Как да инвестираме в ДЦК
> - от няколко години е възможно през БФБ, като положителното е, че това може да стане и с 1000 лв., сделките на регулиран пазар и лихвеният купон по тях са освободени от данъци. Ниската и дори отрицателна доходност обаче ги прави слабо атрактивни към момента.
> - това е най-добрият вариант за инвестиции от физически лица. В България има изобилие от местни и чужди фондове, които инвестират в облигации на държави от страната, еврозоната и света. Доходът от тях също е освободен от данъци.
> - борсово търгуваните фондове, които залагат на дългосрочни американски облигации като TLT - iShares
20+ Year Treasury Bond ETF са добър вариант, като тук трябва да се имат предвид и таксите на брокера за покупки, както и данъчното облагане. Иначе горният фонд е надолу с 2.8% от началото на годината, но с 21% нагоре за последните 3 години, което на фона на нулевите лихви е една прилична доходност.
Държавните медии не се опитаха да скрият факта, че милиарди долари от чуждестранни фондове и инвеститори напуснаха Китай през последните седмици. Изходящите потоци - 11.5 млрд. долара от началото на март, се приписват на нестабилността на глобалните пазари, политиката на ястребите от Федералния резерв и влиянието на руската инвазия в Украйна върху глобалните вериги за доставки. Една правителствена публикация от Китай наскоро омаловажи сериозността на ситуацията и спекулира, че чуждестранните пари скоро ще потекат обратно.
Всъщност през последните години пазарите на Китай преживяха кратки периоди с изтичане на капитали само за да станат свидетели на бързото им връщане след това, обикновено в рамките на два месеца. Континенталните борси са в по-голямата си част сигурен залог след включването на много китайски ценни книжа в няколко глобални индекса, като например водещия на развиващите се пазари на MSCI през 2018 г. Оттогава десетки милиарди долари входящи потоци навлизат в Китай всяка година. Понякога се наблюдаваха и изходящи потоци, веднъж през 2019 г. и два пъти през 2020 г. По време на найтежкия удар, през юли 2020 г., около 12 млрд. долара изтекоха, преди нетните входящи потоци да се възобновят два месеца и половина по-късно.
Този път обаче чуждестранни инвеститори казват, че подълбоки структурни проблеми разрушават пазарите на Китай. Отливите са по-ожесточени. И те са придружени от глобална разпродажба на китайски ценни книжа. Технологичният индекс Hang Seng, който проследява много от най-големите технологични компании в Китай, листнати в Хонконг, се е понижил с 45% в сравнение с преди година. Индексът NASDAQ Golden Dragon China, който включва подобни компании, регистрирани в Америка, е паднал с 58% за същия период. „Докато инвеститорите не видят отново промяна на структурните сили, е малко вероятно отскокът да дойде толкова лесно“, казва Кевин Лай от Daiwa Capital Markets, брокер на ценни книжа.
Независимо от публикациите в държавните медии изходящите потоци не изглеждат тясно свързани със затягането на политиката от Фед. Въпреки че в Китай се наблюдава бягство от акции, от други нововъзникващи пазари не е изтекъл толкова много капитал (виж графиката).
Вместо това инвеститорите посочват специфични за Китай фактори. Държавната намеса в частния сектор и в технологичните компании, разбира се, стана нещо обичайно. Друго притеснение е, че подкрепа на президента Си Цзинпин за Русия може да доведе до санкции срещу китайски фирми. Войната също доведе до повишени опасения относно Тайван, който Китай смята за свой и обещава да си върне. Страховете от китайска инвазия за първи път накараха някои инвеститори да добавят геополитически риск към своите критерии за оценка на китайските си инвестиции. Рисковата премия, която инвеститорите считат за приемлива да държат китайски активи, нараства, което кара някои да намалят дела си в тях. Колкото по-дълго се проточва войната в Украйна, толкова по-висока може да стане премията.
Освен това отслабващият контрол на Китай върху варианта омикрон на ковид помрачава икономическите перспективи. Отговорът на влошаващото се огнище в Шанхай, дом на много чуждестранни компании, се превърна в срам за местните държавни служители. Международните полети се пренасочват. Прилага се хаотично блокиране на провинциите. Портите на жилищни комплекси се заваряват, за да не напускат жителите. Две години след пандемията ситуацията в най-развития град на Китай разкрива липсата на стратегия на г-н Си за излизане от кризата. Пазарът на имоти също продължава да се колебае. На 22 март закъсалата имотна компания Evergrande обяви, че китайските банки са заявили вземания за 2 млрд. долара от нея, друг лош знак за чуждестранните кредитори, които се надяват да възстановят инвестициите си.
Разпродажбата на пазара подтикна служителите да действат. Комитетът за финансова стабилност и развитие (FSDC), председателстван от Лиу Хе, главен икономически съветник, направи опит за възстановяване на доверието от страна на инвеститорите. От 16 март г-н Лиу и FSDC обещаха да увеличат растежа на кредитирането и да накарат държавните фондове да купуват повече акции.
Ръководството на Китай ще подкрепи листването на фирми в САЩ и ще облекчи репресиите срещу технологичните компании. Политиките на жилищния пазар ще станат по-гъвкави. Правителството също така се готви да се справи с огнището на омикрон с комплекти за самотестване и хапчето Paxlovid на Pfizer, което помага за защитата на заразените хора срещу по-сериозно протичане на болестта.
Г-н Лиу се надява да представи по-добре икономическите планове на Китай за пазара в бъдеще. Но важното нещо, казва Лора Уанг от Morgan Stanley, е колко бързо властите могат да изпълнят обещанията си. Нужно е нещо повече от приказки, за да спрат отливите.
Притеснително е, че подкрепа на президента Си Цзинпин за Русия може да доведе до санкции срещу китайски фирми.