Още стабилокрация с Вучич
Сръбският президент запазва пълната си доминация в страната. Навън е под все по-силен натиск да се откъсне от Русия
След изборите три в едно в Сърбия в неделя хем всичко е същото, хем е различно. Президентът пак се казва Александър Вучич, спечелил още на първия тур. Неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) отново е първа на парламентарните избори и пак ще управлява. Тя се представя добре и в 13 от 14-те местни вота, като само в Белград все още не е сигурно дали ще има мнозинство в общинския съвет, който избира кмета на столицата.
Така Вучич запазва пълната си доминация на вътрешната сцена. На международната обаче ще му е все по-сложно да лавира по досегашния начин между ЕС и Русия. Двойната игра на Вучич, с която той флиртува и с двете страни и опитва да получава отстъпки от всяка от тях, е негова запазена марка от години. Сега руската инвазия в Украйна засилва натиска от Запада Сърбия да избере в кой лагер е.
Избори по време на война
Откакто Вучич дойде на власт в Сърбия през 2014 г., първо като премиер и после като президент, в страната почти не минава година без избори. В ерата “Вучич” парламентът е завършил само един пълен мандат. Което има малко общо с някаква политическа нестабилност - все пак СНС има мнозинство в Скупщината през цялото това време. Вместо това, както обяснява в свой анализ Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания към Университета в Грац, “честите избори служат, за да осигуряват на все по-авторитарния режим нова и нова легитимност и да попречат на появата на по-силна опозиция”. Последният парламентарен вот преди две годи
ни, проведен в разгара на ковид пандемията, беше бойкотиран от голяма част от опозицията и в резултат има едва неколцина независими депутати. Така външната фасада на легитимност и илюзията за демокрация трудно могат да бъдат запазени. Което обяснява решението президентският и частичният местен вот на 3 април да бъдат комбинирани и с парламентарен такъв.
Само допреди няколко месеца изглеждаше, че опозицията набира скорост. През януари президентът беше принуден да замрази спорен проект на Rio Tinto за изграждане на литиева мина в Сърбия след масови протести. Това беше рядък пример за поражение, което се налага Вучич да преглътне (макар да има очаквания, че е само временно и литиевият проект ще бъде възобновен с отминаването
на изборите).
Оказа се обаче, че разпокъсаната опозиция, обединена единствено от желанието да свали Вучич, не успява да използва надигналата се енергия. И обяснението не е само авторитарната хватка на Вучич, включително почти пълния контрол върху медиите.
Преди вота Драган Джилас, един от лидерите на коалицията „Обединени за победа на Сър
бия“- водещата опозиционна формация, се надяваше тя да вземе 20-30% от вота в парламентарните избори. Но финишира със значително по-малко - 13.5%. Надеждата основният опозиционен кандидат за президент Здравко Понош да стигне до балотаж и на него да успее да обедини всички противници на Вучич също не се сбъдна. Вучич грабна победата още на първи тур с 58%, а Понош събра едва 17%. Единствената утешителна награда за опозицията може да се окаже Белград. Ако СНС не успее да спечели мнозинство в общинския съвет, тогава всички останали формации - включително крайнодесните - може да се обединят и да изберат следващия столичен кмет.
Въпреки триумфа на Вучич и победата на СНС в парламентарния вот с 43%, ситуацията за управляващата партия не е толкова комфортна, колкото беше. В номинално изражение е получила близо 400 000 гласа по-малко в сравнение с 2020 г., и то при по-висока избирателна активност (с близо 10% нагоре).
За да постигне този резултат за себе си и за партията си, Вучич впрегна всички ресурси на властта. Опозицията го обвини, че “подкупва” избирателите с програма за даване на 100 евро на сърбите между 16 и 29 години и обещания за други социални плащания, ако бъде преизбран. Президентът не само се лееше изобилно в медиите, но и буквално изскачаше отвсякъде (включително от хладилник в кухнята на младо семейство в един от предизборните си клипове).
Войната (която, ако се вярва на сръбските таблоиди, е започната от Украйна, която е нападнала Русия) също помогна на Вучич. Кампанията, която се предполагаше, че ще бъде доминирана от теми като екология,
корупция и лошо управление, изведнъж бе погълната от конфликта. И президентът успя да се възползва от това. Малко след руската инвазия щабът на Вучич смени основното послание на кампанията му от “Делата говорят сами за себе си” на “Мир. Стабилност. Вучич”.
Докато президентът обещаваше Сърбия да остане остров на спокойствието насред украинската криза, опозицията не смееше да атакува двойствената му позиция относно конфликта заради притеснения, че ако призовава за по-твърда линия срещу Москва, ще загуби гласове в страна, където проруските нагласи преобладават. Както признава Драган Джилас в интервю пред AFP, “войната отвлече вниманието от случващото се в страната, и разбира се, с помощта на медиите помогна на Вучич да обвини кризата за всичко, което не е наред в Сърбия. Всеки ден се публикуваха статии как килограм хляб струва 9 евро в Италия и Германия, как там нямат гориво, как скоро ще имат купони за храна и колко велики сме ние. Хората се страхуват и това винаги е в полза на управляващите, защото избирателите си казват: “Хайде да не променяме нищо точно сега.”
Ще бъде ли принуден Вучич да направи завой
До момента позицията на Вучич по Украйна е типичният за него опит да стои на два стола. От една страна, Сърбия е единствената държава сред кандидатите за членство в ЕС, която не се присъедини към западните санкции срещу Москва. По този повод група депутати от Европейския парламент призова Европейската комисия да прекрати временно преговорите за присъединяване със сръбско
В полза на Вучич играе и фактът, че атаката срещу Украйна засилва гласовете в ЕС за по-решително приобщаване на Западните Балкани.
то правителство и да спре финансовата помощ за Белград. От друга страна, Белград гласува „за“резолюцията на ООН, заклеймяваща руската инвазия.
Впечатлението беше, че Сърбия играе за време и парира засилващия се натиск от Брюксел с оправданието, че предстоят избори. Въпросът е дали след тях Вучич ще направи завой по отношение на Кремъл, или ще продължава да тупа топката поне докато се състави ново правителство, което може да отнеме месеци. Отговорът ще зависи и от това кой ще бъде коалиционен партньор на СНС в него. Ако Вучич отново влезе в съюз с открито проруската Сръбска прогресивна партия на Ивица Дачич, опитите за лавиране между Брюксел и Москва може да продължат. Все пак на Дачич принадлежи изказването, че налагането на санкции срещу Русия би било “политическо самоубийство” за Сърбия, тъй като Москва е тази, която блокира членството на Косово в ООН. “Ако сме готови да се откажем от Косово, тогава можем да наложим санкции на Русия. Но ако не сме, не можем”, твърди Дачич.
Смяна на един по-голям брат с друг?
Дилемата на Вучич се усложнява от факта, че освен политическа зависимост от Москва има и енергийна. Основната част от газа и петрола в Сърбия идва от
Русия. Нещо повече Белград се радва на преференциални условия, като има договор с Москва за доставка на газ на цена 270 долара за хиляда куб.м, което е в пъти по-евтино от средната цена за ЕС, посочва в. “Коммерсантъ”.
В същото време обаче Сърбия е далеч по-силно обвързана икономически с Европа и инвестициите от ЕС са много по-големи от тези от Русия или Китай. Нищо, че Путин и “брат Си” (както е известен китайският президент) имат статут на нещо като политически рокзвезди в Сърбия и според различни проучвания 4 от 10 сърби са с впечатлението, че Китай е най-големият чуждестранен донор на Сърбия, докато само 17.6% смятат, че това е ЕС.
Има и спекулации, че ако Белград бъде принуден да се разграничи от Русия, е много вероятно да се опита да компенсира не само със сближаване със Запада, но и с по-тесни връзки с Пекин. Като Китай подобно на Русия е и може да продължава да бъде гарант за блокиране на Косово в международни организации.
В полза на Вучич играе и фактът, че атаката срещу Украйна засилва гласовете в ЕС за по-решително приобщаване на Западните Балкани. “Има осъзнаване, че ако Западните Балкани бъдат оставени с неясни и непредсказуеми перспективи за присъединяване, това създава уязвимост, която е опасна за ЕС и може да бъде използвана от външни играчи като Русия”, казва пред BIRN Флоран Марсияк, ръководител на Балканската обсерватория към френската Фондация “Жан Жорес”. Така Вучич може още известно време да се радва на “гратисен период” и да продължава с опитите да лавира между Запада и Изтока.