Ирина Баткова

Като какъв човек се определяте?

Като човек, който си поставя предизвикателства и търси решения.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В силата на креативната енергия. Вярвам в детската непосредственост на възприятието.

Любимият ви момент от деня?

Нямам никаква рутина в ежедневието си и държа на това. Понякога ставам почти през нощта с някаква конкретна мисъл и сядам да пиша. Когато пътувам, обичам рано сутрин да ходя и да изучавам на спокойствие местата, на които попадам. В същото време обичам да стоя на някой див плаж, докато стане тъмно и слънцето отдавна е залязло.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да правя сложните вътрешни връзки между образ и дума. Да установявам отношения на доверие и разбиране с най-различни хора, с които трябва да постигнем максимално добър резултат в проектите, по които работим заедно. Да организирам работата в подготовката на една изложба, така че всеки от екипа да може да изяви креативния си потенциал по най-добрия начин и това да бъде забелязано и признато.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Децата не спират да ме удивляват. Обичам да проверявам как работят изложбите, които правя през техните очи. В един голям проект, който правих миналата година в САМСИ, присъстваше една работа на Михаил Михайлов – квадратна кутия, която беше поставена върху въртящ се постамент. Абсурдното наименование „Кръгли квадрати“, всъщност е логично, ако работата не е статична, а се върти. И от многобройната публика на откриването единственият, който се сети да завърти работата, беше едно много малко момченце.

Как си почивате?

Обичам да пътувам, да се движа и обикновено, където и да отида, се виждам с приятели, с които ми е интересно да разговарям. Общувам с много художници от различни държави, така че работата и почивката доста често се смесват. Сега си мисля, че за да си почина, преди да започна нещо ново, ми е необходимо да сменя пейзажа, града, държавата, да видя хора, с които нямам възможност да се срещам много често, да обикаляме изложби и арт фестивали. Всичко това дава нова енергия.

Какво ви зарежда?

Общуването и обменът на идеи. Когато правя проучвания по определени теми, попадам на различни книги, статии, анализи. Когато работя нещо конкретно, свързано с визуалните изкуства, и някакъв философски пасаж, от съвсем друго поле на познанието, изведнъж се появява, като че ли е написан да облече с думи някаква визия – тогава усещането е страхотно.

Какво ви разсмива?

Последният път, когато много се смях, беше заедно с Михаил, докато работихме по българския павилион на биеналето.

Какво ви натъжава?

Гледките на безпомощност.

Какво ви вбесява?

Безсилието. Невъзможността да реагираш адекватно на незаслужена несправедливост. А това е част от всекидневието на света, в който живеем. Политическата арогантност и некомпетентност и твърде ограничените ни възможности като избиратели да се защитим от тези, на които даваме власт да решават бъдещето ни.

Личност, на която се възхищавате?

Харесвам много и различни хора, но никога не съм се възхищавала само на един определен човек.

Кое свое качество харесвате най-много?

Не съм сигурна. Може би имам добри комуникационни умения, които са ми помогнали да създам страхотна връзка със сина си и много разчитам на неговото мнение за това, което правя.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Мисля, че постоянно се променям – гледам да не повтарям едни и същи грешки.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Възхищавам се на хората, които променят света с обикновените си човешки сили.

Последният подарък, който получихте?

Спомням си един чудесен подарък за последния си рожден ден – една приятелка ми подари престой в прекрасна къща с интересни хора.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Когато пиша, постоянно чистя текстовете от такива думи. И тогава си давам сметка колко конкретно и силно бихме се изразявали без всички думи, които се появяват вследствие на емоциите, които влагаме във вербалното общуване.

Къде бихте искали да живеете?

Бях убедена, че искам да живея на остров, но след като прекарах много време там, вече не съм така сигурна. Но ще бъде чудесно да е близо до вода.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Що е“на Джорджо Агамбен. Което ме накара веднага да започна да чета отново великолепната „Идеята за проза“на същия автор.

Най-интересното място, на което сте били?

Като усещане си спомням едно страхотно преживяване из САЩ с кола, спане по диви къмпинги сред невероятна природа и десет дни бродене по пътеките на Сиера Невада до високопланински езера, където за първи път в живота си лових риба, и то по необходимост, защото храната ни почти беше свършила.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Не се идентифицирам с някакво конкретно мото или цитат, защото действителността непрестанно ни поднася изненади.