Тежката дилема пред кабинета „Петков“

Разнобоят в коалицията поставя „Промяната“в зависимост от ГЕРБ и ДПС. Алтернативата е правителството да падне

Когато партиите в управляващата коалиция подписваха споразумението за общо управление, оставиха впечатление, че въпреки диаметралните си различния са изработили достатъчно механизми, за да вземат решенията единно. За да демонстрират сплотеност, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“дори се ангажираха, че няма да внасят самостоятелно законопроекти, а всички предложения за промени на закони ще бъдат с общо авторство — от името на мнозинството. Подобна стъпка съвсем обяснимо затрудни работата на Народното събрание. И четирите партии обаче твърдяха, че в името на единството на мнозинството слабото темпо на законодателната дейност може да бъде преглътнато. И че основната цел — да е ясно кой взема решенията, е по-голяма.

До миналата неделя тези аргументи звучаха оправдано. След коалиционния съвет обаче реалността е друга — на консенсус не може да се разчита и кабинетът ще трябва да управлява с плаващи парламентарни мнозинства.

Опасността от такова развитие — гласуване в различни формати по интереси с прегрупиране между партиите от управлението и опозицията, беше основната причина да не се излъчи правителство в предишното Народното събрание. Тогава съпредседателят на „Демократична България“Христо Иванов обясни и защо: „Плаващите мнозинства лесно се превръщат в плаващи пясъци, в които всичко потъва.“Според него, за да е стабилно правителството, трябва да стъпи върху формула за подкрепа, която „може да осигури гръбнак“.

След изборите през ноември впечатлението беше, че макар и различни, ПП, БСП, ИТН и ДБ опитват да изградят някаква форма на гръбнак на управлението. Но поредицата кризи, с които кабинетът „Петков“се сблъска, изтласкаха на преден план не само разминаванията, известни на всички, но и формално прикриваните фабрични дефекти при съставянето на тази коалиция. А с тях започва да личи и опасността от затъване в плаващите пясъци на алтернативни мнозинства в парламента по предстоящата поредица от ключови решения. Алтернативата е разпадане на коалицията.

Неслучайно първият сериозен разнобой във властта е точно заради БНБ — ключова институция, от която зависи дали обръчите около ДПС и ГЕРБ ще запазят икономическия си ресурс. Ако БНБ игнорира налагането на санкции срещу корупционно натрупания капитал и ако надзорът „не вижда“обслужващите го банки, премиерът може да говори колкото иска за промяна, но тя едва ли ще е възможна. Това обяснява оформилата се анти„Магнитски“коалиция за БНБ, в която партията на Трифонов е готова да наложи кандидата си с цената на коалицията и в многозначителна прегръдка с ДПС.

Още през новата седмица, когато се очаква да се състои драматичният вече избор на нов управител на БНБ, ще проличи от какво и от кого реално зависи сегашното управление.

Тематични мнозинства на практика означават решенията да се взимат с гласовете на ГЕРБ и ДПС, заедно или поотделно. Такъв резултат не само би размил разликата между управляващи и опозиция, но ще даде и поясен отговор доколко успешна е обявената промяна и битката с продължилия 12 години модел на корупция и олигархични зависимости във властта.

Има ли надежда за четворния консенсус

В края на миналата седмица лидерите на четворната коалиция се събраха в кабинета на премиера Кирил Петков, за да решат няколко неотложни проблема. Разбирателство не просто не беше постигнато, а извън ключовите теми, по които формациите се разминаха, разговорите доведоха до още противопоставяния.

Коалиционният съвет обсъди предстоящия избор на управител на БНБ, предоставянето на военна помощ за Украйна, както и вдигане на ветото на България върху възможността Северна Македония да започне преговори за членството си в Европейския съюз.

Заради разнобоя с двамата кандидати за БНБ било обсъдено предложение оттук нататък номинациите за регулаторните органи, избирани от парламента, първо да се договарят вътрешно между четирите формации, които след това да излязат с обща

кандидатура.

По нито един от всички тези въпроси обаче няма постигнато единомислие. Двете най-невралгични теми очаквано са били смяната на управителя на БНБ и предоставянето на военна помощ за Украйна.

Липсата на съгласие означава, че крайните решения и по двата въпроса ще зависят основно от ГЕРБ и ДПС, като сметките им могат да включват и „Възраждане“. Така в подетата битка за БНБ „Има такъв народ“ще разчитат на тяхната подкрепа за кандидата си Любомир Каримански, тъй като „Продължаваме промяната“, „Демократична България“и БСП подкрепят Андрей Гюров (ПП).

За внесеното от ДБ предложение за предоставяне на военна помощ на Украйна заради твърдата опозиция на БСП решаващи отново ще бъдат гласовете на ГЕРБ и ДПС. За останалите теми преговорите ще продължат

Битката за БНБ

Първият голям тест за сегашното управление е очерталият се челен сблъсък между излъчените от него двама кандидати за управител на БНБ — издигнатият от „Продължаваме промяната“Андрей Гюров и Любомир Каримански от партията на Слави Трифонов. По неофициална информация по време на коалиционния съвет е бил направен последен опит да бъде избегнат разрив между партньорите. Според източници на „Капитал“премиерът Кирил Петков е предложил процедурата отново да се провали, а впоследствие да се търси трети вариант за обща номинация. Председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“Тошко Йорданов обаче категорично е отхвърлил тази възможност.

Първото официално отстъпление от идеята за консистентно управление и предвидими решения вече е факт. „Мнозинството има две номинации. Едната е издигната от „Продължаваме промяната“, а другата от „Има такъв народ“, беше отговорът пред „Капитал“на говорителката на правителството Лена Бориславова за резултата от срещата. Според информация на „Капитал“и БСП, и ДБ ще подкрепят номинацията на Гюров. Така въпросът кой ще оглави централната банка ще се реши в пленарната зала от опозицията.

Засега обаче нито ГЕРБ, нито ДПС са заявили официално зад кого от двамата кандидати ще застанат. От бившите управляващи идват доста разнопосочни сигнали по темата — като се започне от първоначалната заявка на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, че няма да подкрепят нито един от двамата, и се стигне до неофициални твърдения на членове на ръководството, че ще гласуват за Каримански. От ръководството на ДПС казват, че нямат проблем с това сегашният управител на БНБ Димитър Радев, чийто мандат изтече преди година, да остане на поста си, защото при избора му от ДПС са го подкрепили.

Очевидно и ГЕРБ, и ДПС до последно няма да обявят дали и как ще гласуват. Официално от „Има такъв народ“не са казвали, че разчитат на тяхната подкрепа, но Любомир Каримански коментира пред бТВ, че „такъв важен избор (за гуверньор на БНБ) трябва да е на парламента, а не на отделни партии“.

От БНБ зависи дали обръчите около ДПС и

ГЕРБ ще запазят икономическия си ресурс.

Очакван разнобой за Украйна

БСП няма да подкрепят внесеното от „Демократична България“предложение за предоставяне на военна помощ за Украйна. Партията обяви тази тема за една от „червените линии“, които не могат да бъдат прекосени. Позицията е била отново потвърдена от Корнелия Нинова на лидерската среща в неделя. И решението отново ще зависи от опозицията. „Имаме информация, че ГЕРБ и ДПС ще подкрепят това решение“, коментира след коалиционния съвет пред „Нова телевизия“съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов.

Доколкото подобно проекторешение беше внесено и от ГЕРБ в парламента, по това предложение се очертава сравнително лесно събиране на подкрепа.

На хоризонта:

СЕМ, КПКОНПИ, КЗК

Напрежението около БНБ по време на срещата логично е довело и до разговор и за предстоящото попълване на парламентарните квоти в различни регулаторни органи като Съвета за електронни медии, Комисията за защита на конкуренцията, антикорупционната комисия КПКОНПИ и други.

„Продължаваме промяната“са настояли занапред всички кандидатури първо да се обсъждат в рамките на коалиционния съвет, който да заседава всяка седмица. От БСП казаха, че решението привидно е било прието, но е останало неясно по-важното — как ще се разпределят квотите. В СЕМ например се освобождават две места от квотата на Народното събрание, но консенсусът за тях със сигурност ще мине и през предстоящата смяна на генералния директор на БНТ, където битката е не по-малко важна. По неофициална информация в нея ИТН ще заяви категорични претенции.

По всичко личи, че проблем ще бъде и преформатирането на КПКОНПИ. Към поста претенции имат както ПП, така и ДБ, но за разлика от казуса с БНБ едва ли ще се стигне до решаващия глас на опозицията.

Напред към миналото

Плаващите мнозинства не са новост в българската политика. Така се осигуряваше подкрепата за кабинета на Любен Беров от 1992 г. например, след като първото демократично правителство на СДС падна заради „депесарски шут“. „Сламеното правителство“на Беров, както беше наричано, управляваше с мандата на ДПС, беше подкрепяно от БСП и декларира, че ще изпълнява програмата на СДС. Но остана в историята с безкомпромисната защита на интересите на икономическите групировки като „Мултигруп“.

Първото правителство на Бойко Борисов също беше от този тип. Въпреки победата на изборите през 2009 г. ГЕРБ нямаха мнозинство в парламента и договаряха „шарена“подкрепа за решенията си. Последвалите години на партньорство между ГЕРБ и ДПС показаха, че за целта на неформалните управленски формати най-стабилни са нестабилните конструкции.

Тази формула изкристализира по време на второто правителство на Борисов с официалното участие на Реформаторския блок. По повод плаващите мнозинства, с които ГЕРБ успяваше да прокарва решенията си, Найден Зеленогорски (тогава депутат от РБ) заяви: „България се управлява от две коалиции: едната официална — между ГЕРБ и РБ, и една неофициална — между ГЕРБ и ДПС.“

Това трябва да е ясно и на сегашното управление — ако се изкуши да играе в мач на терена на привидностите.