Божана ТатарскаДоверс

Какво ви разсмива?

Самоиронията, която си позволявам често в компанията на приятели, но напоследък ми прави впечатление, че изказванията на моята дъщеря Ела Мей ме забавляват двойно повече.

Какво ви натъжава?

Когато мисля за отминали моменти, особено за добрите, защото по някакъв начин ме приближават до мисълта за смъртта, защото всичко свършва. Но също така двуличието, неблагодарността и липсата на мисъл.

Какво ви вбесява?

Несправедливостта, насилието над децата и въобще насилието.

Личност, на която се възхищавате?

Много променлива величина е възхищението, но напоследък на американската артистка, който се нарича Кармен Уинант.

Кое свое качество харесвате най-много?

Определена степен на умереност, лекота и тенденция към мистицизъм.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Понякога говоря много и мисля твърде много.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Универсално състрадание.

Последният подарък, който направихте/получихте?

На близък приятел подарих книга със заглавие Work Won't Love You Back на Сара Джейф, а получих ръчно изработени керамични свещници във форма на женско тяло.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Разбира се.

Къде бихте искали да живеете?

В Япония, поне за няколко години.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Създаването на истории - закони, литература, живот“на Джером Брюнер.

Най-интересното място, на което сте били?

Съвсем наскоро се завърнах от уикенд във Флоренция, където съвсем буквално ми се зави свят от изкуство (класическо и съвременно), видях изложбата на Джени Севил, още една жена артист, на която се възхищавам, опитах много вкусна храна. Наслада за всички сетива.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

„Ако животът е само пътека, нека поне засадим цветя по пътя“- Мишел дьо Монтен, френски философ.