Проблемни филми за един проблемен свят
Наградите на академията откроиха социално ангажираното кино и утвърдиха женското присъствие в режисурата
QТрой
Преди нея Уил Смит бе присвоил сцената с петминутни ридания след увенчаването си за ролята на таткото на сестрите Уилямс в King Richard, бе успял да удари и лек шамар на представилия го Крис Рок, вкарвайки драма във вечерта.
В поддържащите актьорски категории такава драма нямаше. Ариана де Боуз от „Уестсайдска история“взе наградата за своята Анита 60 години след тази на Рита Морено, присъстваща просълзена в залата. Истински сълзи извади жестомимичното благодарствено „слово“на Трой Коцур от CODA, първият удостоен глух актьор в историята на наградите.
Изкуството остава
Самото присъствие на „Карай колата ми“сред десетте главни филма е надежда за бъдещето на артистичното и авторско кино без граници, макар със субтитри. Японската драма за намирането на надежда след пропадане и криза продължи пробива на „Рома“, „Паразит“и „Минари“от последните години със статуетката за международно качество.
Самородният и в духа на големите филми на 70-те „Лакрицова пица“на Пол Томас Андерсън е другата такава надежда въпреки конкретното му подминаване. Важен е спечелилият за късометражна анимация, но практически с тотално кино „Миячът на прозорци“(The Windshield Wiper) на испанеца Алберто Миегло (р. 1979), пуснат от автора си за свободно гледане в интернет. Франсис Форд Копола, с Пачино и Де Ниро от двете страни, напомни за хората, на които дължи „Кръстникът“(Пузо и шефът на студията Еванс). Смалената и в количка Лайза Минели вкара в залата спомена за „Кабаре“и едни пощастливи времена за киното.