Св. св. Путин и Шойгу
ЕЕдва ли сте обърнали внимание на от- криването на една нова църква в Москва преди две години, но в това събитие може да се прочете много не само за Русия, но и за бъдещето на Европа, включително и България.
През 2020 г. беше тържествено осветен „военният“храм „Възкресение Христово“. Стълбите към него са направени от разтопени германски танкове от Втората световна война, обиколката на големия му купол е 19.45 м, годината на победата в същата война, камбанарията е висока 75 метра, понеже църквата е завършена в годината, когато се навършват 75 години от края на войната. Има стъклописи със сцени от окупацията на Крим през 2014 и изпращането на руски войски в Сирия, а при откриването и мозайка с лицата на Путин, военния му министър Шойгу и шефа на ФСБ, впоследствие свалена (но запазена!) по настояване на руския президент.
В тази църква се вижда много добре новата руска идеология, която режимът на Путин се опитва да наложи през последните години. Тя е смесица от източноправославна митология (тип „Москва е призвана да бъде „Третият Рим“и да гарантира оцеляването на християнската цивилизация, застрашена от западния либерализъм“) и агресивен милитаризъм. Много опростено казано, тази идеология казва, че Русия е богоизбрана държава с една проста цел - да спаси света от покварата. Ако трябва - насила.
Тези послания са доста неубедителни и това е много добра новина за България. През последните векове Русия редовно иска да контролира ако не света, то поне континентите, на които има територии - Европа и Азия. Или ако не целите континенти, то поне близките до нея държави. Това се случва почти непрекъснато от XVII век насам. Русия обаче никога не е имала нито икономическия, нито военния, нито човешкия потенциал да окупира и контролира ефективно териториите, които отговарят на амбициите й. Затова тя има нужда от нещо друго - контролирани от нея режими, които да защитават интересите й.
Тази концепция е формулирана първо от руския цар Петър Велики, който се опитва да направи сухоземен път до Индия, за да конкурира тогава наймощната империя - Великобритания. По пътя натам
руската държава буквално си купува лоялността на ханове и цели азиатски кланове. Корупцията още тогава е един от най-успешните инструменти на руското влияние. От началото на ХХ век обаче Русия (ребрандирана като Съветски съюз) открива нещо много по-добро - конвертируема идеология, през която да печели влияние по света. Комунизмът става привлекателен за цяло поколение млади - работници и интелектуалци в Европа, Южна Америка, Азия. Мрежата от „братски“комунистически партии в Източна Европа дава възможност на Русия да инсталира марионетни режими, които да обучи на репресии, за да запазят властта си и да защитават интересите им. Лоялността към комунизма е лоялност към неговата родина - Русия.
През последните 15 години Москва се опитва да направи същото. Новата идеология не е борбата с капитализма, а с либералните принципи и европейската интеграция. Новите комунистически партии са националистите. Кремъл доказано финансираше през годините кресливи радикали в цяла Европа. Това обаче не постигна голям успех.
Новата руска идеология в повечето държави е пълен провал. Така беше дори и в Украйна, където Москва си представяше, че под дулата на танковете хората ще се затичат с цветя към майка Русия и нейните истински ценности, а властта ще се поеме от дълго финансираните от Кремъл партии. Оказа се много различно. Без реална „пета колона“- помощ отвътре, Путин няма нито военния, нито икономическия потенциал да окупира Украйна.
Това показва и най-големия риск за България в тази ситуация. Той не е само военен. Дори и Путин да разпореди военна операция насам, той няма да може да направи нищо без подкрепа отвътре. Добрата новина за България е, че сегашната руска идеология е слаба и в някаква степен абсурдна. Сериозният риск тук обаче е Москва да използва тактиката от XVIII век - да мине през мащабните корупционни мрежи, които контролират някои от големите български партии, съдебната система и част от медиите. Свободата и независимостта на България да бъдат купени без нито един изстрел.