Програмистите са ни скъпи
Средната заплата в IT сектора в България гони 5 хил. лв., а при опитните софтуерни разработчици - 20 хил. лв.
Ако искате да скъсате нервите на шеф или собственик на софтуерна компания, кажете му, че България е евтина дестинация. Гневната реакция ще бъде породена поради две причини. Първата е, че IT секторът от години се опитва да пребори стигматичния етикет, останал от началото на века, че в България е евтино и се пише код „на ишлеме“. Втората причина е, че числата всъщност са високи.
Според последното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) средната брутна месечна заплата в сектора по предварителни данни за 2021 г. е 4857 лв. Тук има и два детайла: става дума за средна заплата в компаниите, т.е. сумата включва и хора, които не са програмисти, от една страна, а от друга, статистиката хваща само компании с доминиращо софтуерна дейност. Извън стриктно софтуерните фирми има програмисти и в компании от по-традиционни отрасли, също със заплащане далеч над средното въпреки липсата на адекватна статистика.
С висока степен на сигурност може да се твърди, че служителите, които не са програмисти, дърпат числото надолу, защото заплатата за един софтуерен разработчик с голям опит вече достига 20 хил. лв. И ако съдим по постоянните скокове нагоре - според БАСКОМ над 20% за 2021 г. - сумата 30 хил. лв. също не е далеч.
Това са огромни числа за България (и не само), по-скоро прилягащи на директор, отколкото на служител. Причината да се стигне до тях е, че пазарът е силно дебалансиран. Търсенето на програмисти е огромно, а предлагането - скромно, предимно заради неефективната образователна система. Същевременно, въпреки че компаниите се оплакват от липса на кадри от вече над десетилетие, бизнесът и приходите на индустрията не спират да растат.
„Нарастването на заплатите в IT сектора вероятно ще е малко по-ниско от изминалата година и ще достигне до 15-17% за отрасъла като цяло. Въпреки вторачването в търсенето на много опитни IT специалисти с петцифрени суми в нетно изражение, върху средните ръстове в IT компаниите влияние оказват и множеството служители на средни и ниски нива, където увеличенията ще бъдат в рамките на покриване на инфлацията“, прогнозира Николай Николов от Българската асоциация за управление на хора.
Ако търсите дестинация със сравнително евтина работна ръка на територията на ЕС, България все още отговаря на това условие. Страната се позиционира сред държавите с най-ниски разходи за труд в Източна Европа, показва проучване на „TPA Group Австрия“съвместно с консултантската фирма за персонал Kienbaum, предоставено на „Капитал“. То обхваща данни за 2021 г. от 11 страни от региона плюс Австрия и анализира средните годишни разходи за възнаграждения (включващи заплата, дължими данъци, осигуровки, други плащания) на четири групи служители - управляващи директори, средни мениджърски позиции, т.нар. бели и сини якички.
Много от клиентите на TPA Group оперират на международно ниво и имат служители в различни страни. Това подтиква компанията да направи сравнителен анализ на разходите за труд в ключовите за тях държави от ЦИЕ, казва Клаус Бауер-Митерленер, партньор в TPA. Данъчният консултант отговаря за проучването заедно с Томас Ханедер, също партньор в TPA, и Волфганг Хьофле, експерт на TPA за заплатите и социалното осигуряване. „Връщането на изнесеното производство е актуалната фраза на деня - разходите за персонал играят решаваща роля тук наред с други фактори“, добавя Томас Ханедер.
Къде е България
На ниво ЕС трудът излиза сравнително найевтин за компаниите, опериращи в България и Румъния. Но това е типично и за останалите държави от Западните Балкани, разгледани в проучването - Албания, Черна гора и Сърбия. В другия край на класацията
управленски позиции сред страните в ЕС, включени в изследването, с близо 103 600 евро средно на година, но след нея са Сърбия и Албания.
Именно в тази категория най-ясно се проявява предимството на България от ниските данъци и осигуровки, тъй като най-високоплатените позиции са най-облагодетелствани от тавана на осигурителния доход, който тази година бе повишен до 3400 лв. Така по нетни заплати в тази категория страната ни се изкачва до пето място с около 7300 евро месечно, тъй като най-голяма част от разходите на фирмите за труд достигат до портфейла на служителя - 85%. За сравнение - Словения отива значително по-надолу в класацията по отношение на нетното заплащане. Данъците и осигуровките там представляват значителна част от разходите за труд на компаниите, което стопява крайната заплата, получавана от изпълнителните директори, до едва 41%.
Сред служителите, ръководещи различни екипи и отдели в компаниите, подредбата на страните по разходи за труд приблизително се запазва, но сумите спадат до между наполовина и една четвърт от тези за управляващите директори. В тази категория отново последните места заемат страни от Западните Балкани - Албания и Черна гора. Изпреварват ги Румъния, България и Сърбия с почти равни стойности. И тук България може да се похвали с най-голям дял на нетните заплати от общите трудови разходи - 78% при около 50% в Австрия и Словения. Благодарение на сравнително ниските разходи за осигуровки България отново се изкачва до пето място сред изследваните страни по нетно възнаграждение с близо 3060 евро на месец.
Бели и сини якички
При кадрите, изискващи специфично ниво
на квалификация и често работещи в офиси (т.нар. бели якички), разходите за труд очаквано са по-ниски от тези на ръководните позиции, като варират между 40 и 60% от брутните възнаграждения за средния мениджмънт. Разходите за наемане на тази категория служители в Австрия изпреварват двойно тези в Чехия, а в дъното е Албания, където показателят е едва две трети в сравнение с предпоследната страна - Румъния. Сърбия и България също остават в долната част на диапазона.
Ако сравним обаче нетните заплати, България отново леко се изкачва в класацията. Показателят достига 1330 евро месечно и надминава Полша и Черна гора. Това отново се дължи на факта, че по-голяма част от разходите за труд са пряко възнаграждение за служителите. Последна остава Албания с 816 евро нетна месечна заплата.
В сферата на информационните технологии класацията за разходите за труд приблизително се запазва, но стойностите във всички страни са по-високи с между 2 и 12% спрямо средните разходи за т.нар. бели якички. В България тази разлика е 7%.
Разходите за работна ръка в интензивните на физически труд сектори (т. нар.сини якички) са значително по-ниски от тези в секторите с висококвалифицирани кадри. Те варират от една трета от заплатите на белите якички в Албания и България до 51% в Словения. Най-високи са в Австрия, а на втора позиция излиза Словения. С най-ниски разходи за труд след България са само
На ниво ЕС трудът излиза сравнително найевтин за компаниите, опериращи в България и Румъния.