Европейски вместо международен инструмент
ЕС планира да създаде доверителен фонд за солидарност за финансиране на възстановяването на Украйна, а на страните членки е било казано, че трябва да очакват да платят по-голямата част от разходите, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Европейската комисия (ЕК) работи по европейски вместо по международен инструмент, фокусиран върху дългосрочните нужди на страната. По модела на фонда за възстановяване след Covid-19 за държавите от съюза той ще финансира инвестиции и реформи в съгласие с украинското правителство, но не е ясно какви средства ще бъдат осигурени чрез безвъзмездни средства или заеми. Тъй като войната не е приключила, ЕК засега не е поставила цена на проекта, но смята, че сумата ще достигне стотици милиарди евро за няколко десетилетия. Брюксел първо ще направи задълбочена оценка на финансовите нужди съвместно със Световната банка. По-голямата част от първоначалната помощ ще бъде насочена към възстановяване на инфраструктурата и подпомагане на предоставянето на обществени услуги.
„Дойдох на първия ден и ще остана тук до края на войната.“Всеки ден Алина е пред палатката точно на границата между Украйна и молдовския град Паланка, където майки с малки деца могат да се скрият от студа и да ги нахранят и повият. Иззад пухкавия синкав шал, пазещ от силния вятър, се виждат само очите, а думите излизат на български.
Бащата на Алина е украинец, майка й българка. Идва от град Камянка, в близост до Одеса. Преди войната е била учителка. С нахлуването на руснаците в Украйна обаче преминава с децата си в Паланка, за да може да помага на бежанците. Баща й остава в Камянка. Там той също помага, но на съгражданите си, напуснали Одеса и насочили се към по-малките околни населени места, за да не са лесна мишена.
Паланка е най-големият граничен пункт между Украйна и Молдова и пред очите на Алина са минали хиляди, принудени да напуснат домовете си и надяващи се скоро пак да се върнат там. Молдова, подобно на останалите съседни на Украйна държави, не прави изключение в солидарността и помощта към украинците, като малката държава е посрещнала най-много бежанци на човек от населението. По думите на посланика на Европейския съюз в Молдова Янис Мажейкс за един месец населението е нараснало до размерите на втория по големина град в страната, при това съставен основно от жени и деца.
Най-бедната държава в Европа си има и достатъчно свои проблеми и на практика е найуязвимата от съседите на войната. Тя трябва да се справя с три поредни кризи - ковид-19, енергийна криза и сега бежанска. Четвъртият конник на апокалипсиса, който се задава, е бедността. А помощта отвън става все по-съществена за стабилността. Към всичко това се прибавя и страхът от ескалация на конфликта в Молдова, като част от самите молдовски граждани са стегнали поне по един куфар. За всеки случай.
Земя близо до дома
Месец и половина след началото на войната на украинско-молдовския граничен пункт в Паланка има малка опашка от бежанци от Одеса, Николаев и Херсон и е значително по-спокойно в сравнение с началото. Въпреки това началникът на граничния пункт Росиян Васильой казва, че са готови да приемат и 100 хил. души на ден, ако се стигне до ескалация в Одеса.
От 24 февруари в Молдова са влезели 420 хил. украинци. Голямата част от тях се насочват към Румъния или по-далеч, а около 100 хил. от тях са избрали да останат.
Предимството на Молдова е близостта с Украйна. Много от бежанците се движат напредназад. Връщат се да нагледат домовете си или роднините си, най-често възрастни хора в крехко здраве. Основната маса хора
някакъв компромис за край на войната и двете са категорични: „Какъв компромис? Никакъв компромис! Да ни върнат земята и да си ходят. Вие ще се съгласите ли да ви вземат едната стая от апартамента?“И Татяна и Наталия като повечето, искат да се върнат в Украйна. Засега обаче остават в центъра и грижите на доброволците там.
От бежанец към клиент
По думите на Франческа Бонели, ръководител на мисията в Молдова на UNHCR (The United Nations High Commissioner for Refugees), ползващ средства от ЕС и донори, солидарността, която се наблюдава в Молдова, е изключителна. С Франческа се срещаме в центъра за бежанци, организиран в сградите на Moldexpo в Кишинев, където тече регистрация на пристигналите в страната.
Основен начин за подкрепа е предоставянето на средства на месец, като всеки бежанец получава банкова карта, която може да ползва в Молдова с по 2200 молдовски леи, или 110 евро на месец.
„Те решават как да ги похарчат. Имат избора да преценят какво е важно за тях“, обяснява Франческа Бонели. „Важно е и за местната общност и икономиката. Така бежанците не са само тежест, но и клиент. Подкрепят местната икономика“, казва тя.
На 17 април Европейската комисия обяви допълнителна хуманитарна помощ от 50 млн. евро, като 45 млн. отиват за Украйна, а 5 млн. за Молдова. Това прави размера на общата хуманитарна помощ на ЕС 143 млн. евро.
Друга част от средствата отива по пътя на човешката вълна, като изграждането на импровизираната автогара малко след границата при Паланка, където освен превоз до Кишинев бежанците получават храна и напитки, санитарни условия, палатки, карти за мобилен телефон и психологическа подкрепа в т.нар. сини точки на UNICEF. Основното, с което се опитват да се справят психолозите там, е тревожността при децата, породена от това, което са чули от родителите си или в дългите дни и нощи, прекарани в бомбоубежище.
Трудно е да бъдеш Молдова
Основен въпрос обаче е колко стабилна ще е местната общност. Молдова беше ударена от три кризи подред: пандемията, енергийна и сега и бежанска“, казва Джорджана Кремен, ръководител на People in Need. Организацията в координация с World Food Organizations изплаща помощи на местната молдовска общност за настаняване на бежанците за поне седмица - 190 долара еднократнo или 3500 молдовски леи. А през миналата зима People in need е организирала и помощи заради енергийната криза в страната.
По думите й следващото, което се задава след трите кризи, е бедността - очаква се броят на хората, живеещи под прага на бедността, да се увеличи. Инфлацията се ускорява до 22.2% през март, заради войната страната губи и 15% от пазарите си по линия на Русия, Украйна и Беларус. А близостта до войната прави Молдова неатрактивна за инвестиции.
„Значителното намаляване на растежа, съчетано с висока инфлация и загуба на източните пазари, създава множество предизвикателства. Бюджет
Голямо предимство на Молдова е близостта й с Украйна и бежанците често пътуват до домовете си.