Войната срещу истината

Freedom of speech does not mean freedom of reach – къде е тънката червена линия?

Последните два месеца доказаха, че информационният фронт е не по-малко важен от военния, и Европа, България и САЩ ще трябва да ограничат действията на Русия и да отговорят на тях. Това означава, че през следващите месеци ще трябва много внимателно да се предефинира какво е свободата онлайн и как да се ограничат злоупотребите с нея.

„Щяха и на Хитлер да позволят да си купи реклама и да си спонсорира постовете“, заключи преди време актьорът Саша Барън Коен по адрес на социалните мрежи. И нарече Facebook „най-голямата пропагандна машина в историята“. Щом сме стигнали до момент, когато дори провокативен комик като Коен да изисква по-строги регулации на съдържанието и да алармира за безпроблемно разпространение на дезинформацията, значи линията на допустимост е отдавна прекрачена.

Когато възпитаваме малки деца, внушаваме основния принцип, че свободата води със себе си отговорности и граници. Ако приемем, че всички ние, целият свят е едва съзряващ тийнейджър по отношение на свободното използване на интернет и социалните мрежи, то може би е дошло времето за налагане на ясни правила.

Ако не ги наложим сега, има сериозна опасност напредналите технологии да разрушат бавно градената с години либерална демокрация, чиято сърцевина е уважението към човека и неговите права.

Пандемията ни показа, че застрашен е не само общественият договор, но съвсем директно - и здравето, и животът ни. В България много жертви на коронавируса можеха да бъдат спасени, ако не се разпространяваха безотговорно конспирации и ненаучни твърдения. Европейският парламент в момента обсъжда законодателен акт за цифровите услуги, който би трябвало да помогне в битката срещу дезинформацията.

Злонамерената пропаганда и изопачаването на информацията не са от вчера, те съществуват като похвати от векове, описани детайлно в полезния труд на Виктор Клемперер „Езикът на третия райх“(1947). Но лесният и бърз достъп до милиарди хора през интернет и различни платформи ги прави още поопасни и ефектът от тях е почти мигновен. Дали станалият жертва на алгоритъма на „Кеймбриж аналитика“една сутрин средно статистическият англичанин ще се събу

ди и ще вземе емоционалното решение да гласува за Брекзит, а после ще съжалява, или българин ще повярва на руските тролове, че кадрите от жертвите в Украйна, са на актьори, това са все проявления на един и същ феномен.

Първо пандемията, а сега войната изкараха на повърхността сериозни проблеми с бързото таргетирано разпространяване на подвеждаща информация и манипулирането на обществените нагласи. Експертите предупреждаваха, че информационна битка се води от години и в нея Русия, Китай и други авторитарни режими имат активна роля.

„Няма естествен либерален световен ред и няма правила, ако те не бъдат прилагани. Освен ако демокрациите не се защитават заедно, силите на автокрацията ще ги унищожат“, написа Ан Епълбаум, журналистка и историчка, отличена с „Пулицър“.

Какъв е полезният ход или как да запазим свободата на словото в демократичните общества, без отворената вратичка, която злонамерено се ползва за организирано разпространение на фалшиви новини? И същевременно как да се пазим от твърде много регулации, за да не превърнем правилата в цензура? Еднозначен и лесен отговор няма.

Важната информация, на базата на която гражданите би следвало да направят своя демократичен избор, когато гласуват или когато участват в референдум, или дори когато решат дали да се ваксинират или не, трябва да е проверена, да се анализира спокойно, а не емоционално, а това е много трудно в съвременния свят на бързо споделяне, лайкове и вайръл култура.

Новото е способността да се следи поведението на хората в социалните мрежи, недобронамереният притежател на тази информация може да ни познава по-добре, отколкото ние самите се познаваме. Израелският историк Ювал Харари предупреждава за механизма да се опознават и използват човешките слабости и уязвими места, включително от фалшивите новини. И ако преди пропагандата е действала на принципа на бомба - една и съща информация за всички, сега в играта са безброй фино прицелени стрели.

По този начин напредналите технологии, самообучаващите се алгоритми и пр. нарушават едно от основните човешки права - правото на формиране на собствено мнение.

Дори британският философ Джон Стюарт

Често под прикритието на „другата гледна точка“се дава трибуна за популистки изказвания, език на омразата или изопачени истини. Плурализмът е важен, но за да съществува, трябва да се прави основната разлика между мнение и факт.

Мил, известен като яростен застъпник на „свободата на словото“още през XIX век, казва, че за да има свободна размяна на идеи, хората трябва да стъпват на общи понятия и разбирания. А в епохата на „алтернативните факти“, ние дори не можем да се съгласим, че земята е кръгла, липсва обща основа за дебат.

Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, която почина преди месец, написа през 2018 г.: „Често имахме разногласия, но поне започвахме от една и съща информационна база, днес не е така. Сега хората научават новините от калейдоскоп от източници, някои надеждни, много - не.“В книгата си „Фашизъм. Предупреждение“Олбрайт съвсем конкретно алармира света, за това, което руският президент Владимир Путин планира и за начините, по които се подготвя - „пионерската роля на Русия в употребата на социалните мрежи като оръжие отразява не някаква необикновена културна склонност към хакерство, а по-скоро опита на Путин от КГБ, където разпространяването на дезинформация беше начин на живот. Ефектът е по-голям сега, отколкото беше по време на Студената война, защото целевата група е огромна и достъпна“.

Съществува и такова нещо като грешно разбрана отговорност за плурализъм, особено в българския медиен пейзаж. В Закона за радиото и телевизията не фигурира понятие като „две гледни точки“, подчертава Жана Попова, преподавателка по телевизионна и радиожурналистика във ФЖМК, по време на форум за езика на омразата „Не само думи“. Понякога журналисти се крият зад израза „представяне на другата гледна точка“и така се дава трибуна за популистки изказвания, език на омразата или за изопачени истини. Плурализмът е важен, но за да съществува,

гледните точки трябва да бъдат защитени и да се подчертава основната разлика между мнение и факт.

Въпросът е има ли друга гледна точка, когато например става въпрос за неоправдана агресия на една държава спрямо друга. Необходима е елементарна морална хигиена. Дори яростни защитници на свободата на словото по принцип, в случая с пропагандата на Русия спрямо войната, която започнаха в Украйна, веднага изказаха позиция, че телевизиите Russia Today и Sputnik трябва да бъдат спрени. Чуха се и другите гласове - журналисти се опасяваха, че това може да създаде прецедент за по-силна цензура. Европейският съюз не просто спря излъчването им, но изискаха от Meta - компанията майка на Facebook и Instagram, да не им позволяват да споделят новини в техните платформи в Европа. Не всички социални мрежи реагират бързо. Преди седмица „Гардиън“публикува разследване, което доказва, че Tik Tok алгоритъмът предлага на потребители видеа с пропагандна и лъжлива информация. Сред разпространените лъжливи твърдения беше повтаряното, но никога недоказано обвинение, че САЩ имат лаборатории за биологично оръжие в Украйна.

Междувременно регулацията в Twitter ще стане още по-трудна, ако акционерите приемат офертата на Илън Мъск от преди дни да купи платформата. Основателят на Tesla иска да превърне социалната мрежа в „бастион на свободата на словото“, както го разбира той. Според него, ако направи Twitter своя собственост, социалната мрежа няма да има нужда да се съобразява с мнението на акционери и рекламодатели и да модерира съдържание, което според тях е обидно. Остава да се надяваме, че новият законодателен акт за цифровите услуги на Европейския съюз, който беше предварително одобрен на 25 март и предстои да бъде окончателно приет, ще има ефекта, който обещава: повече отчетност и поемане на отговорност от страна на големите платформи за техните действия и за системните рискове, които пораждат, включително по отношение на дезинформацията.

В следващите няколко текста навлизаме в дълбочина в механизмите на пропагандата и фалшивите новини, задаваме въпроса безгранична ли е свободата на изразяване на председателя на БХК Красимир Кънев, разговаряме и с адвокат Еми Палмър от надзорния съвет на Facebook и Instagram.