Кой как и кога ще може да санира
Националната програма за енергийно обновяване на жилищните и нежилищните сгради (известна по-просто като саниране) е част от сектор енергетика в Националния план за възстановяване и устойчивост. За нея е отделен огромен ресурс - за жилищните сгради 1.2 млрд. лв., а за обществените сгради има предвидени 370 млн. лв.
Тези пари ще бъдат управлявани и този път от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То трябва да разработи критериите за финансиране на мерките за енергийна ефективност заедно с насоки за кандидатстване по процедурите.
Очакваните резултати са обновяването на сградите да доведе до 30% подобрение в енергийната ефективност. Постигането на тези параметри този път ще се оценява чрез доклад за одит на енергийната ефективност (досегашната програма за саниране успя да спести само около 15%, както показа „Капитал“).
Основната идея на програмата е насочена към предоставяне на финансова, организационна и техническа помощ за подобряване на енергийните характеристики на жилищния сграден фонд. Това от своя страна трябва да доведе до намаляване на разходите за отопление.
Програмата предвижда изпълнението на три компонента. В първия се предвижда да бъдат финансирани мерки за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд на страната. Вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и сгради от сектор туризъм.
Кой може да кандидатства за саниране на жилищните блокове
Обект на частта по програмата за жилищните сгради са многофамилните жилищни сгради, които се управляват чрез етажна собственост. Мерките са насочени към намаляване на въглеродните емисии, генерирани от жилищни сгради, неотговарящи на изискванията за енергийна ефективност, каквито са 93% от сградите в страната.
Моделът, който ще се използва за предоставяне на финансова помощ, е разделен в две групи с различно финансиране спрямо срока на кандидатстване на сдруженията на собствениците на сградите.
Група 1 обхваща периода на кандидатстване от месец юли 2022 до месец март 2023 г. Група 2 обхваща период за кандидатстване от месец април 2023 до месец декември 2023 г.
Основната разлика между двете групи е процентът на финансиране - при първата група той възлиза на 100%, при втората - до 80%, с 20% самоучастие.
Тук трябва да се има предвид, че според изказване на министъра на регионалното развитие от 2020 г. има над 3 хил. чакащи блокове по предишната програма за саниране. Силно вероятно е повечето от тях да се наредят на опашката за първата група.
„Този принцип на разделение на групите и на процента на безвъзмездна финансова помощ е продиктуван от възможността санирането да достигне до възможно най-голям брой жилищни сгради“, казват от МРРБ.
В страната има общо над 117 млн. кв.м жилища, които се нуждаят от мерки по саниране, а наличният ресурс е очевидно недостатъчен за всички. До 2030 г. според стратегията трябва да бъдат санирани над 19 млн. кв.м.
Как ще се кандидатства
Кандидатстването ще е от юли 2022 до декември 2023 г.
Първата група ще получи 100% съфинансиране, втората - 80%.
Ще се санират за първи път търговски и производствени сгради.
Допустими кандидати и в двете групи са многофамилни жилищни сгради, които са в режим на етажна собственост, съгласно Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Предвидената безвъзмездна помощ за първата група е в размер на 100% и допустимите обновителни дейности са: инвестиционен проект и авторски надзор, оценка на съответствието и строителен надзор, инвеститорски контрол и професионално управление на процеса, както и самите строително-монтажни дейности (които ще се покриват до референтни стойности).
За втора група дейностите са идентични, но тук има 20% самоучастие от страна на кандидатите (сдруженията на собствениците), като това може да стане във всяка от споменатите дейности. Тези 20% биха могли обаче да се осигурят чрез друг финансов механизъм или чрез договор за енергийно спестяване (ЕСКО компонент). Иначе казано, ЕСКО договорът предвижда финансирането на санирането да се осигури от друг финансов източник, като собственикът на апартамента изплаща задължението
си през сметките за отопление.
Финансирането на дейностите по техническо обследване (ТО), технически паспорт (ТП) и обследване за енергийна ефективност (ОЕЕ) ще бъде определено в насоките за кандидатстване по процедурите.
Какви мерки ще се финансират
Мерките за енергийна ефективност, които ще се изпълняват по конкретните проекти, ще бъдат детайлно разписани в насоките за кандидатстване, но основно ще са за: топлоизолация и подмяна на дограма (прозорци, врати и др.) ремонт или подмяна на амортизирани общи части на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградата за повишаване на енергийната им ефективност реконструкция на вертикална система за отопление в хоризонтална с осигуряване на индивидуално отчитане на разход на топлина за всеки обект при наличие на възможност в сградата изграждане на инсталации за ВЕИ - соларни панели ремонт на електроинсталация в общите части на сградата и изпълнение на енергоспестяващо осветление.
Няма да се финансират ремонт, обзавеждане и оборудване в самостоятелния обект/жилище; подмяна на отоплителни тела в самостоятелния обект/жилище; подмяна на асансьори с нови или втора употреба.
Как ще се подават проекти
Собствениците на сгради могат да кандидатстват по проекта, като предоставят съответните TO, ТП и обследване за енергийна ефективност. Именно обследването определя класа на енергопотребление на сградата и необходимите мерките за постигане. Изискването е да бъде постигнат минимум клас на енергопотребление В, включително чрез използването на ВЕИ, там където е технически изпълнимо и икономически целесъобразно. Същите документи се изискваха и по предходните програми за саниране и енергийно обновяване на същия етап от кандидатстването.
При одобрение сдружението на собствениците сключва договор за финансова помощ с управляващия орган (МРРБ). Конкретните правила, които е необходимо да се спазват при възлагане на дейности от собствениците на сгради, ще бъдат детайлно описани в насоките за кандидатстване по проекта.
Структура, която ще се създаде в МРРБ, ще разработи конкретните указания и правила за изпълнение на проекта.
Очакваният срок за стартиране на проекта е първата четвъртина на тази година.
Над 3000 са подадените искания за финансиране за енергийно обновяване до 2019 г.
Промените: вкарване на професионални домоуправители и услуги на „едно гише“
В плана за възстановяване са предвидени две реформи, свързани с програмата за саниране - създаване на звена на принципа „едно гише“и изменения в ЗУЕС.
По отношение на промените в ЗУЕС реформата предвижда разширяването на обхвата на закона - ще се обхване и професионалното управление на етажната собственост (професионални домоуправители), което до този момент не е било обект на нормативна регулация. Това трябва да стане до края на септември 2022 г.
Тъй като собствениците на сгради нямат умения и капацитет за създаване, изпълнение и финансиране на толкова големи проекти, те се нуждаят от информация и предоставяне на помощ. Именно това ще е функцията на „едно гише“. Тези структури, когато се изградят, трябва да предоставят цялостна услуга от първоначална информация от надежден източник, през интегрирани правни, организационни, технически, финансови и социални услуги до контакти и препоръки за инвеститорски контрол и качество на изпълнението на инвестиционния процес.
Предоставянето на услуги на принципа „обслужване на едно гише“е различно от създадените областни информационни центрове в страната. Основната им функция ще бъде да подпомагат онези от втора група, които имат 20% съфинансиране.
Предвижда се звената за обслужване да са 28 на територията на цялата страна - по едно за всяка област, и първите да заработят в края на тази година, като до края на 2023 г. вече да има навсякъде. Дейността на структурите ще се координира от централно координационно звено, чрез което ще се получава унифицирана информация посредством единна информационна система.
Саниране на нежилищни сгради
Тук попадат обществени сгради (всички сгради - собственост на държава и общини) и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и сгради от сектор туризъм. Очакваните резултати са за постигане на 30% спестяване на първична енергия за всеки обект от нежилищния сграден фонд. Тук е заложена и по-висока летва - постигане на висок клас на енергопотребление А. Затова за тези сгради е необходим индивидуален подход на проектно ниво.
Към настоящия момент са обновени едва 9.6% от РЗП за нежилищните сгради, 1.7% от площта на административните сгради и само 2.1% от сградите от културната инфраструктура.
Каква е разликата при саниране на производствени и търговски сгради
За първи път в програмата ще бъдат включени и сгради в сферата на производството, търговията и услугите. За тях има предвиден ресурс 235 млн. лв. От мярката са изключени сгради в сферата на селското стопанство.
Конкретни бенефициенти са микро-/малки, средни и големи предприятия на територията на цялата страна. Разпределението на ресурса е 40% за големи предприятия, 35% за средни предприятия и 25% за микро-/малки предприятия.
Предприятията, които ще получат финансиране, ще бъдат определени чрез конкурентен подбор с цел постигане на равен достъп до ресурса и стимулиране развитието на по-зелен бизнес. Тук за разлика от жилищните сгради принципът няма да е на първите по ред, а ще се приемат предложения, които после ще бъдат оценявани. Основни критерии според фиша ще бъдат наличието на енергийно обследване и финансов анализ.
Начинът на финансиране тук също е различен. До 50% от стойността ще бъде безвъзмездна по програмата, като останалото ще бъде покрито от предприятията. Използването на съфинансиране или договори с гарантиран резултат - ЕСКО услуги, ще бъде насърчавано.
Най-ранен старт на проекта може да се очаква през второто тримесечие на тази година.