Жестовият език, или как да общуваш без граници
Социалният стартъп Stray Sheep работи за пълноцения живот на глухите хора
Борис Бъндев израства в семейство на глухи родители. За себе си той казва, че е спечелил лотарията на генетиката. И именно това му дава възможност да бъде „мост“между чуващи и нечуващи, така че те да са по-близки едни до други.
Александър Калинов е найдобрият приятел на Борис. Срещат се в 8-ми клас и днес той е сред хората, които не се чудят какво се прави, когато глух човек застане срещу него. Близкото му познанство със семейството на Борис го тласка и към това да започне да учи жестовия език. „Докато не се запознах със семейството на Борис, никога не бях срещал глух човек лице в лице. Но самият факт, че аз можех да комуникирам с баща му, дори без да познавам жестовия език, ме накара да се замисля какви разговори ще можем да водим, ако го науча. Знам, че с познаването на жестовия език мога да допринеса в обществото“, казва той.
Емоция, смисъл и желание за близост
Това е жестовият език. Знаците са интуитивни и се асоциират с неща, които вече знаем. Липсата на широко използван международен жестов език се дължи на неразривната връзка на знаците с бита и културата на даден народ. „Думата „майка“например на българския жестов език е помилване с ръката по лицето, защото при нас майката е олицетворение на грижа и ласка. Но в Америка и Англия, въпреки че и на двете места жестовият език е базиран на английския, знаците са съвсем различни“, разказва Борис.
Колко обаче е нужно, за да се разбираш с глух човек? „Не можеш да научиш всички думи в жестовия език в тяхната специфика, но не е и нужно“, категоричен е Борис. „Трябва само да имаш хъс и жажда да изразяваш идеите си и да комуникираш ефективно с хората. Алекс е живият пример за това - когато не се сеща за дадена дума, той не се притеснява да измисли нещо, да импровизира и да се пречупи. Това се опитваме да направим ние - освен да убедим институциите и бизнесите, с които работим, че не се изисква много, за да се работи с глухи хора, се стараем да ги научим да комуникират по-свободно и с по-малко притеснение“, допълва той.
Борис и Александър казват, че познаването на жестовия език може да е много полезно и практично умение, защото той подобрява презентационните умения, езика на тялото, начина на себеизразяване и това се забелязва от хората, които те обучават. „Жестовият език кара хората да осъзнаят колко важна и ефективна е точната комуникация. С много по-малко знаци можеш да кажеш много повече неща, отколкото с думите“, споделя Борис.
Овцете в стадото, от които имаме нужда
Борис решава да не се оплаква, да не чака, а да действа и да направи нещо по-добро както за семейството си, така и за всички останали глухи хора в България. И до него е Александър. Така се ражда Stray Sheep - една по-специална дейност - тази на популяризирането на жестовия език. Те се стараят да превърнат България в гостоприемно място за всички над 100 хил. глухи хора у нас (по неофициални данни).
Какво послание носи името? „Интерпретации - много“, казва Борис. Той споделя, че овцата (на англ. - sheep) в българската култура е дума с наситено негативно значение за човек, който е „част от стадото“, но той го свързва с чувство за принадлежност. Stray sheep обаче е отлъчената овца - и именно в това се крие тяхната мисия - да помогнат на „отлъчените“да намерят своето място в обществото. Александър прави различен прочит на името: „Когато обединим двата израза - stray dog и black sheep, се получава stray sheep. Ние винаги сме били различни с идеите и дейностите си, които изискват да сме на улицата, на терен - да сме близо до хората, да говорим с тях и да сме адаптивни“, обяснява той
Със своя екип Борис и Александър организират курсове и всеки, който желае да научи жестовия език - било то любителски или професионално, може да го направи по достъпен начин от всяка точка по света. Но през обучение минават и редица компании, така че да
подготвят работната си среда за глухи професионалисти. „Разминаването идва от грешното схващане, че да дадеш възможност означава просто да наемеш глухия човек, а то изисква една идея повече старание от двете страни - глухият човек трябва да преодолее идеята, че възможностите пред него са ограничени, а работодателят - да направи средата по-благоприятна“, обяснява Борис. Той споделя, че през последните години българските работодатели са станали много по-благосклонни в това да търсят нови кадри в лицето на глухите хора и такива примери вече има.
Но проблемите идват от по-рано и са навсякъде. Дори в телевизията, където съдържанието остава недостъпно за глухите хора. „Допитахме се до доста глухи хора и те са „благодарни“на COVID пандемията, защото заради нея повечето новини вече се превеждат в ефир“,
Stray Sheep осигурява жестов превод и корпоративни обучения, с които да се стопи дистанцията между глухи професионалисти и потенциални работодатели.
разказва Александър. Момчетата споделят, че вече адаптират редица онлайн предавания, като целта им е в бъдеще да се осигури превод и в телевизионните формати.
За момента Stray Sheep се състои от малък екип - от около петима души. Сред тях е и Мари - глух преводач. „В България има много неща, за които трябва сериозна корпоративна промяна“, категорична е тя. „Трябва да запознаем фирмите с глухата култура и с глухата общност, да им се предоставят възможности да работят наравно с чуващите, а не да се чувстват изолирани само заради това, че не чуват. Глухите хора са съвсем нормални и единствената ни бариера е, че не чуваме“, добавя Мари.
Но реформи са нужни на всички нива. „Нивото за образованието на глухи хора е доста ниско, защото липсва достъп до жестов превод. Това е ключовото за подобряване качеството на образованието, така че и глухите хора да имат еднакъв шанс с чуващите“, обяснява Мари.
Логичен изглежда въпросът как един глух човек в България се оправя, когато трябва да иде в държавна институция или да използва дадена социална услуга. „Проблемът е в това, че няма достатъчно преводачи, които да работят, а и заплащането е прекалено ниско и демотивиращо. Лично аз, като ходя в НАП, из
История, сходна с тази на Борис Бъндев, предизвика големи емоции в тазгодишните филмови фестивали. CODA (акроним от Child Of Deaf Adults) разказва историята на едно глухо семейство и тяхната различна, чуваща дъщеря, на която всички разчитат за комуникация. Руби обаче е неразбрана не само защото чува, но и защото има музикална дарба, която иска да развива - нещо, което я прави още по-далечна за семейството й - обикновени работници, рибари. Филмът открехва вратата за плахо настъпващата промяна за глухото общество по целия свят и за сбъдването на мечтите, дори когато те остават нечути. Чувствителността към темата очевидно се покачва, а с нея и необходимостта от действие. В своя 722-и епизод The Simpsons - популярният анимационен сериал, за който отразяването на социални проблеми не е новост, за пръв път включва глух актьор и американски жестов език. Революционната сцена е, разбира се, с участието на Лиса Симпсън - момичето, чиито глас, идеи и култура далеч надхвърлят рамките на телевизионния екран. ползвам добрия стар химикал и лист, за да общувам със служителите. По-трудно е, но е нещо“, споделя Мари. Борис разказа, че работят върху създаването на платформа, която да улесни именно използването на този тип услуги и за двете страни. „Законът за жестовия език беше най-голямата победа за глухата общност. Промените не са много, но нали знаете поговорката: „Хубавите неща стават бавно“, коментира Мари.
Смело напред
„Това, което правим, ще помогне на много глухи деца днес, утре, когато пораснат, да живеят един по-нормален живот. Ще продължим да работим за това институциите, телевизиите и всички други структури да се адаптират към потребностите на глухите хора“, обещава Борис.
Борис, Александър и Мари се надяват всеки човек в България да обърне поглед към жестовия език - дори с речник от 50 или 100 знака. „Насърчавам всички, които си мислят, че е страшно да комуникираш с глух човек, които мислят, че е невъзможно и не намират начин, просто да разберат, че глухият човек е еднакъв с тях и винаги ще се намери начин за интеракция. Глухите хора те гледат директно в душата, те разбират дали си искрен или не“, казва Александър.