Фантастът Лиу Цъсин вижда бъдещето и то не е светло
На български излиза „Безсмъртната смърт“, финална част от трилогията „Земното минало“на Лиу Цъсин
Ако вече не сте чели или разбрали за книгите на китайския фантаст Лиу Цъсин, съвсем скоро по-големият шум около тях ще ви обгърне. Този април предстои отпечатването на „Безсмъртната смърт“, финална част от трилогията „Земното минало“, която включва преведените вече на български „Трите тела“и „Тъмна гора“.
Прозата на Лиу Цъсин е феномен в Китай още преди „Земното минало“. Екранизациите по книгите му, дори извън трилогията, се превърнаха в боксофис хит (филмът „Блуждаещата Земя“от 2019 г., базиран на повест, се превръща в петия най-касов в историята на Китай). Със „Земното минало“работата му стига до международна популярност. Награден е с приза „Хюго“, Барак Обама и Марк Зукърбърг са се определяли като почитатели, New Yorker описва Лиу като „китайския отговор на Артър Кларк“.
В близко бъдеще поредицата има шанс са навлезе още по-дълбоко в западната поп култура. Англоезичен сериал по първата книга, The Three-Body Problem, е в плановете на Netflix, а в Китай се снима отделен сериал. Трилогията не само превърна фантастиката в явление в Китай, но и провокира и появата на книги, които анализират и интерпретират сюжета.
Лиу Цъсин (в китайския фамилните имена идват на първо място - фамилията е Лиу, а Цъсин е собственото име) е роден през 1963 г. в Пекин, в семейство на работници, ангажирани в минната индустрия. Детството му съвпада с Културната революция в Китай (1966 - 1976), завършила със смъртта на диктатора Мао Дзедун. Вълните на насилие по време на революцията налагат няколко премествания за семейството му, репресирано от комунистическата власт заради брат му, който се е сражавал против маоистите.
Разхлабването на цензурата и някои аспекти на режима в Китай през 80-те води до вълна от нови влияния за писателя, който намира голямо вдъхновение в западната култура - от научната фантастика до холивудското кино. Междувременно той завършва хидроинженерство и започва да работи като компютърен инженер. Първият му роман е публикуван през 1989 г. и така Лиу Цъсин се превръща в
основно име на литературната сцена още преди да създаде трилогията, която хвърля нов, свеж и безкрайно нюансиран поглед към прогреса и ограниченията на човечеството. Той е най-известният представител на китайската фантастика в момента, но стъпва върху традиция: жанрът започва да си пробива път още в самото начало на ХХ век, в залеза на династията Цин, преминава през пропагандния филтър на тоталитаризма и конкуренцията за присъствие в Космоса по време на студената война и се развива по-широко през културното
раздвижване на 80-те години.
Трите книги, издадени на китайски между 2006 и 2010 г., имат общ обем над 1600 страници. Тежестта те да бъдат преведени на български пада на плещите на Стефан Русинов, носител на наградата „Христо Г. Данов“за работата си по „Трите тела“, а също и за превода на китайската литературна класика от ХХ век „Живи“на Ю Хуа. С излизането на „Безсмъртната смърт“за Русинов приключва процес, който неизменно го е обогатил.
„След всеки том излизах пораснал и сдобил се с малко
повече знания за вселената, превеждането и себе си“, казва Русинов, който извън преводите от китайски е и създател на подкаста „Бележки под линия“, посветен на всякакви тънкости и особености в професията (два епизода от по над час са посветени на детайлната му работа върху поредицата). Той определя третата част като едновременно най-трудна и най-вълнуваща за превод поради честите времеви и пространствени прескоци и преплитания. Освен Лиу Цъсин други основни и вече международно познати имена в жанра са Хао Дзинфан, Чън Циуфан и Хан Сун.
„Лиу отбелязва, че има корелация между развитието на научната фантастика и развитието на икономиката в дадена страна. Китай, за добро или зло, явно ще играе немалка роля в бъдещето на земната цивилизация, така че е естествено да любопитстваме какво се върти във въображението на тамошните писатели“, казва Русинов, според когото при китайските автори може да видим по-нетипични интерпретации по темите за социалното неравенство и бъдещето на изкуствения интелект, както и някои по-специфични за региона теми - например начина, по който страната се превръща в електронното бунище на света.
На фона на огромната популярност някои аспекти около личността на Лиу Цъсин остават загадка. Въпреки че сюжетите в трилогията често пораждат паралели със съвременната геополитика и противопоставянията по оста Запад - Изток, писателят изглежда наясно, че като име в държава, в която властта е санкционирала и известни хора, малко критики към нея могат да бъдат изречени директно. Той вижда литературата си като бягство от света вместо коментар върху него и намеква, че западните виждания са нерелевантни за китайската реалност.
В интервю за New Yorker от 2019 г. той казва, че китайското общество не се интересува от темата за личните свободи и демокрацията, реформа на управлението би могла да доведе до хаос, застава в подкрепа на интернирането и превъзпитанието на мюсюлманското уйгурско население, определяно като геноцид в западната преса. „Обикновените хора се интересуват колко достъпно е здравеопазването, цените на недвижимите имоти, образованието на децата им. Не от демокрация“, казва той. Това поражда въпроса доколко Лиу е привързан към политическата доктрина.
„В книгите на Лиу Цъсин се срещат, както висок идеализъм и чувствителност към болката и трагедията, така и хладен рационализъм, според който унищожението на една планета е трагично само на определено ниво, но не и от гледна точка на вселенската история“, анализира Русинов. „Може да се видят също оптимизмът на вярващия в обединението на човечеството, както и цинизмът на човек, уверен, че хората (да не говорим за извънземните) са способни на отвратителни постъпки. Понякога се налага те да бъдат посрещнати със съответна строгост.“Според Русинов критиките към
Китай явно ще играе немалка роля в бъдещето на земната цивилизация, така че е естествено да любопитстваме какво се върти във въображението на тамошните писатели.
политиката на Си Дзинпин съществуват по особен начин: несъгласието на интелектуалците е предимно мълчаливо или се изразява само в чужбина, в издания, които е ясно, че няма да стигнат до обикновения човек в Китай, дори и да са четени на Запад.
Обединяваща тема в трите тома, е че човечеството трябва да е морално, политически и материално подготвено за различни катаклизми, ако иска да оцелее. Евентуалната среща на човечеството с извънземна цивилизация е основна тема за Лиу Цъсин, тъй като една друга цивилизация би имала съвсем различни морални задръжки. „Дали нещо от това подплатява и заявеното му одобрение за ужасяващите държавни политики спрямо уйгурите, не знам, но и не е ясно колко всъщност знае за случващото се предвид това, че живее в китайската медийна среда.“
Писателят е специфичен случай и защото науката е откровено по-голямо вдъхновение за него от литературата: „В сравнение с литературните истории тези на науката са далеч по-внушителни и великолепни, по-превратни и дълбоки, по-смайващи и странни, по-страховити и мистични, дори по-емоционални - просто великите истории са оковани в безстрастни формули, в голямата си част непонятни за обикновените хора“, пише Лиу Цъсин в есето „Историите на науката“и като че ли става по-разбираемо защо той не обича да бъде връщан към някои земни теми. За него „митовете за сътворението бледнеят пред великолепието на Големия взрив“.
„Безсмъртната смърт“излиза на 29 април (изд. „Колибри“), а както и предишните две книги, тя е в превод от Стефан Русинов и с оформление от Виктория Стайкова