Крилатият съюзник на фермерите

Изчезналата от България през ХХ век белошипа ветрушка е възстановена успешно. Как да не я изгубим отново?

Керкенез, степна ветрушка, белошипа ветрушка - така е известен у нас малкият грациозен сокол, който гнезди близо до хората и се храни с насекоми и дребни гризачи. Днес той може да бъде видян в района на Сакар планина, Стара Загора и Бургас, но само допреди 8-9 години се счита за трайно изчезнал от България вид. Благодарение на усилията на природозащитната организация „Зелени Балкани“и нейни партньори белошипата ветрушка се завърна у нас.

Тя се нарича така заради белите нокти на крачетата, които я отличават от събратята й - обикновените керкенези, които са малко по-едри, а краката им завършват с черни нокти. Малката ветрушка се храни с насекоми, дребни гризачи и влечуги, гнезди близо до хората, оформяйки колонии, и е ценен помощник на човека в борбата с неприятелите в селското стопанство.

В края на XIX и началото на XX век тя е често срещана у нас. Дори във втория по големина град в страната - Пловдив, белошипите соколчета са обитавали някои от тепетата. Българският писател и природоизпитател Димо Божко описва колониите на ветрушки, обитаващи католическата катедрала, православната църква и скалните масиви на едно от тепетата в града, в разказа си „Подир сенките на керкенезите“. Това е името, с което соколчетата са известни сред хората не само в България, но и в съседните ни две държави - Гърция и Турция, където понастоящем са запазени едни от най-многочислените популации на вида в Европа.

Изчезването на белошипата ветрушка като гнездящ вид от България и до днес няма еднозначно обяснение. Според експертите причините са комплексни - промяна в начина на земеползване, намаляване на пасищното животновъдство, недалновидното използване на химически препарати в земеделието, разрушаване на местообитания, голямата фрагментация между отделните колонии в страната и съседните държави. Не се изключват и причини като масово натравяне в Африка, където зимуват ветрушките, и чисто биологични причини като междувидова конкуренция и хищничество.

Възстановяване на вида

„Всеки един вид си има място в бел. ред.),

помощта на „Зелени Балкани“и специално поставените от тях гнездилки вече имаме 8 или 10 двойки. Косим тревата на територията на рафинерията, за да могат да ловуват, броим ги и им се радваме“, казва Димитрова.

Колония на ветрушки има още в двора на Спасителния център за диви животни в Стара Загора - отново създадена от „Зелени Балкани“. „Вече можем да сме категорични, че колонии в България има на поне три различни места. Предположението ни е, че съществува поне още една, която не сме локализирали с точност на терен. Най-вероятно тя се намира в района на Сакар или в някоя от съседните държави - Гърция или Турция“, допълва Градев. Организацията продължава да полага грижи за ветрушките в

рамките на проекта „Живот за белошипата ветрушка“, подкрепен от програма LIFE на Европейския съюз. За да е още по всеобхватен подходът, в проекта участват и гръцки партньори - Университетът в Тесалия и природозащитна неправителствена организация.

Екосистемни ползи

Ветрушките са хищници и като такива представляват добър индикатор за функционирането на екосистемите поради тяхната позиция в горната част на хранителната пирамида. А като вид, живеещ в земеделски земи, те бързо реагират на начина, по който се отглеждат земеделските култури.

Ролята им съвсем не се изчерпва дотук: „Ветрушките са вид, който живее близо до хората