Metaотговорност

Еми Палмър от Надзорния съвет по етичните правила на Facebook, който се бори с фалшивите новини и речта на омразата

„Вижте тази снимка: на нея е майка ми като малко дете с баба ми, дни преди да ги вкарат в концентрационен лагер в Украйна. Майка ми е оцеляла от холокоста но е непростимо, че и днес, в XXI век, отново се налага майки и деца да бягат, за да оцелеят“, казва адвокат Еми Палмър, с която се срещам в София на форума „Не просто думи“, посветен на борбата с езика на омразата. Тя е член на Надзорния съвет по етичните правила на Facebook и Instagram (Oversight Board), който е независим орган с двадесет изтъкнати в своите области специалисти от цял свят, има собствен бюджет и се управлява от тръст, а не от компанията Meta. Мисията на този орган е да противодейства на фалшивите новини, речта на омразата и дискриминацията. Палмър е поканена да се включи след успехите, които постига като главен секретар в Министерството на правосъдието на Израел, бори се за равен достъп до правосъдие за всички граждани, без значение от тяхната религия или произход, именно тя осъществява и редица от най-важните реформи в тази сфера.

Надзорният съвет на Facebook е създаден преди почти две години, когато Марк Зукърбърг осъзнава, че компанията не може да се справи със задачата да следи за спазването на основните човешки права в социалната мрежа и с контролирането на езика на омразата за своите почти три милиарда потребители. Не случайно членовете на „Съвета“са от цял свят, целта му е да е наднационален, неформално го определят като „Върховния съд“, който има нелеката задача да определя къде е границата между свобода на словото и реч на омразата, какви постове са проява на расизъм или порнография и т.н. Meta, от своя страна, трябва да въведе взетите от тях решения. Сред двадесетте избрани са бившата министър-председателка на Дания Хеле Торнинг-Шмит, йеменската журналистка, носителка на Нобелова награда за мир Тауакул Карман, унгарецът Андраш Сажо, бивш съдия и вицепрезидент в Европейския съд по правата на човека, както и бившият главен редактор на „Гардиън“Алън Ръсбриджър. „Чак след като чух кои са другите участници в „Съвета“, взех решение, че със сигурност ще се включа, тяхната безупречна репутация говори сама за себе си“, казва Палмър.

Независимостта им е гарантирана, от една страна, от факта, че финансирането не идва само от Meta - 130 милиона долара са събрани от различни дарители и организации, за да се сформира независим тръст. Другата гаранция за независимост е, че членовете имат други професии и източници на основен доход.

В контекста на определения като „Върховен съд“и гледайки към бялата яка, която носи днес адвокат Еми Палмър, силно напомняща на легендарните дантелени яки на съдия Рут Гинсбърг, няма как да не направя връзка между двете жени с влияние, оползотворено за общочовешки каузи. На въпроса ми целенасочен ли е изборът на дрехи тя се засмива: „Обикновено се обличам изцяло в черно, защото разливам всякакви неща върху себе си, но този път се опитах да изглеждам дружелюбно и да сложа бял акцент.“

Г-жа Палмър държи да подчертае, че сравнението със съд е подвеждащо - „ние не сме съдии“. Въпреки че не са съдии, всички погледи бяха обърнати към тях, когато „Съветът“трябваше да изрази своята позиция за спирането на достъпа на бившия американски президент Доналд Тръмп до Facebook след нападението над Капитолия. Гласуването е било съпроводено от множество дискусии: „Имаше опасност да се създаде прецедент със заглушаването на политици, който да нанесе вреда на демокрацията в бъдеще, балансът е много крехък.“

Спирането на Тръмп предизвика огромна дискусия по цял свят и основният въпрос, който се задаваше многократно, беше къде е разделителната линията между борбата срещу езика на омразата и фалшивите новини и цензурата. Същата дискусия възниква в момента, по време на войната в Украйна, наново, защото Meta ограничи достъпа до подкрепяните от Кремъл новинарски платформи RT и Sputnik на територията на Европейския съюз. „Няма лесен отговор на въпроса къде е границата, защото детайлите и контекстът понякога играят решаваща роля, затова е изключително важно да се разглеждат случаите поотделно, трудно може да се генерализира“, казва Еми Палмър. Но в либералната демокрация имаме ценности, на които държим, и сред тях са уважението към всеки човек, ценим човешкото достойнство.

„Пропагандата сама по себе си не е лоша, преди избори всички партии провеждат своята пропаганда, опитвайки се да убедят гласоподавателите колко са обещаващи. Но съществува злокачествена пропаганда, за която трябва да внимаваме, която вече е

свързана с езика на омразата“, подчертава адвокат Палмър. По време на форума „Не просто думи“клиничният психолог Рада Наследникова даде точен пример от последните дни за злокачествена пропаганда: „Путин каза, че либералните демокрации искат да скопят мъжката руска душа. Неговата пропаганда е като по учебник - създава враг, те идват да ни скопят, ние трябва да се борим.“

Злокачествената пропаганда се разпространява и чрез кампании с тролове, наети да коментират с “опорки“или да споделят определено съдържание. В тази битка алгоритмите на Facebook и изкуственият интелект, който се грижи да не се разпространяват фалшиви новини, не помага. Той просто не може да разпознае нюансите на български език. „Този проблем не съществува само за нашия език, а за всички по-малки езици по света и именно по такъв казус ще работим в „Съвета“идните дни“, обяснява Еми Палмър.

Каква конкретно е процедурата, когато става въпрос за Надзорния съвет по етичните правила на Facebook и Instagram. Членовете се събират и избират по кой казус от хилядите им изпратени да работят - всеки човек може да подаде молба за разглеждане на даден проблем, както и модераторите, които работят в самата Meta. Фокусът им е върху случаи, които засягат много потребители или са от голямо значение за публичния дискурс, както и случаи, които повдигат важни въпроси относно правилата на платформата. „Разделяме се на групи по пет души, в които обсъждаме и гласуваме, но дори ние да не постигнем съгласие вътре в групата, после отново гласуваме всички двадесет членове“, описва работата си Еми Палмър. За да се приеме дадено решение, е нужно да има мнозинство, в случая единадесет гласа стигат.

Няма как да не попитам дали не се карат, нищо че са експерти, доказали професионализма си, чувствителни към правата на човека и справедливостта. „Няма как да не възникне спор, идваме от различни краища на света, но и от много различни култури. Мислим по различен начин, някои са потопени в технологиите, други във фондации и активизъм, трети в законовите рамки.“

Много често, дори и да говорят за един и същ проблем, се оказва, че използват различни термини или влагат различен смисъл в едно и също понятие. „Трудно е да споделиш мнението си и да заявиш ясно в какво вярваш и какви каузи отстояваш, когато знаеш, че може да не се приеме или да се разбере погрешно“, казва Еми Палмър. Всички решения на Надзорния съвет по етичните правила се публикуват на страницата им и могат да бъдат коментирани. Гласуването обаче е анонимно, за да не се стигне до атаки срещу членовете.

Войните винаги са предизвиквали сериозни реакции: има казуси за разрешаване и за Азербайджан по повод войната с Армения, за Афганистан и в момента за агресията на Русия срещу Украйна. За всички тези взривоопасни теми се ориентират по така наречената „Библия“на Meta, или дебелата книга с правилата на Facebook. Еми Палмър споделя, че правилата са описани много прецизно и призовава: „Обикновено потребителите не четат условията, с които се съгласяват, но, моля ви, прочетете ги, така както познавате правилата за движение, преди да се качите в колата.“

Отделно, не трябва да забравяме, че въпреки създаваната от социалните мрежи илюзия, че живеем в един глобален свят, ние не се намираме в еднакви условия. „Не всички живеем в демокрация, не всички демокрации са еднакви, а сега покрай войната сме свидетели как може да си мислим, че живеем в демокрация, и един ден да се събудим и да се окажем в условия, в които трябва да се борим за правата си или за живота си.“

Въз основа на дългия си опит в писане на политики и закони тя държи на правилото, че за да има устойчиви резултати в битката с расизма и фалшивите новини, трябва да образоваме себе си и децата. Добрите закони сами по-себе си няма да направят интернет по-безопасен. Тя самата казва, че е обучавала двете си дъщери от малки да сравняват как една и съща новина е представена в различните вестници. Така са усвоили умението да търсят допълнителни източници и да са наясно, че един и същ факт може да има коренно различни или дори противоречиви интерпретации. „Когато направим расизма и онлайн обидите неприемливи в обществото, тогава ще имам дългосрочен успех.”

„Когато направим расизма и онлайн обидите неприемливи в обществото, тогава ще имам дългосрочен успех.”