара на труда оттук нататък. Това не е неочаквано, като и преди ковид-19 тенденцията беше на понижаване, а основната причина е демографската криза от началото на прехода. Икономическата несигурност и засилената емиграция на млади семейства водят до спад на ражданията от 110-130 хил. годишно през 80-те до 70-80 хил. през 90-те години на XX век. Именно те навлизат на пазара на труда около 20-25 години по-късно, или от 2011 г. насам.

Данните на КФН може да не кореспондират съвсем точно със започналите първа работа в рамките на календарната година, тъй като тези, сключили договор в края й, може още да не са избрали фонд и да не са разпределени. Същевременно нови служители от последните месеци на 2020 г. може да са разпределени в началото на 2021 г.

Все така незаинтересовани

През 2021 г. едва 4661 души са подали заявление в кой фонд искат да се осигуряват в тримесечен срок след сключване на първия си трудов договор. Ако не го направят, те биват служебно разпределени от НОИ. Това се е случило с останалите 67 840 души, като делът им около 94% е сходен с този от предходната година. Така голямата част са се озовали на случаен принцип в универсален пенсионен фонд на едно от десетте опериращи на пазара дружества, без дори да знаят в кое. Те би трябвало да научат това, като получат първото си годишно извлечение през настоящата година, като, разбира се, могат и сами да проверят (виж карето).

В последните няколко години делът на служебно разпределените лица се покачи до 80-90%, докато в предходни години е спадал и под 50%, като средно от 2006 г. насам е малко над 60%.

Основните причини за слабия интерес сред постъпващите на работа за допълнителното социално осигуряване са неосведомеността и ниската финансова култура. За 2020-2021 ковид също би могъл да е фактор, като агентите на пенсионните компании са били по-затруднени да стигнат до новопостъпващите на пазара на труда. Те често действат директно в големите работодатели в страната, като

Започналите първа работа през 2021 г. остават близо до дъното от началото на пандемията и са малко над 72 хил. души

Едва 4661 от тях са подали заявление в кой фонд искат да се осигуряват в тримесечен срок след сключване на първия си трудов договор.

при постъпването на нови служители им обясняват процедурата да направят свой избор и им представят услугите и резултатите на конкретната пенсионна компания.

Обхващането на по-малки компании обаче е практически невъзможно - няма публична информация къде и кои хора започват първа работа. Затова издирването им в рамките на три месеца от сключването на трудовия договор не е лесно, макар през годините да е имало подозрения за изтичаща информация от НАП, ползвана за целта, а също и за злоупотреби - попълване на заявления от чуждо име. Ограничаването на тези практики също е възможно обяснение за по-малкото заявления в последните години.

Кой фонд привлича най-много

За самите пенсионни компании привличането на повече клиенти със заявление носи и бонус, че така получават и повече служебно разпределени клиенти. В кой фонд колко лица ще бъдат разпределени всяко тримесечие зависи от три фактора с равни тегла - реализираната годишна доходност, размер на таксите и брой приети индивидуални заявления през предходното тримесечие.

Тази година лидерът по пазарен дял - „Доверие“, е успял да привлече най-голям брой заявления - 1737, или над 37% от всички. На база на това УПФ на компанията получава и наймного служебно разпределени лица - 11 268, което е 16.6% от всички. През 2020 г. най-голям дял от новопостъпващите на пазара бяха привлечени от втората по активи - „Алианц“, докато в предходните години това правеше един от малките играчи „Бъдеще“, който иначе има под 3% пазарен дял.