Държава с план за 13.5 млрд. лв.
За да се договори с ЕК, България прие главният прокурор да бъде разследван от специален съдия, а Брюксел заобиколи темата за „Марица-изток“
С трийсет и седем дни закъснение имаме план. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, когато съобщи, че Европейската комисия най-накрая ще препрати българския План за възстановяване и устойчивост на Съвета на ЕС с препоръка да бъде одобрен.
Това, разбира се, далеч не е цялото закъснение. България е предпоследната страна в съюза, която получава одобрение на плана си, като изпусна и възможността да получи аванс по него, тъй като не успя да го одобри до края на 2021 г. Но след като прекара цяла година в избори и лутане от първоначалния вариант на ГЕРБ, през последвалите промени при служебните кабинети на Румен Радев, София най-накрая получава зелена светлина за окончателната версия при сегашното коалиционно правителство, под надзора на Василев.
Процесът обаче все още не
отключва тези над 13 млрд. лв., които ще дойдат до 2026 г. ЕК ще изпрати документа с препоръка на Съвета на ЕС, който трябва да го одобри в срок от един месец, след което той ще бъде подписан и превърнат в договор.
Решението на проблем 1: „Марица-изток“
Основните препъникамъни дотук бяха два: затварянето на комплекса „Марица-изток“и въглищните централи и правосъдната реформа, по-конкретно механизмите за разследване на главния прокурор и ефективно правораздаване.
Първото беше решено по типичния евробюрократски начин. След като служебният кабинет на Стефан Янев прие 2038 г. като окончателна за прекратяването на въгледобива, настоящият кабинет отказа да се ангажира с дата за затварянето на Маришкия комплекс и вместо това реши да компенсира с други инициативи, които да намалят
нуждата от въглища. Както изреди Василев, те включват „сериозен комплекс от батерии с мощност като ПАВЕЦ „Чаира“, геотермална енергия, национална програма за саниране и над 10 хиляди проекта за фотоволтаични паркове за собствено потребление“.
ЕК очевидно е приела тази формулировка като взаимоизгодна, защото е ясно, че „Марица-изток 2“ще стане нерентабилна далеч преди 2038 г. Така България ще започне да изгражда система от нови енергийни мощности, както и батерии за съхранение.
Решението на проблем 2: главният прокурор и корупцията
По втория въпрос българското правителство се съгласи с идеята на ЕК за въвеждането на фигурата на съдия, който временно ще бъде назначаван за прокурор, когато има данни за възможно престъпление, извършено от главния прокурор и/или неговите заместници. Той ще бъде избран със случаен подбор измежду съдии с определено минимално ниво на професионална квалификация и с опит в наказателното право.
Съдията ще бъде назначен от ВСС на длъжността прокурор във Върховната касационна прокуратура, докато се провежда наказателното производство. ВСС ще е длъжен да инициира процедурата по избор при сигнал за престъпление и да приложи електронната система за случайно разпределение, без да може да промени резултата. Самото разследване ще се извършва от органите на изпълнителната власт под надзора на излъчения разследващ магистрат.
Така се решава старият проблем с това, че никой прокурор в централизираната система няма да посмее да разследва човека на върха й. „Едновременно с това правим реформа и в антикорупционната комисия и големи реформи в процесите на извършване на обществените поръчки. Това беше огромен проблем в предишните управления на България“, заяви премиерът Кирил Петков в началото на правителственото заседание по-рано тази седмица.
Идеята е вече обявената - КПКОНПИ да бъде разделена на разследващо звено и на звено за отнемане на незаконно придобито имущество, като първото бъде засилено. Що се отнася до поръчките, Министерството на финансите вече изготвя доклад за това как да бъде променена и подобрена системата, която допуска изключително много поръчки с една оферта и подриване на конкуренцията.
Какво предстои
България няма да получи аванс, тъй като изпусна срока, но пари по плана могат да започнат да пристигат още тази година. „Предвидили сме предварително изпълнение и от утре министерствата могат да подготвят проекти“, обяви Василев. В бюджета наистина са заложени над 4 милиарда лева в Национален фонд, където са парите от Европа, но те включват всичко - и новите оперативни програми. Те би трябвало да стартират също тази година, ако България бързо приключи подписването на споразумение с ЕК, което дотук беше блокирано.
Пари по плана обаче ще могат да се плащат само след като бъде доказано коя реформа или условие са изпълнени - към документа, пратен в ЕК, трябва да има детайлна таблица с тях. Другото важно условие е всички проекти да са завършени към 2026 г., защото в противен случай плащането по целия пакет ще бъде застрашено.