Изборите (не) възможни
Най-силната спойка за управляващата коалиция се оказаха конфликтите между партиите в нея
Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война) е латинска фраза, за чийто автор се смята Платон. В годините на отминалия ХХ век фразата претърпява всякакви модификации. На нейна база игри на думи са сглобявали от френския военачалник Наполеон до представители на различни пацифистки движения.
За петте месеца от идването си на власт кабинетът „Петков“изпита валидността на Платоновата сентенция и изглежда, че стигна до собствен извод: ако искаш устойчива коалиция, готви се за избори. Така могат да се обобщят последните три седмици скандали сред четирите управляващи партии. Ескалиращото напрежение в крайна сметка доведе до заравяне на томахавките (засега) и до сваляне на температурата на коалиционния разговор.
Това си пролича на първо място от мълчанието на „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“след последния коалиционен съвет в понеделник. В предишните три седмици беше различно управляващите формации се обсипваха с взаимни обвинения след всяка среща.
Компромисът
Това развитие има ясно обяснение - с информацията, че е постигнат компромис по спорния въпрос как да се изплатят на строителните фирми малко над 1 млрд. лв., които АПИ им дължи по спорните рамкови договори от последния мандат на ГЕРБ. Други теми, по които изглежда, че е намерено разбирателство, са предложенията за намаляване на акциза на електроенергията, ДДС за плодовете и зеленчуците и облагане с дапо-скоро бяха загърбени. Само дни преди това БСП внесоха предложения за връщане на хартиеното гласуване, за което ще имат гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Действията на левицата се изтълкуваха като публична заявка за скорошни избори. Нещо повече: оформящото се мнозинство около проекта за промени в изборния закон беше разбрано като потвърждение, че коалицията ще прибягва все повече до прокарване на решения с плаващи мнозинства, с които ГЕРБ и ДПС ще се окажат решаващ фактор за управлението.
С учредяването на партия „Продължаваме промяната“миналия петък подозренията се засилиха - въпреки че хората около премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев отрекоха да предприемат стъпката заради евентуални предсрочни избори. На предишния вот заради липса на време се наложи „Продължаваме промяната“да се явят с регистрацията на две малки партии - „Волт“и „Средна европейска класа“.
Раздорите, които „Има такъв народ“провокира, създадоха впечатление за силно разкла
Времето ще покаже дали ще проработи механизмът за общи решения.
щане на коалицията. Заради неподкрепената от другите три политически сили кандидатура на Любомир Каримански за БНБ председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов на няколко пъти обвини Кирил Петков и Асен Василев в „рекет“. Външният министър от квотата на партията Теодора Генчовска „подпря“с темата „Северна Македония“, като публично заяви, че правителството провежда две външни политики, а регионалният министър Гроздан Караджов (също от ИТН) определи ситуацията като „криза“, която е довела до „невъзможност да се вземат решения“.
Оказа се обаче, че кризата е преодоляна и решения все пак бяха взети, колкото и непримирими да изглеждаха позициите на ИТН и останалите три партии именно в ресора на Караджов - за парите на пътната агенция.
Всички в СЕМ
Колко дълготрайно ще бъде „примирието“засега не е ясно. Първият тест за него се очертава изборът на членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), както и внасянето и гласуването на законови поправки, които ще увеличат квотата на Народното събрание в регулатора с двама души.
Първоначалната идея беше допълнителните двама членове да са „квота“на неправителствения сектор. След разговори между партньорите обаче е взето решение съставът на СЕМ да бъде увеличен от пет на седем души, като новите двама също да се избират от парламента. Целта, която стои зад видоизменената идея, е партиите от мнозинството да изберат следващия директор на обществената телевизия. Конкурсът се организира от регулатора, а формално партиите не би следвало да имат влияние върху него.
От преговорите в коалицията се е разбрало, че „Има такъв народ“не могат да бъдат „успокоени“само с отстъпките за парите за пътно строителство. Те продължават да настояват за генерален директор на БНТ да бъде избран актьорът Камен Воденичаров, който е и водещ в телевизията 7/8 на лидера на ИТН Слави Трифонов. Останалите три формации засега не са се ангажирали с темата.
Всеки с право на вето
Заради противоборствата по отношение на назначенията в ключови регулатори от „Продължаваме промяната“заговориха за механизъм за вземане на решения с предварително постигане на съгласие. По този въпрос виждането на премиера и съпредседател на ПП Кирил Петков беше, че занапред коалицията трябва да избягва казуси с номинации като тази за БНБ, за които три от четирите партньора имат възражения.
Източници на „Капитал“казаха след срещата в понеделник, че по настояване на ИТН идеята на Петков за право на „вето“върху предстоящи номинации за постове е претърпяла „редакция“. Премиерът е предложил номинация да се смята за отхвърлена, ако три от четирите партии са против. Това на практика би блокирало възможността гласуването в парламента за евентуално назначение да зависи от опозицията. А също и кандидатурата на Любомир Каримански за БНБ (която в пленарната зала беше подкрепена само от ИТН и ДПС) да бъде внесена отново, както се заканиха от „Има такъв народ“.
В крайна сметка на коалиционния съвет е прието настояването на партията на Трифонов вето да може да налага и само един от управляващите партньори. Заедно с това е постигната договореност и за още нещо - да не се откриват процедури за попълване на парламентарна квота в държавен орган, ако няма предварително съгласие по две точки: въпросната институция в чия „сфера на влияние“да бъде и номинациите за ръководните постове да са одобрени от всички.
Блокаж или пазарлък
Одобреният от коалицията механизъм за вземане на общи решения крие два сериозни риска. Единият е, че може да доведе до практическо блокиране на решенията заради претенциите и интересите на която и да е от формациите в коалицията. Другият риск е свързан с възможността предстоящата серия смени в ключови институции да се превърне в поле за безпринципни пазарлъци за сметка на обещаната промяна в модела, по който държавата се управляваше от ГЕРБ.
Разбира се, може и да се окаже работещ механизъм, през който макар и бавно и мъчително да се случат поне част от дългоочакваните промени. Пример в тази посока е фактът, че макар и с напрежение до последно, управляващите успяха да закрият специализираното правосъдие. Стъпка, която не успяха да направят в двата предходни парламента с кратък живот.
Не на последно място - в неофициални разговори от коалицията твърдят, че са стреснати от социологическите данни (виж графиката). И особено от отчетения ръст в подкрепата за националистическата и анти ЕС и НАТО „Възраждане“, която изпреварва и ИТН, и „Демократична България“.
Всичко това рисува пред управляващите смущаваща голяма картина след евентуални скорошни избори - с непредвидими комбинации за властта.