Влезли Волгин и Карбовски в една обществена медиа

ТТази седмица водещият по БНР Петър Волгин и Мартин Карбовски (минал през bTV, „Нова“, „ТВ 7“и „Всяка неделя“по БНТ) се оказаха в центъра на важен, но воден по погрешен начин разговор.

След началото на войната в Украйна моделът с легитимирането на „всякакви гледни точки“в националните медии звучи все по-нелепо. Предаванията на Волгин по БНР отдавна звучат като емисията „Время“на соцтелевизията преди 89-а година, предаваща пряко „новините“от Москва. От години водещият прави класическа идеологическа пропаганда, която отразява целите на Русия в разрез със записаните в законите и конституцията на България норми и ценности. И с характерните за руските държавни медии неверни, опасни и дори човеконенавистнически внушения.

Свободата на словото дава на Волгин право да говори каквото си иска на маса в някоя кръчма, да проповядва от частния си канал или вестник антиевропейските и антидемократичните си тежнения. Но когато подобен вид пропаганда звучи официално от държавното радио на страна - членка на ЕС и НАТО, е проблем на много нива. Показва го и изострилата се покрай войната обществена чувствителност с призиви за прекратяване на дейността на Волгин в този момент, немислима в държавите, на които България официално се води партньор.

В сряда пък „Има такъв народ“номинира за член на Съвета по електронни медии Мартин Карбовски, глобяван за реч на омразата от Комисията за защита от дискриминацията и също разпространител на „алтернативни“факти и коментари за войната в Украйна. В резултат за петък се организира протест под мотото „Спрете гаврата с медиите!“.

Идеята на публичните медии е да са репер за журналистическо качество, опиращо се на ясни и неподлежащи на прекрачване норми. Затова разговорът и за тях, и за функциите на техния регулатор трябва да започва от там - какво искаме от тях и после кой да го свърши. В противен случай бедата за обществото е двойна - публиката плаща с данъците си за отровата, която поглъща.