За да разберете модерните автократи, четете съветска детска литература
Към края на студената война, когато Санкт Петербург все още е бил Ленинград, Институтът за чужди езици към университета „Херцен“в града използвал пиеса на Евгений Шварц, за да учи чужденците на руски език. Шварц е велик писател, който избягва репресиите на Сталин, намирайки убежище в относително безопасния свят на детската литература. „Дракон“, завършен през 1944 г., представлява причудливо иронична творба на база на приказен сюжет. Всъщност това е едно от найдобрите описания на авторитарното управление, писани някога. То е горчиво актуално и днес, когато автократите се завръщат.
Героят Ланселот пристига в земя, която от векове е тероризирана от триглав дракон. Драконът иска всяка година по една мома, както и огромно количество добитък и други деликатеси. Ланселот заявява намеренията си да убие чудовището. Но жителите на селото го умоляват да не опитва. Те казват, че драконът не е толкова лош; грижел се за поданиците си. Другите рицари, които опитали да го убият, намерили смъртта си и само влошили положението за хората. Освен това той ги пазел от другите дракони. Когато Ланселот изказва съмнение, че има други дракони, селяните не вярват на думите му.
Неустрашим, Ланселот не се отказва. Драконът и неговият лакей - кметът, започват да заговорничат, за да спрат рицаря, а повечето хора се съюзяват с тях. Но малка група снабдява Ланселот с оръжие и летящо килимче. Когато битката започва, селяните покорно заявяват своята лоялност към дракона. Щом падат първите две глави на чудовището, разпространителите на пропаганда настояват, че всичко е наред. Едва когато последната глава е отсечена, започват празненствата.
Една година по-късно Ланселот се връща в селото и открива, че кметът е принудил жителите да приемат лъжата, че той, а не Ланселот е убил дракона. Използвайки шпиони, затвор и склонността на самите селяни към корупция, той е заел мястото на тирана. Разочарован, рицарят стига до заключението, че обезглавяването не е достатъчно - червейчето е проникнало в умовете на хората и „трябва да убием дракона във всеки един от тях“.
За да избегне пращане в трудов лагер, Шварц твърдял, че драконът представлява Хитлер, но очевидно той може да бъде отнесен и към Сталин. По време на периода, известен като Гласност, читателите на „Дракон“го възприемат като брилянтен пример за тоталитаризма, който е започнал да изчезва по света. Към края на 80-те години на миналия век комунистическите правителства до голяма степен са изгубили желание да убиват поданиците си. И наистина гражданите на страните от СССР са излезли по улиците, заети със свалянето на своите дракони.
Четенето на пиесата 30 години по-късно обаче е трудно. Драконите са се върнали - от Анкара до Москва, мамейки народа, че го пазят от несъществуващи заплахи. Някои от поданиците им ги толерират, мнозина ги приветстват. Шварц е уловил всичко - лъжите, които тираните разпространяват, за да замаскират грабителството си като патриотизъм; тяхното цинично твърдение, че съпротивата е напразна, и необходимостта им да убиват тези, които говорят истината.
Но най-вече Шварц показва как хората са покварявани да сътрудничат в собственото си потисничество. Това е „тежко“послание за една приказка, но децата могат да го понесат. Те може и да се окажат по-добри в разобличаването на драконите, отколкото някои от техните родители.
Издава „Икономедиа“АД София
Редакция: