„Укротяване на опърничавата“
Нов прочит от режисьора Стайко Мурджев в Пловдивския драматичен театър
„Укротяване на опърничавата“е от ранните комедии на Шекспир, които той създава след идването си в Лондон. Тук младият автор като че ли напипва своя собствен стил, подражавайки на вече установените в Ренесанса театрални модели, но и всеки път привнася нещо неочаквано и ново. Така комедията е написана по модела на средновековния фарс, където често срещан образ е „опаката жена“(за времето си тя е нещо толкова познато, каквото например днес са блондинките от вицовете).
Ала при Шекспир фарсовата линия, с нейния битовизъм и грубоват хумор, е представена по оригинален начин. Още тук авторът внася един от бароковите мотиви, който ще се превърне в централен за неговата поетика - животът като театър („този свят е сцена, където всички хора са актьори“, твърди меланхоликът Жак в „Както ви харесва“).
Комедията е рамкирана като пиеса в пиесата. Един лорд решава да се пошегува с един обикновен занаятчия медникар, когото открива натряскан до козирката в кръчмата. Лордът накарва слугите си да го пренесат в дома му, да го преоблекат и да се държат с него като с висшестоящ. Скоро пред мнимия аристократ бива разиграна от трупа актьори превърналата се днес в класика комедия за укротяването на опърничавата богата девойка от Падуа Катерина от упорития и прагматичен веронец Петручио.
Макар и обикновено да бива поставяна по-ниско от Шекспи
ровите комедийни шедьоври (като „Сън в лятна нощ“или „Дванайсета нощ“), „Укротяване на опърничавата“е сред любимите на публиката. Тя постоянно присъства в репертоара на театрите по цял свят, макар да създава много проблеми заради щекотливата си, също опърничава, тема - войната между половете. Особено за феминизма е трудно да преглътне грубите, укротяващи тактики на Петручио, който побърква Катерина и я оставя да гладува, както и да изтърпи финалния монолог на самата, вече опитомена Катерина, когато доброволно приема да бъде покорна съпруга. Но при Шекспир нищо не е еднозначно, затова и текстът винаги успява да надскочи късогледия фокус на морализаторската политкоректност с изобретателността на своя хумор и със своята отвореност, която му позволява всеки път да бъде четен по различен начин.
В новия, брилянтен сценичен прочит на режисьора Стайко Мурджев с трупата на пловдивския драматичен театър това е именно така. Шекспировият текст звучи отново свежо, забавно и остроумно, а балансът на силите между Петручио и Кет, прекрасно изиграни от Герасим Георгиев-Геро и Маргита Гошева, динамично се люлее. Гледам на този спектакъл като на ново постижение на този все още млад режисьор, който (особено с „Еквус“в Младежкия театър) вече бе демонстрирал умението да гради върху голяма сцена с голяма актьорска трупа наелектризиращо, драматическо действие. „Укротяване на опърничавата“е ярък, зрелищен спектакъл, с който режисьорът навлиза за първи път толкова категорично в комедията. Това, което най-силно ме впечатли, е размахът и чувството за мярка. Трудност при „Укротяване на
опърничавата“е, че фарсовият хумор лесно може да излезе извън контрол за сметка на по-фината поетика на словото и сложността на характерите.
Стайко Мурджев е намерил ефектен ход. Той е съхранил по оригинален начин поетическата Шекспирова тактика на „театър в театъра“, за която споменах в началото. Няма я сюжетната линия за заблудения пияница, превърнат в лорд, който гледа пиеса. Вместо това цялото действие се развива върху цирков манеж и всички персонажи са циркови артисти - фокусници, акробати, жонгльори, дресьори. Цирковите номера, които драматичните актьори са успели да заучат (с помощта на циркови професионалисти) ,са забележителни. Тук циркът функционира не само като атракцион, а като надреално, съноподобно пространство. Цветовете са засилени, адреналинът е висок, а телата са освободени от гравитацията и вършат невероятни неща. В това пространство става възможно Петручио и Катерина да се влюбят истински. Между укротителя и звяра няма само експлоатация.
Оригиналната постановка бе сред тазгодишните претенденти за наградата „Икар“на Съюза на артистите за режисура и главна женска роля (Маргита Гошева) и взе награда за найдобро техническо осъществяване. Ако зависеше от мен, тя би спечелила и в още категории, включително за музика, сценография, поддържащи роли. Тя взе и наградата за спектакъл „Златен кукерикон“на Сатиричния театър за достижение в хумора и сатирата. Освен на голямата сцена на театъра в Пловдив, където се играе на 26 април, спектакълът ще може да бъде видян на живо и в София на сцената на Народния театър „Иван Вазов“на 29 април.
до 30.04
Сто години назад с фотографиите на Антип Коев Обущаров. Последни дни да разгледате изложбата, съхранила времето преди сто години, благодарение на фотографски стъклени плаки на Антип Обущаров (1888 - 1942). 106-те изображения, съхранили образи от ежедневието в село Шипка и казанлъшкия край от периода 1906 - 1931 г., са престояли 75 години в ателието на Антип и са дарени от наследниците му на етнографския музей „Чирпанлиева къща“към читалище „Светлина 1906“в Шипка в края на 90-те години на миналия век. Едва сега обаче те са извадени от забвението... СБХ - Шипка 6, зала 1 С
2.05
AURAxAUBG Fest. Американският университет в България и радио „Аура“организират фестивал, част от програмата за отбелязване на 30-годишнината от създаването им. Празничният ден започва с изнесено радиошоу с музика и гости, занимания за малки и големи и др., а в 17:00 ч. на сцената ще се качат музикалната школа „Престо“и групите - възпитаници на АУБ - Jin Monic и Hug or Handshake. Финалът е с „Керана и космонавтите“. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“, от 14:00 ч - от полето до сепариращите машини и фабриките, витрините, домашната трапеза и кофата за боклук. Колко храна всъщност се губи по веригата, а и колко от нея е годна за консумация? The Steps, 19:00 ч. вход свободен
филхармония, Лайпцигския Гевандхаус оркестър, Мюнхенската филхармония, Филхармонията на „Ла скала“, Оркестъра на „Санта Чечилия“, Испанския национален оркестър и др., а сега ще си партнира и със Софийската филхармония. В програмата: Феликс Менделсон-Бартолди - Концерт за цигулка и оркестър. Маестро Найден Тодоров застава на диригентския пулт и допълва вечерта със Симфония №5 в ми минор оп. 64 от Чайковски.