Може ли България да е офшор за санкциите срещу Русия
Законодателството не предвижда никакви санкции за неспазване на ограниченията, наложени от ЕС
Докато натискът върху правителството на Кирил Петков да предостави военна помощ на Украйна поддържа в постоянно напрежение управляващата коалиция, една тема съвсем отсъства от обществения дебат - как България ще гарантира изпълнението на санкциите на ЕС срещу Русия в резултат на инвазията в Украйна.
От края на февруари насам ЕС въведе серия от допълнителни „ограничителни мерки с оглед на действията на Русия“спрямо Украйна“. Става дума за допълнение на Регламента на Съвета, приет през 2014 г. в резултат анексирането на Крим и войната в Донбас. Санкциите засягат финансите на Русия, отбранителния, енергийния, авиационния сектор, финансовите и капиталовите пазари, изваждането на конкретни банки от SWIFT, руски медии, стоки и технологии, конкретни юридически и физически лица (забрана за пътуване, замразяване на активи и т.н.)...
През последното десетилетие санкциите, които ЕС налага, се увеличават значително (близо 50 санкционни режима за 35 юрисдикции), което кара ЕК да стимулира държавите членки да вземат мерки за гарантиране на тяхното спазване на национално ниво. Редица държави членки приемат специални закони, които въвеждат глоби и дори затвор при нарушаване на международните санкции. Често това законодателство обхваща и ограниченията, наложени от ООН, а в някои случаи и тези от САЩ.
България обаче не е сред тях. Липсата на такова законодателство, но дори и на базова разяснителна информация за това как трябва да действат бизнесът, банките, държавните служители и дори гражданите в комбинация с традиционната благосклонност
на службите за сигурност могат да превърнат България в защитена зона от санкциите, които западният свят наложи на Русия.
Единствената разпоредба
Единствената разпоредба в българското законодателство, която предвижда наказание за нарушение на санкциите, е в Наказателния кодекс - чл. 233 предвижда до 6 години затвор за този, който без съответното разрешение или лиценз „изнася, внася, трансферира, транспортира“и т.н. оръжия или изделия, или технологии с двойна употреба, „както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, от ОССЕ или от ЕС, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна“. В по-тежки случаи наказанието е до 8 години затвор, а в маловажни - само глоба.
С кого правиш бизнес?
Всички персонални санкции (списъкът с политици, техни роднини и руски олигарси) се отнасят и за юридически лица, които са контролирани пряко или непряко от санкционираните. Тъй като санкциите на ЕС забраняват сделки „в полза на санкционирано лице (пряко или непряко)“, това създава неяснота, но в някои държави членки тълкуването е повече от категорично. Така например сметките на дъщерно дружество на санкциониран олигарх в Полша са блокирани, а токът и водата на обектите, които са под негов контрол, са спрени. Пренесено на родна почва, това би означавало, че българските банки, доставчици на услуги (ток, вода, отопление, телеком), но и контрагенти (примерно наемодателят на офисите, в които въпросното дружество се помещава) трябва да прекратят отношенията си. При положение обаче, че те не са заплашени от каквито и да било санкции, ако не го направят, това едва ли ще се случи.
Как е на Запад?
В Румъния са предвидени глоби
Председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен обяви изчерпателен пакет от финансови и икономически санкции на Русия
от 2 до 6 хил. евро, но също така и отнемане на лиценза (от един до шест месеца или постоянно), като нарушението в някои случаи може и да е престъпление. В Словакия глобите варират между 132 хил. и 1.659 млн. евро за юридически лица и между 1000 и 66 хил. за физически, като нарушението на санкциите може да бъде квалифицирано като престъпление. В Унгария нарушаване на задължението за блокиране на активи или нарушението на икономическа, търговска или финансова забрана се наказва от 1 до 5 години. В Австрия всеки, който извърши забранена транзакция или предостави услуги на стойност над 100 хил. евро, също се преследва по наказателен път (до две години затвор).
Какво да правим?
В дългосрочен план решението на България да не обезпечава санкциите на ЕС на национално ниво може да й създаде главоболия в комуникацията с Брюксел, но и в отношенията на други държави - липсата на такъв режим може да превърне страната в дестинация за „замаскиране“на произхода на санкционирани капитали.
Бедата е другаде - изглежда, че държавата не прави нищо, за да разясни на гражданите и бизнеса как тези санкции ги засягат. На страниците на Министерството на икономиката и индустрията, БНБ и ДАНС не може да се открие относима информация, като например секция с въпроси и отговори, разяснения, контакти и т.н.
Незнанието не е съвсем безобидно, защото може да постави под опасност българските фирми с контрагенти в държави, които имат законодателство, уреждащо неспазването на санкции на национално ниво, в случай че са имали отношения със санкционирано лице или свързана с него фирма.