Малка Молдова се справя със 100 хил. бежанци, но има свои проблеми
(над 90%) са настанени при молдовски семейства или сами са наели апартаменти. Част от тях имат роднини в страната, за децата има руски училища. Много малка част от хората реално имат нуждата да отидат в център за бежанци. В страната има 103 такива и в тях са настанени 4500 души.
Не страх, а ненавист
В малкия социален дом в Анений Ной, приютил малко над 20 бежанци, на около 35 км от Кишинев срещаме 43-годишните Татяна и Наталия. Те са дошли заедно и се познават от училище. Мъжете им са моряци, тъй като Херсон е градът на моряците, казват ни те, и в момента не са в украински води. Първоначално са се опитали да останат в града си, но месец след началото на войната решават да тръгнат заради децата си. Моментът настъпва, „когато децата те попитат: мамо всичко ще бъде ли наред, а ти дори и да им го кажеш, вече не си сигурен“. Невъзможно е да си сигурен, когато танкове започнат да стрелят по училище и хора може да не се върнат от пазар.
Чувството, което ги води по пътя към границата през пунктовете с руски военни, обаче не е било страх, а ненавист и омраза. Не познават и нито един украинец, който да иска руснаците да успеят и да ги „освободят“. „Те взимат каквото си поискат. Може да ти кажат - дай ми колата си. В едно село заровили в двора на една жена танк, като оставили да стърчи само оръдието му. Взимат затворници, изчезнали били директори на театри. Бащата на приятелка, който помагал на други като доброволец, е изчезнал от 5 март, намерили само унищожената му кола, разказват Татяна и Наталия.
На въпрос може ли да има
ният дефицит нараства, както и обществената тревога за бъдещето. Поддържането на макрофинансова стабилност е основната цел на правителството. Политическата стабилност се основава на способността да се поддържат икономиката и социалните плащания“, коментира Михай Попшой, зам.-председател на молдовския парламент. „Капацитетът за адаптиране в краткосрочен план е ограничен, поради което подкрепата на ЕС е от ключово значение за поддържане на стабилността в Молдова“, казва още той.
Руски газ и руски военни
Ситуацията в страната е усложнена и от пълната зависимост на Молдова от доставките на руски газ. Предишният договор с руската „Газпром“изтече в края на септември и беше удължен временно с един месец, но с по-висока цена, което изправи молдовската енергетика пред криза, а ЕС обвини Русия, че използва газа, за да тормози малката бивша съветска република и в крайна сметка беше подписан нов 5-годишен договор.
„Подкрепата на ЕС и политическото ангажиране позволи на молдовското правителство да подпише, ако не идеално, то поне работещо споразумение с „Газпром“, което да позволи да се преживее зимата с по-ниски цени. За първи път имаше и покупки на газ, който не идва от Русия, но това не е промяна, която може да се случи за една нощ“, казва посланик Янис Мажейкс.
Руско присъствие в Молдова има не само в енергетиката, но и на терен, като проруският сепаратистки район Приднестровието от началото на войната създава страхове с военния руски контингент там.
Неясното бъдеще
Прогнозите за бъдещето на стра
ната са трудни, въпреки че се забелязва тренд на връщане на хората в Украйна. По думите на Йоргос Капранис, координатор на EU humanitarian aid, намиращ се на украинска територия, в момента има много движение в различни посоки и никой не може да даде точни прогнози. В Киев населението расте, хората излязоха от подземията и всички системи работят. Едновременно с това обаче съществуват и градовете по линията на конфликта. „Две различни реалности“, казва той.
За Молдова картината вече е мрачна. Ако не получим достатъчна финансова подкрепа, за да поддържаме стабилността, кризата може да се задълбочи още повече“, казва Михай Попшой. И допълва, че „надеждата за започване на преговори за членство в ЕС ще даде така необходимия тласък на националния морал“.
По думите му е трудно да се гледа на бежанците като на възможност. „Ние се опитваме да направим всичко възможно, за да им помогнем да се чувстват по-добре в Молдова, докато всички искат да се върнат у дома веднага щом войната приключи. Интеграцията на пазара на труда е трудна не само поради ограниченото предлагане, но и защото повечето жени имат малки деца и има недостиг на места в детски градини и училища“, обяснява той.
Не липсват и изключения. Като Светлана, която е доброволец в центъра за регистриране на бежанци в столицата, където пристига с 9-годишния си син и семейството на сестра си в началото на руското нахлуване. Работата, която е избрала, й дава възможност ежедневно да помага на бягащите от войната и да вижда страданието. И за нея обаче изходът е само един. „Те да напуснат! Включително Крим! Искаме държавата цяла!“