Новият български рекорд по наказателни процедури
България се оказва в челните редици на още една негативна класация - тази на държавите с най-много висящи наказателни процедури за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС.
Според сайта на Европейската комисия за статистиката на текущите производства срещу отделните държави към края на март страната ни е на шесто място с точно 100 наказателни процедури. Испания води негативната класация със 109 процедури, следвана от Гърция със 107, Италия (104), Белгия (103) и Полша (102). След нас са Чехия с 94 процедури и Румъния с 93. Отличникът в тази класация е Дания, срещу която има само 35 висящи производства за нарушения (Обединеното кралство с 22 висящи производства не се брои).
Проблемът на България обаче не се изчерпва с челните й позиции и в тази негативна класация. Страната ни рязко е увеличила броя на наказателните процедури през последните години от управлението на ГЕРБ, въпреки че сигналите за нарушения намаляват. И неизменно е сред първенците по най-много висящи процедури и най-много новообразувани производства. А това става в период, в който водещи анализи сочат, че ЕС е либерализирала политиките си по отношение на наказателните процедури и броят им рязко е намалял (вижте карето на стр. 25).
Същинският проблем в България е, че и настоящото управление в по-голямата си част не показва ангажираност към темата с такива приятни изключения като правосъдния министър Надежда Йорданова и екоминистъра Борислав Сандов. Донякъде в основата на този проблем стои фактът, че на ниво администрация проблемът поскоро се замазва и отрича, може би по наследство, защото на възлови места стоят същите хора.
Сегашното състояние на проблема в България е въпрос на трайна политика/липса на политика през последните години, чиито последици тепърва ще търпим, но и до момента властите не са готови с анализ за причините да се стигне дотук - дали става въпрос за съзнателен отказ да се изпълняват ангажиментите към европейското законодателство (поне в някои области), дали е от некомпетентност или престъпна небрежност в управлението, а може би - комбинация от трите. Без такъв анализ няма как да се тръгне към решаване на проблема.
Последиците от неизпълнението на правото на ЕС имат съвсем реални измерения
Най-разбираема илюстрация на това даде екоминистърът Борислав Сандов през януари в отговор на парламентарно питане на Крум Зарков (БСП). Сандов направи разчет колко ще струва на държавата близо 15-годишното (досега) неспазване
на европейските стандарти за чистота на въздуха. След като през април 2017 г. България е осъдена от Съда на ЕС в Люксембург за това, че не е спазвала европейското законодателство в тази област за периода от присъединяването ни през 2007 г. до 2014 г., когато е внесен искът, държавата пак не е предприела практически нищо, за да реши проблема с наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ). Затова ЕК заведе второ дело срещу България, по което се очакват осъдително решение и неизбежни сериозни глоби за държавата - по 3156 евро на ден от 2017 г. до момента на произнасянето на СЕС по второто дело, което прави грубо 11 млн. лева, а след това - по 28 386 евро на ден след новото решение на СЕС до преустановяване на проблема, което означава 20 млн. лева на година, докато не бъде решен проблемът с наднормените нива на ФПЧ. Отделно от