За втори път ме освобождават, когато дружеството тръгва да се развива
- Не смятам да обвинявам Министерството на икономиката, тъй като министърът има право да избира ръководителите на държавни предприятия. Ако г-жа Нинова или ръководството на ДКК ме бяха извикали и ми бяха казали, че не се ползвам с тяхното доверие, аз доброволно щях да си подам молбата за напускане. Започваме от там, че инспекторатът на министерството бил извършил проверка за дейността на дружеството за 2021 г. Представители на инспектората и на министерството не са посещавали дружеството, не са изисквали документи. Самият доклад не ми е показван, съмнявам се дори, че съществува. Ако се съди по това, което се тиражира в някои „медии“още от 2018 г., като директор на „Кинтекс“съм правел паралелен оръжеен бизнес с частни фирми (Михайлов беше директор и през 2017-2018 г. - бел. ред.). Категорично заявявам, че аз, мои фирми, свързани с мен лица и техни фирми никога не са продавали оръжие, нямат лиценз за търговия с оръжие и не са кандидатствали за такъв лиценз. В предмета на дейност на бивши мои фирми освен другите неща е записано и търговия със „стоки със специално предназначение“, а не „ продукти, свързани с отбраната“, както е легалната дефиниция. Стоки със специално предназначение може да е апаратура за хемодиализа, селскостопанска техника и т.н. Явно в желанието си някой да ме отстрани прави от мухата слон.
ред.). Аз като добър търговец, вместо да чакам, превъзложих поръчките на друг изпълнител държавното ВМЗ. Впоследствие на производителя му бе върнат лицензът и тристранно беше договорено той да довърши поръчките. Всичко това доведе до закъснение към външния клиент, който ни наложи неустойки в размер на 2.2 млн. долара. При възобновяване на договорите с първоначалния производител, чийто лиценз беше отнет и последващо възстановен, аз обаче договорих намаление на цените в размер на 2.7 млн. долара. Или ако направим проста сметка, се оказва, че на финала благодарение на моето предоговаряне на цените с доставчика „Кинтекс“е реализирало 472 хил. долара печалба в повече спрямо първоначално договорираното. Това потвърдиха и проверките на АДФИ и на прокуратурата. С други думи - не само няма вреда, а е реализирана допълнителна печалба.
„Тук няма никаква паника, животът продължава“, казва Андреас Флодстрьом, основател и изпълнителен директор на шведско-украинската компания Beetroot. Датата е 16 февруари 2022 г. Осем дни по-късно паника вече има, пълномащабната руска инвазия е започнала посред нощ, а Флодстрьом се превръща във военновременен лидер - не на войска или държава, а на собствената си компания. Някои от служителите му отиват на фронта, докато други започват да работят от убежища. Целта е компанията и животът на всички в нея да бъдат запазени, защото въпреки всичко Флодстрьом е убеден, че това не е краят на света.
Той успява. Beetroot не само запазва внушително ниво на продуктивност предвид всички обстоятелства, но и завършва придобиването на българската компания South Gate Tech, която днес вече се нарича Beetroot Bulgaria. А Андреас Флодстрьом ще разкаже цялата история на спасението на компанията, служителите и разсъдъка си пред българска публика по време на тазгодишното издание на технологичната конференция DigitalK, което ще се проведе на 12 май в Sofia Tech Park.
Както всеки разговор или конференция през последните два месеца, и DigitalK ще премине в контекста на една основна тема - войната. Андреас Флодстрьом ще говори за справянето със съвсем истинската, физическа война, която убива хора. Повечето от останалите говорители са заети с паралелната война, която - парадоксално или не - се случва чрез информационни технологии и която може да бъде спряна само отново през тях. Това, разбира се, е информационната (или хибридна) война.
Технологията приятел, технологията враг
Държави и компании се опитват да се борят с намесата в политическите процеси чрез технологии от години. През 2016 г. словосъчетанието „фалшиви новини“, които според някои са довели до избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и до излизането на Великобритания от Европейския съюз, накара правителствата да станат особено чувствителни на тема информация и социални мрежи, а самите компании зад тези мрежи - да бъдат дефанзивни по отношение на това как работят бизнес моделите и алгоритмите им.
От тогава насам социалните мрежи промениха значително правилата си за публикуване, наказанията и дори алгоритмите. Резултатът е близък до нулев, което води до два извода. Първият е, че технологиите са средство, а не първопричина. Вторият е, че технологиите могат да се използват и за добро, и за лошо.
През 2016 г., дни след като Тръмп е спечелил президентските избори, Декс Хънтър-Торик напуска Силициевата долина, за да обикаля света и чрез платформата си Onwards да разбере от какво са недоволни хората. Шест години по-късно Торик отговаря за комуникациите на Oversight Board в Meta - външното тяло към компанията, майка на Facebook, което отсъжда по сложни казуси какво трябва и какво не трябва да има в социалната мрежа.
Торик ще говори пред българ
Бартлет ще говори от сцената на DigitalK именно за това как могат да бъдат използвани дигиталните инструменти за всякакви цели - и как премахването на възможността за употреба с негативен привкус би довело и до премахването на възможности за употреба с позитивен, което вкарва правителства и компании в хватка, от която измъкването не би било лесно.
Децентрализираната мечта
Докато Торик и Бартлет разглеждат въпроси, свързани с централизирани технологии и големи компании, една голяма група от хора в глобалния технологичен сектор мечтае за нещо съвсем различно: децентрализиран интернет, в който нито правителства, нито гиганти като Meta, Google или Apple биха могли да ограничават свободи и да влияят на естествения дискурс.
Това течение, известно като Web3, се води от същите хора, които преди десетилетие започнаха да говорят за криптовалути. От една страна, идеята за децентрализиран интернет, поне в масов вариант, изглежда нереалистична. От друга,
отговорът на ентусиастите по децентрализирани технологии веднага би бил „казвахте същото и за Bitcoin“.
Тази година DigitalK ще обърне внимание на това течение с два сегмента. В първия Итън Пиърс от CryptoAssets Institute ще изложи тезата защо Web3 е добра идея и защо според него тя може да проработи като бизнес модел за цяла икономика в широк мащаб.
Във втория някои от найдобре познатите български имена в крипто-блокчейн екосистемата - Филип Матов от ConsenSys, Валентин Михов от Daedalus, Ник Тодоров от Limechain, Татяна Методиева от Nexo Ventures, Никола Стоянов от Meta Change Capital и Любен Белов от LAUNCHub Ventures, ще дискутират в по-голяма дълбочина обещанията и рисковете пред Web3, както и защо смятат, че подходът зад криптовалутите може да бъде прехвърлен зад цялата дигитална икономика.
В крайна сметка в отговор на аргумента за Bitcoin лесно може да бъде изведен контрааргументът, че криптовалутите, които бяха създадени с цел не само да бъдат свободна валута, но и да се борят със спекулативния финансов сектор, който създаде кризата от 2007-2008 г. Вместо това се случи обратното - криптовалутите днес са предимно спекулативен актив, който се търгува повече като акции, отколкото като традиционни валути.
От прекалено малко към прекалено много пари
Всички тези глобални течения и проблеми няма да се отразят на чисто българския аспект на конференцията. Един от големите панели тази година ще включва Васил Терзиев от Eleven, Добромир Иванов от стартъп асоциацията BESCO, Евгени Ангелов от Българската асоциация за рисков капитал (BVCA) и Атанас Симеонов от Amatas. Темата може да прозвучи дори странно - възможно ли е прекалено много капитал за стартъпи да навреди на екосистемата?
Странно, защото само преди десет години организиран рисков капитал за стартъпи в България нямаше. В края на 2012 г. Eleven и LAUNCHub получиха от Европейския инвестиционен
Тазгодишното издание на DigitalK ще обърне внимание на технологичния аспект на политиката и политическия аспект на технологиите.
фонд (ЕИФ) общо 21 млн. евро за инвестиции в стартъпи, което на практика даде началото на структурираната предприемаческа екосистема в България.
Десет години по-късно картинката трудно може да бъде по-различна. Между 2020 и 2030 г. в България по всяка вероятност ще има налични за инвестиране над 1 млрд. лв. за стартъпи - някои от тях вече са изхарчени, други дори не са обявени, процедурата за трети едва сега стартира, а освен това се очакват и още средства заради големи изходи през това десетилетие.
Всичко това води до въпроса възможно ли е прекалено лесните пари да имат негативен ефект. Някои от най-успешните стартъпи в България започнаха с инвестиции от по 200 хил. евро, докато днес компании на ниво идея набират милиони евро. Това поражда възможности, но и отнема от финансовата дисциплина, с която големите имена в България през последното десетилетие се зародиха.
Общата картина на технологичния свят и в България, и по света показва, че на големите процеси не може да се гледа само от един ъгъл. Затова тази година DigitalK ще направи за пореден път това, което прави найдобре: ще събере на едно място хора с неоспорима експертиза и обосновани гледни точки, за да може сложният свят, безвъзвратно преплетен с още по-сложните дигитални технологии, да стане с една идея по-разбираем.