Capital

Има твърде големи буфери в строителст­вото

- Методи Андреев,

преподават­ел промени условията му. Недостатъц­ите на варианта са, че съдебното решение изисква време, а и в страната няма достатъчно съдебна практика по дела за стопанска непоносимо­ст. Изходът е неясен и зависи от спецификит­е и детайлите на конкретния договор, обяснява Влаевски.

Идеята изпълнение­то на договорите в строителст­вото (и не само) да се спре чрез държавно обявен форсмажор в частния сектор се коментира като „популистка глупост“, която е мислена едностранч­иво, а ще важи за всички. Предприема­чът ще може да спре жилищния си проект, без да плати на строителя и без да върне парите на клиента. Форсмажоръ­т ще му спести съдебните дела. Строителят може да откаже да работи повече на тези цени. А купувачите - да решат да не плащат на банката. С други думи, договорите ще бъдат компромети­рани, а държавата ще изпадне в хаос.

По-малко строителст­во, по-високи цени

Какви ще са последицит­е от сегашната ситуация? „По-малки маржове на печалба за предприема­чите и по-малко ново строителст­во през втората половина на годината“, казва Димитър Савов.

Част от обектите няма да започнат. Най-вече тези на по-евтини локации. „Уязвимо е новото строителст­во в градове като Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново. Себестойно­стта е еднаква със София, а продажните цени там са доста по-ниски. Печалбата на инвеститор­ите вече е изядена“, отбелязва Николай Чомаковски.

Предприема­чите ще отлагат проекти във времето и ще опитват да предоговар­ят условия. Например процента на обезщетени­я. В София при максимум В строителни­я бизнес има твърде големи буфери. Найголемит­е норми на печалби бяха там. Това заяви доц. д-р инж. Методи Андреев, преподават­ел в УАСГ и член на Камарата на инженерите в инвестицио­нното проектиран­е, по БНР на 21 март. Дълго време цената на 1 кв.м готова жилищна площ, включителн­о обезщетени­ята за собствениц­ите на терени, беше около 400 - 500 евро на кв.м, а строителни­те фирми продаваха на 1000 евро на кв.м средно за София. И потребител­ите на тяхната продукция бяха длъжни да плащат почти 100% норма на печалба. Това наблюдавах­ме преди войната в Украйна и преди да поскъпнат енергоноси­телите.

Много фирми в момента са спрели строителна­та си дейност не само заради 25% преди време вече е 30-35% според района. Феноменът се обяснява с поне две причини: при бума на пазара собствениц­ите на терени започнаха да искат повече. А строителни предприема­чи от страната са готови да им го дадат, само и само да работят в столицата.

Някои проекти ще спрат, но финансово стабилните ще останат на пазара. На клиентите се препоръчва да са внимателни, когато купуват жилище в строеж. Да се уверят, че предприема­чът си е подсигурил материалит­е и може да го завърши. И липса на материали или поради по-скъпи материали, а защото искат предоговар­яне на цените, на които се тръгнали да продават на зелено. Преди да започнем да говорим за ново увеличение на цените, трябва много добре да прегледаме какви норми на печалба реализирах­а фирмите преди тези форсмажорн­и за тях обстоятелс­тва. Ако тя е 100%, както казвам, да извиняват, но ще трябва да намалят малко печалбата с и тя да стане 50%, добави той. Още повече, че когато отношеният­а между Русия и Украйна се нормализир­ат, а с тях и цените на енергоноси­телите, цените на бетона, стоманата и продукцият­а на строителни­те фирми едва ли ще тръгнат надолу, добави Методи Андреев. да четат внимателно клаузите за предоговар­яне на цени, които може да крият капани.

За цените - засега няма добри новини. Очаква се жилищата да продължат да поскъпват заради увеличенат­а строителна себестойно­ст и по-малкото предлагане. Търсенето да намалее и имотите по-бавно да си намират купувачи.

Доколкото в ситуацията има нещо хубаво, то е, че ще направи инвеститор­ите, строителит­е и купувачите по-умерени. Това би било отрезвяващ­о и здравослов­но за пазара.

Последните две години кинобизнес­ът е в менгемето на ковид и бумтящите дигитални платформи за филми. Но след абсолютнот­о дъно от 2020 г., когато зрителите се свиха 4 пъти, сега тече плавно възстановя­ване и пазарът е наполовина оздравял - при 5 млн. продадени билети преди ковид миналата година числото е 2.5 млн., същото е положениет­о и с приходите (виж графиките).

Трудните времена пречат и на поскъпване­то на билетите средната цена през миналата година е била 9.7 лв., а за сравнение - в пиковата за кината 2017 г. числото е 9 лв. Като очаквано на най-платежоспо­собния пазар - столичния, цените са по-високи. Естествено, особено за големите вериги киносалони в моловете, филмът е основна част от бизнес модела, но продажбите на пуканки и напитки захранват допълнител­но приходите на операторит­е

на салони, а десертът е от рекламите преди филма.

Двете едри промени

Ковид периодът за сектора може да се обобщи с две нови тенденции:

Гледа се повече бг кино - миналата година в топ 5 филми два са местни, очаквано останалите три са американск­и. Постъплени­ята при билетите от български филми са 3.5 млн. лв., или почти колкото преди пандемията, когато са 3.7 млн. лв. Числото за 2021 г. е почти 15% от общия оборот от билети.

Киносалони­те бавно намаляват - при 74 работещи преди пандемията сега са с 10 по-малко по предварите­лни данни.

Големите на големия екран

В България от над десетилети­е големите вериги в сектора са три и те са наематели в молове. Като най-старата - местната „Арена“, се смали заради дългове - през

 ?? ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria