Най-прозрачната война
Защо новите технологии улесняват разследването на военните престъпления в Украйна
През януари тази година съдът в германския град Кобленц постанови историческа присъда - 58-годишен сирийски полковник беше признат за виновен и осъден до живот по обвинения за престъпления против човечеството. Анвар Раслан беше подсъдим за 58 убийства, изнасилвания и блудство и измъчването на над 4000 души, които са били задържани между 2011 и 2012 г. Високопоставен служител на службите за сигурност към режима на Асад, Раслан търси убежище в Германия. Той е задържан през 2019 г., след като е
намерил убежище там.
Няма и три месеца след произнасянето на присъдата, в Кобленц светът стана свидетел на разкритията в украинския град Буча в дните след изтеглянето на руската армия. Кадрите на човешките тела в цивилни дрехи по улиците със завързани зад гърба ръце и масовите гробове предизвикаха вълна от международно възмущение.
Кремъл побърза да обяви кадрите за „фейк“, в който участват живи хора, правещи се на трупове (по министерство на отбраната) или видеоизмама (по говорителя на Путин Дмитрий Песков).
Тази линия беше раздухана и в България от близки до бившите управляващи и ДПС медии като „Труд“, ПИК и „Блиц“, които са рупор на кремълската пропаганда още много преди началото на войната.
След като частната сателитна компания Maxar публикува сателитни снимки от улица „Яблонска“в Буча, заснети през първата половина на март 2022 г., на които се вижда, че телата са точно там, където са ги заснели журналистите близо две седмици по-късно, Москва бързо забрави за тази опорна точка и я смени с други. Които също така бяха бързо опровергани.
И ако украинските власти сравниха случилото се в Буча с геноцида в Сребреница, не трябва да забравяме, че между двете събития има повече от 30 години разлика. А тя не е в полза на военнопрестъпниците.
Универсалната юрисдикция
Още в първите дни на нападението на Путин над Украйна прокурорът на Международния наказателен съд обяви, че „незабавно ще започне“разследване на предполагаеми военни престъпления там. Това стана по искане на 39 държави, които са част от Римския статут - международният договор, с който е основана юрисдикцията.
Паралелно няколко европейски държави обявиха, че са започнали собствени разследвания за военни престъпления в Украйна. Сред тях са Германия и Испания.
През 2002 г. Германия приема Кодекс за престъпленията, извършени срещу международното право - законодателство, позволяващо на съдилищата в страната да разглеждат престъпления срещу международното право, извършени в други държави, независимо дали извършителят или жертвата са германски граждани. А в случая с Раслан - и свидетелите. Кодексът също така изключва давността за тези престъпления.
Именно покрай конфликта в Сирия германските власти натрупват опит с т.нар. структурирани разследвания. Към страната има сериозен поток от бежанци от конфликтната зона.
Някои от тях са жертви, други - свидетели, а трети - извършители на престъпления срещу човечеството. Създадената организация позволява събиране, проверка и анализ на доказателствата, а впоследствие и повдигане на обвинения.
България е една от първите държави, които приемат подобна универсална юрисдикция в законодателството си. Няма абсолютно никаква пречка пред българските власти да събират доказателства за случващото се в Украйна от десетките хиляди бежанци, които са потърсили убежище в страната.
Разследване по отворени източници
Разследването по сателитните снимки от Буча, което потвърди, че труповете по улицата на града са били там от поне две седмици, е дело на екипа за визуални разследвания на New York Times. Оттам излизат и серия знакови разследвания, свързани с нападението над Капитолия през 2021 г., атаката с американски дрон в Кабул през 2021 г., при която загинаха десет цивилни, както и събития от конфликта в Сирия.
Всички те се базират на разследване по отворени източници. Става дума за използването на общодостъпна информация (клипове от социалните мрежи), която се анализира с общодостъпни средства (като Google maps например). Целта е съвсем проста - да се отговори на въпросите къде, кога, как и какво се е случило.
Разследването може да се роди и от систематизирането на сурови масиви от данни - общодостъпни, събрани от любители или изтекли от някои източник. Така например New York Times анализира часове записи от радиокомуникации, прихванати от любителски организации по време на конфликта в Украйна.
Сглобената картина, подкрепена също с любителски видеокадри, показва тежката ситуация, в която се намират руските военни - недостиг на бензин, лоша координация и постоянни загуби.
По следите на касетъчните бомби
Буквално на четвъртия ден от началото на инвазията в Украйна разследващата организация bellingcat обяви, че започва да събира информация за използването на касетъчни боеприпаси. Става дума за оръжие, което има много по-голяма зона на поразяване, тъй като в него се съдържат множество по-малки боеприпаси, така може да поразява повече цели. Но така става много голяма опасност за цивилното население в зона на конфликти. Въпреки че над сто държави са забранили използването на такъв тип боеприпаси, и Русия, и Украйна ги имат на въоръжение.
„В първите дни на конфликта използването на касетъчни боеприпаси, изглежда, е засегнало обекти около училища и болници“, пише bellingcat на сайта си. Bellingcat успяват да установят не само няколко случая на използване на такъв тип боеприпаси, но и посоката, от която са изстреляни, т.е. сериозна индикация за това кой може да ги е изстрелял.
Доказателства в реално време
Буквално в първите часове на руската инвазия в Украйна започнаха да се появяват стотици любителски видеа, които показват експлозии, десанти на военни части, прелитащи изтребители.
С развитието на военните действия съвсем реалните видеоклипове от зоната на конфликта започнаха да пълнят социалните мрежи. Става дума за десетки хиляди видеа на въздушни атаки, противовъздушна отбрана, престрелки в града, ранени и убити войници и цивилни, унищожени сгради, разграбени магазини, укриващи се, които се споделяха в социални мрежи като Фейсбук или приложения за съобщения като Telegram и всевъзможни други канали. В Telegmam например бяха пуснати повече от час и половина кадри от пощенски пункт в Беларус, откъдето руските войници изпращат в колети заграбеното от Украйна. Чрез тези видеа целият свят денонощно следи развитието на конфликта.
По-важното тук е, че тези материали могат да изиграят много по-важна роля - на потенциални доказателства в едно бъдещо разследване.
За да си представите мащаба - през 1995 г., когато става клането в Сребреница, никой не е имал смартфон или достъп до интернет. През 2010 г. около 30% от населението в Сирия е използвало интернет. През 2020 г. 70% от населението в Украйна ползва интернет, а над половината има Facebook. И това е най-видимата война досега.
По-важното тук е, че тези материали могат да изиграят много по-важна роля на потенциални доказателства в едно бъдещо разследване.