Как България скочи с 1000 км на запад
ИИма моменти в историята, когато тя се развива светкавично - буквално за дни с няколко бързи действия се слага край на цели епохи. Тази седмица финансовият министър Асен Василев и премиерът Кирил Петков дадоха заявка да направят подобно историческо събитие.
Вследствие на войната в Украйна и решенията на правителството България има реален шанс да прекрати рязко енергийната си зависимост от Русия. Толкова голяма геополитическа промяна тук не се е случвала от края на миналия век, когато беше взето решение за влизане в ЕС и НАТО. Въпреки че това се случи, през всички тези над 25 години българската икономика остана почти напълно енергийно зависима от Русия. Ядрено гориво, газ и бензин/ дизел - всичко това идваше от изток.
Ако Русия беше свободна и демократична държава, в това нямаше да има никакъв проблем - все пак тя е съвсем близко и разполага с огромна територия и съответно е богата на ресурси. По тръбите от изток обаче през танкерите с нефт и касетките с ядрено гориво в България се промъкваха и още две неща - корупция и опити да се смаже българската свобода. Москва почти през цялото време гледаше на нас като на територия, която трябва да бъде подчинена и използвана. Един от парадоксите на българската история е, че много хора вярват в мита за руските „освободители“, докато всъщност Русия през последните три века системно и упорито независимо кой режим управлява Кремъл (или Зимния дворец) мачка, както може, българската свобода. Това започва веднага след Руско-турската война, за да стигне кулминацията си след 1944 г., когато властта е поета и задържана с брутален терор.
Някъде в годините след това България става и напълно енергийно зависима от Русия. Прокарват се газопроводи, построява се АЕЦ „Козлодуй“, който може да работи само с гориво оттам, рафинерията в Бургас, която преработва руски петрол.
В края на миналия век бруталният руски политически контрол и цялата т.нар. комунистическа система бяха отхвърлени. Енергийната зависимост обаче остана. Силите и времето на първото българско реформаторско правителство - това на Иван Костов, стигнаха да обърне политически и икономически България на Запад, но не и да се пребори с демократизирането на енергийните доставки.
Следващите правителства не само не направиха нищо за освобождаването на България, но и пробваха да задълбочат зависимостта от Русия. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски рестартира проекта за АЕЦ „Белене“с руска технология. Президентът Георги Първанов се опита да реализира с Путин и правителството на Сергей Станишев т.нар. Голям шлем - строежа не само на „Белене“, но и на газопровода „Южен поток“, и петролопровода Бургас - Александруполис. После дойде Бойко Борисов и „Белене“продължи да гълта пари, а „Турски поток“в крайна сметка се построи за рекордно кратко време и на цена, която вече се разбира, че никога няма да се изплати. През всички тези години имаше две други константни неща - във властта винаги участваше ДПС и корупцията ставаше все по-голяма и арогантна, докато накрая превзе цялата държава.
Сега за пръв път има напълно реален шанс България да прекрати енергийната си зависимост от Русия. Войната в Украйна показа по ясен начин истинските намерения на Москва - да възвърне имперското си влияние в региона и да смачка всички възможни свободи, където може.
Това, което Асен Василев и Кирил Петков направиха тази седмица, изглежда като исторически героизъм. България, изглежда, е имала възможност да плати за руския си газ така, че той да не бъде спрян, без да нарушава европейските санкции - както правят други държави от ЕС. Българското правителство обаче вероятно е избрало да не го направи и Москва затвори тръбата насам. Противно на очакванията това не доведе до енергийна криза. През последните над два месеца, изглежда, е работено по осигуряването на алтернативни доставки. И сега се вижда, че това е напълно постижимо - трябвало е само някой да работи за българските, а не за руските интереси.
Това, което нито едно правителство не успя да свърши за 21 години, беше направено за два месеца. За броени дни - не повече от няколко седмици, България се премести политически с поне 1000 км на запад. Темата от корицата на този „Капитал“е за това - обяснява какво се случи, за да спре руския газ, какви са рисковете и възможностите от това. Вижте я на стр. 10-14.