Американските фракинг компании ще спасяват Европа

В краткосрочен план могат да направят малко

„Без плащане, без газ“, изръмжа говорител на руското правителство на 29 март. Разгневен от икономическите санкции на Запада, президентът Владимир Путин нареди „недружелюбните“страни да започнат да плащат за руския природен газ в рубли - искане, което министрите от групата на страните от Г-7 отказаха. Цените на газа започнаха да се покачват при перспективата Путин да затвори крановете. На 30 март Германия започна да се подготвя за най-лошото, като направи първата си стъпка към нормиране на газа. До края на деня обаче германското правителство заяви, че е получило уверения, че европейските фирми няма да трябва да правят плащания в рубли.

Дори и ембаргото да бъде предотвратено, последната конфронтация със сигурност засилва желанието на Европа да облекчи хватката на Путин върху икономиката. Европейският съюз (ЕС) обеща да намали вноса на природен газ от Русия с две трети, въпреки че той представляваше около 40% от потреблението през миналата година. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен мечтае, че ЕС може да се „отърве“изцяло от руския внос в рамките на няколко години. Може ли САЩ, един от най-големите износители на природен газ в света, да помогне за запълване на празнината?

Може ли да помогнат САЩ

Когато администрацията на Тръмп се опита да убеди европейските служители да намалят зависимостта си от руската енергия чрез прилагане на политики за внос на повече втечнен природен газ (LNG) от САЩ - който тя нарече „молекули на свободата“- предложението беше осмивано. И все пак президентът Джо Байдън се оказва, че прави нещо много подобно на своя предшественик. На 25 март той и Урсула фон дер Лайен обявиха „революционен“план за прекратяване на зависимостта на ЕС от руския газ. Той призовава за американска помощ за осигуряване на допълнителни 15 млрд. куб. метра втечнен природен газ за Европа тази година (равностойно на приблизително

една десета от общия европейски внос на руски газ през 2021 г.). Той също така обещава да „осигури допълнително търсене на пазара на ЕС“за 50 млрд. куб. метра годишно гориво от САЩ до 2030 г.

Инсайдери от индустрията посрещнаха амбициозния план със скептицизъм. Една от причините е, че американските газови компании са изправени пред сериозни инфраструктурни ограничения. Делът на американския износ за Европа нарасна от 4% през 2017 г. до почти 30% миналата година (еквивалент на 22 млрд. куб. метра), тъй като цените се повишиха на Стария континент. САЩ „вече използваха почти 100% от капацитета си за втечняване“, смятат от анализаторската компания Rystad, което означа

ва, че „няма допълнителен LNG за износ“в краткосрочен план. Джак Фуско, шеф на Cheniere, голяма американска енергийна компания, потвърждава, че фирмата му е „изчерпана“. Ще са необходими четири или пет години и десетки милиарди долари инвестиции, да не говорим за бързото проследяване и промяна на регулаторните одобрения, за да се промени това.

Има ли ЕС нужната инфраструктура

Съществуват и въпроси относно това дали ЕС разполага с инфраструктурата, за да се справи с вноса. Получаването на товари от LNG и превръщането им в използваем природен газ изисква големи съоръжения за регазификация. Европа има свободен капацитет, но голяма част от него е по бреговете на западни страни като Испания и Франция. Лошите газови връзки означават, че те не са много полезни за доставяне на вносния втечнен газ в източните части на ЕС, където ембаргото би ударило най-силно. Германия, която няма LNG терминали, обеща да построи два, но това ще отнеме няколко години. Някои европейски страни говорят за придобиване на плаващи терминали за втечнен природен газ, които могат да бъдат създадени по-бързо, но има остър глобален недостиг от тях.

Погледнете в дългосрочен план обаче и новият подход към природния газ показва повече обещания. Това е така, защото изглежда, че ЕС е готов да се откаже от погрешната си враждебност към дългосрочните договори за газ, които беше отписал като част от усилията си да стимулира спот пазарите за газ. Намерението беше да се насърчи конкуренцията, но, както показаха рязко покачващите се цени на газа миналата зима, тя също така остави Европа силно изложена на шок в доставките. Както обяснява водещ американски износител на втечнен природен газ, Европа се фокусира върху разширяването на спот пазара, когато вместо това е трябвало да осигури „фантастични“дългосрочни цени.

Сега комисията казва, че ще насърчи дългосрочните договори, „за да подкрепи окончателните инвестиционни решения както за инфраструктурата за износ на втечнен природен газ, така и за внос“. Това би трябвало да даде на инвеститорите в американските експортни съоръжения увереност да похарчат необходимите милиарди, за да стимулират трансатлантическата търговия. Джайлс Фарер от консултантската компания Wood Mackenzie смята, че инф

Инфраструктурата, необходима за постигане на целта от 50 млрд. куб. метра капацитет за втечняване на газ в САЩ, ще струва близо 25 млрд. долара, без да се включват инвестициите нагоре по веригата.

раструктурата, необходима за постигане на целта от 50 млрд. куб. метра капацитет за втечняване в САЩ, ще струва приблизително 25 млрд. долара, без да се включват инвестициите нагоре по веригата и инфлацията във веригата за доставки.

От Rystad смятат, че разходите, необходими за посрещане на допълнителното търсене на Европа, могат да бъдат около 35 млрд. долара.

Тогава може да е възможна диверсификация от Русия в дългосрочен план. Но това не помага за краткосрочния проблем на агресивния Путин. Рационалното изчисление предполага, че той не би трябвало да желае да затваря крановете, като се има предвид, че печели много от високите цени. Energy Intelligence смята, че „Газпром“е спечелила 20.5 млрд. долара от европейските продажби на газ през първите два месеца на годината, почти толкова, колкото е спечелил от Европа през цялата 2020 г. Но малко наблюдатели биха посмели да предскажат действията на все по-непостоянен диктатор.