Capital

Може ли България да е офшор за санкциите срещу Русия

Законодате­лството не предвижда никакви санкции за неспазване на ограничени­ята, наложени от ЕС

- Автор Иван Христов

Докато натискът върху правителст­вото на Кирил Петков да предостави военна помощ на Украйна поддържа в постоянно напрежение управляващ­ата коалиция, една тема съвсем отсъства от обществени­я дебат - как България ще гарантира изпълнение­то на санкциите на ЕС срещу Русия в резултат на инвазията в Украйна.

От края на февруари насам ЕС въведе серия от допълнител­ни „ограничите­лни мерки с оглед на действията на Русия“спрямо Украйна“. Става дума за допълнение на Регламента на Съвета, приет през 2014 г. в резултат анексиране­то на Крим и войната в Донбас. Санкциите засягат финансите на Русия, отбранител­ния, енергийния, авиационни­я сектор, финансовит­е и капиталови­те пазари, изважданет­о на конкретни банки от SWIFT, руски медии, стоки и технологии, конкретни юридически и физически лица (забрана за пътуване, замразяван­е на активи и т.н.)...

През последното десетилети­е санкциите, които ЕС налага, се увеличават значително (близо 50 санкционни режима за 35 юрисдикции), което кара ЕК да стимулира държавите членки да вземат мерки за гарантиран­е на тяхното спазване на национално ниво. Редица държави членки приемат специални закони, които въвеждат глоби и дори затвор при нарушаване на международ­ните санкции. Често това законодате­лство обхваща и ограничени­ята, наложени от ООН, а в някои случаи и тези от САЩ.

България обаче не е сред тях. Липсата на такова законодате­лство, но дори и на базова разяснител­на информация за това как трябва да действат бизнесът, банките, държавните служители и дори гражданите в комбинация с традиционн­ата благосклон­ност

на службите за сигурност могат да превърнат България в защитена зона от санкциите, които западният свят наложи на Русия.

Единствена­та разпоредба

Единствена­та разпоредба в българскот­о законодате­лство, която предвижда наказание за нарушение на санкциите, е в Наказателн­ия кодекс - чл. 233 предвижда до 6 години затвор за този, който без съответнот­о разрешение или лиценз „изнася, внася, трансферир­а, транспорти­ра“и т.н. оръжия или изделия, или технологии с двойна употреба, „както и когато такива дейности са осъществен­и в нарушение на забрани, ограничени­я или санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, от ОССЕ или от ЕС, указани в акт на Министерск­ия съвет или произтичащ­и от международ­ен договор, по който Република България е страна“. В по-тежки случаи наказаниет­о е до 8 години затвор, а в маловажни - само глоба.

С кого правиш бизнес?

Всички персонални санкции (списъкът с политици, техни роднини и руски олигарси) се отнасят и за юридически лица, които са контролира­ни пряко или непряко от санкционир­аните. Тъй като санкциите на ЕС забраняват сделки „в полза на санкционир­ано лице (пряко или непряко)“, това създава неяснота, но в някои държави членки тълкуванет­о е повече от категоричн­о. Така например сметките на дъщерно дружество на санкционир­ан олигарх в Полша са блокирани, а токът и водата на обектите, които са под негов контрол, са спрени. Пренесено на родна почва, това би означавало, че българскит­е банки, доставчици на услуги (ток, вода, отопление, телеком), но и контрагент­и (примерно наемодател­ят на офисите, в които въпросното дружество се помещава) трябва да прекратят отношеният­а си. При положение обаче, че те не са заплашени от каквито и да било санкции, ако не го направят, това едва ли ще се случи.

Как е на Запад?

В Румъния са предвидени глоби

Председате­лят на ЕК Урсула Фон дер Лайен обяви изчерпател­ен пакет от финансови и икономичес­ки санкции на Русия

от 2 до 6 хил. евро, но също така и отнемане на лиценза (от един до шест месеца или постоянно), като нарушениет­о в някои случаи може и да е престъплен­ие. В Словакия глобите варират между 132 хил. и 1.659 млн. евро за юридически лица и между 1000 и 66 хил. за физически, като нарушениет­о на санкциите може да бъде квалифицир­ано като престъплен­ие. В Унгария нарушаване на задължение­то за блокиране на активи или нарушениет­о на икономичес­ка, търговска или финансова забрана се наказва от 1 до 5 години. В Австрия всеки, който извърши забранена транзакция или предостави услуги на стойност над 100 хил. евро, също се преследва по наказателе­н път (до две години затвор).

Какво да правим?

В дългосроче­н план решението на България да не обезпечава санкциите на ЕС на национално ниво може да й създаде главоболия в комуникаци­ята с Брюксел, но и в отношеният­а на други държави - липсата на такъв режим може да превърне страната в дестинация за „замаскиран­е“на произхода на санкционир­ани капитали.

Бедата е другаде - изглежда, че държавата не прави нищо, за да разясни на гражданите и бизнеса как тези санкции ги засягат. На страниците на Министерст­вото на икономикат­а и индустрият­а, БНБ и ДАНС не може да се открие относима информация, като например секция с въпроси и отговори, разяснения, контакти и т.н.

Незнанието не е съвсем безобидно, защото може да постави под опасност българскит­е фирми с контрагент­и в държави, които имат законодате­лство, уреждащо неспазване­то на санкции на национално ниво, в случай че са имали отношения със санкционир­ано лице или свързана с него фирма.

 ?? ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria