Металният вкус на войната
П„Победителите първо печелят, а после отиват на война, докато победените първо тръгват на война, а после търсят как да спечелят.“Ако тази мисъл на китайския военен философ Сун Дзъ се окаже вярна и за войната в Украйна, Кремъл ще изглежда победител само в пропагандния балон на контролираните си медии. Списъкът с печеливши при такъв конфликт обаче е кратък - губещите винаги са много повече.
Извън човешките трагедии първите ясни жертви на войната сега са икономически. През последните векове много пъти са се правили опити една държава да уязви икономиката на друга, но никога в човешката история това не се е случвало в мащаба, който сега причиняват санкциите срещу Русия. И както във всяка война, жертвите никога не са само от едната страна. Шокът няма да е само за руската икономика и ефектите от това ударно пренареждане ще се усетят по целия свят.
В този брой на „Капитал“избрахме да разкажем за това как се променя търговията с метали. Руската икономика през последните десетилетия се крепи и расте най-вече с износа на различни суровини. Най-известни и печеливши са, разбира се, газът и нефтът, но най-голямата по площ държава в света е и сред най-големите производители в света на метали като алуминий, мед, злато, стомана, никел и пр. Макар че засега над износа им няма наложени санкции, войната вече причинява сътресения на различни пазари (вижте ги описани и анализирани на стр. 11-18).
В седмиците преди да започне конфликтът в Украйна, а и в първите му дни, Путин, верният му външен министър Лавров и други придворни бяха издали ултиматум към НАТО. В него се казваше, че организацията не просто трябва да спре да се
разширява към Русия, но и да се върне в границите си от преди 1997 г. Това звучеше особено заплашително за България, Румъния и другите балкански държави, които влязоха в съюза след тази дата. Когато обаче войната избухна, реакцията на НАТО - като цяло и на най-силните му членове като САЩ и Великобритания - беше толкова категорична, че този въпрос не беше повдигнат никога повече. Сега обаче се случва дори още по-голямо дипломатическо поражение за Путин.
Тази седмица стана ясно, че НАТО най-вероятно дори ще се премести още по-близо до Русия, след като Финландия и Швеция заявиха, че започват процедура, която да доведе до подаване на молба за членство през лятото. От централата на отбранителната организация пък обещаха, ако това се случи, приемането да отнеме няколко седмици, а не както обикновено се случва - години. Само за месец процентът на хора, които подкрепят влизането в НАТО в двете страни, се увеличи почти три пъти. Руската агресия показа изцяло нов и изключително нерационален риск, който очевидно може да бъде възпрян само със силна армия и използване на предимствата на колективната отбрана. (Още за влизането на Швеция и Финландия в НАТО - на стр. 36.)
Малко в сянката на войната тази седмица премина една изключително добра за България новина. В София беше създаден Институт за компютърни науки и изкуствен интелект, който има потенциала да засили рязко развитието на българския технологичен сектор. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет, но нивото на създалите го хора, както и комбинацията от публично и частно финансиране показват много сериозна амбиция. Подобни институти са в основата на успеха на технологичните сектори на икономиките в Израел, Швейцария и дори САЩ. (Вижте повече за него на стр. 40-42.)