Следващите седем
Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас ще търсят финансиране за предимно стари идеи
На тъмно. Така досега се развиваха българските градове - планирането им и основните проекти за бъдещето се решаваха в няколко затворени групи и после се измолваше финансиране или от Европа, или от София.
На няколко пъти беше обещавано, че това ще се промени - правеха се всякакви планове, стратегии, зони за въздействие и други, но не беше трудно да се види, че зад тях стоеше единствено целта да се вземат европейски или държавни пари.
Сега, твърди се, ще е различно. Новите планове за интегрирано развитие на общините (ПИРО) са основата, върху която всички пари за градовете в следващите седем години трябва да надграждат.
През последните месеци поголемите градове приеха или са на крачка от това да приемат своите планове за периода 2021 2027 г. Европейските пари за новия период още не са тръгнали, но се очаква да се „отключат“тази година, а общините вече се подготвят. Затова „Капитал“прегледа ПИРО-тата на 4 от най-големите общини извън София - за да види в какво се фокусират и какво обещават на ЕК, София и собствените си жители.
Планове има, пари - не
Мислете за ПИРО-тата като за детските писма до Дядо Коледа: трикът е да ги напълните с всичко възможно, за което се сетите, за да може да получите поне някое от тях. В този ред на мисли очевидно е, че списъците на Стара Загора, Пловдив, Варна и Бургас далеч няма да бъдат изпълнени 100% (или дори 50%, ако бъдем реалисти).
Например само ПИРО-то на Пловдив предвижда около милиард инвестиции, от които 35% се предвижда да бъдат покрити с еврофондове. Това значи 350 милиона лева. За сравнение - по бъдещата регионална европрограма Пловдив ще е в клъстeр заедно с още няколко града, чиято обща стойност е малко под 300 милиона лева.
Ситуацията е още по-екстремна в Стара Загора, където 1.5 млрд. лв. от общо 1.6 млрд. лв. в ПИРО са планирани за покриване с европейски пари. Въпреки че това е регионът, който ще се възползва от най-много фондове заради прехода от въглища, очевидно е, че подобни надежди са преувеличени.
В очакване на програмите
Подобно на всеки план, направен от администрация (например прословутия вече План за възстановяване), тези страдат от редица дефекти. Основният дефект е, че в тях са набутани всички изостанали, недовършени или недомислени планове от досегашното управление. Твърде малко са новите, свежи идеи, които обещават истински промени.
Но има и разлики - някои са амбициозни (Стара Загора), иновативни (Бургас), други са инертни (Варна) или просто небрежни (Пловдив).
Другият проблем е, че няма много време - втората година от общо седемте вече тече, а много от проектите, заложени в ПИРОтата на общините, са само идеи и нямат конкретни рамки. „Вече идва средата на 2022 г. и нямаме нито една програма, която да е финализирана, няма и никакви насоки за кандидатстване. Това много ни притеснява. Няма никакво значение индикативната стойност, ако нямаме отворени програми“, коментира за „Капитал“зам.-кметът на Бургас по стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към климатичните промени Весна Балтина.
Тя припомня, че по новата регионална програма малки и големи общини ще трябва да работят заедно, което ще иска повече време за изслушвания.
Това скоро ще се промени: Планът за възстановяване беше одобрен от ЕК тази седмица, което значи, че до месец ще е в сила. След него следва споразумението с комисията, което ще позволи одобрението на отделните програми. Ако това се случи, то до края на лятото новите пари трябва да бъдат отворени.
Втората година от общо седемте вече тече, а много от проектите, заложени в ПИРОтата на общините, са само идеи.
Повече подробности за фокуса на ПИРО-тата вижте на стр. 30-31
по продължителни и -
Реконструкция и модернизация на „Бетонен -
изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие в Стара Загора
„Ние нямаме избор - и като град, и като регион, ако искаме да продължим да се развиваме, трябва да бъдем амбициозни.“