Людмила Сланева

Като какъв човек се определяте?

Отдавна не се идентифицирам с професия, нито с успеха в дадена област. Намирането на образ на нещата чрез идея, роля, музика, писане ми помага да определя къде съм в дадена ситуация или епизод от живота ми. В битов план, живея живота на жена, която има куп задачи и много често не знае какво да си облече.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че има нещо по-голямо от мен, което движи този живот.

Любимият ви момент от деня?

Изгревите. Времето между 5.30 и 7 часа, когато светът още не е отворил очи и не е закрещял „Поважен съм от всеки изгрев!“.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да успееш да споделиш една истинска дума. Или порив. Или идея на душата ти. Да имаш смелостта и нахалството да настояваш за тази истина. Също така да оставаш чист след всеки колективен процес, да умееш да се съхраняваш. Като емпат за мен понякога е трудно вечер да определя кои мисли са наистина мои и кои чужди. Но като артист съм отворена да влизам в други кожи.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Разказвам приказки. Можеш да си избереш тази, която докосва сърцето ти. А можеш и да не си избираш приказка. Можеш да си избереш телефон.

Как си почивате?

Не мога да живея, без да се смея. Не мога да живея без парка, гората, дърветата. Не мога да пиша без тях. Чувствам се много свързана с природата. Разхождам се с кучето всеки ден. Ако има дни, в които няма време за това, ставам кисела. Също така правя йога от години и обожавам физически неща. Третото нещо, с което си почивам, е писането. Пиша терапевтично. Четвъртото е да започна нещо ново, което тотално не знам как се прави.

Какво ви зарежда?

Тишината.

Какво ви разсмива?

Разсмиват ме конспиративни теории. Разсмиват ме социални мрежи. Те са комикси с реплика и картина. Разсмива ме кучето ми, когато държи да си има негови неща и те трябва да седят в неговата спалня. Но може да пробва да взима и мои неща.

Какво ви натъжава?

Тази война, която се води, ме натъжава... След толкова пре

живени войни, стени, режими... в XXI век... Абсурдно е и мозъкът отчаяно търси отговор на въпроса „Защо“.

Какво ви вбесява?

Неуважението. Играта на доминиране. Иска ми се по-скоро да разберем, че има за всички. Че няма нужда да навеждаш другия, за да изпъкнеш ти. Че има място за всички. Че съревнованието е игра, в която основното правило е уважението.

Личност, на която се възхищавате?

Фрида Кало, Тенеси Уилямс, Аланис Морисет. И тази икона за стил и характер – Коко Шанел. О, харесвам много Грета Тумберг, независимо от всички спекулации за популярността и дейността й.

Кое свое качество харесвате най-много?

Милостта ми към всичко живо.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Много хубаво премълчавам. Уча се да не пазя толкова другите и да казвам истината, без да поемам отговорност как я възприемат те.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да пречиствам всичко, което погледна. Да го връщам в съвършената му форма.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Химикалка с пухче – подарък от моя режисьор на спектакъла „Джими с бялата фланелка“, с пожелание да напиша бележки за следващия си проект. Последното, което аз подарих, е откровение.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Ползвам молитва. И мантра: „Аз Съм, който Съм.“Може и да е прекомерно според някого. Гледам да няма прекомерности. В този смисъл всяка прекомерност я пускам в пералнята. Понякога по няколко пъти.

Къде бихте искали да живеете?

Понеже природата ме хармонизира, искам да живея в минималистична къща с двор, където природата е част от живеенето. Искам всички да живеем така.

Коя е последната книга, която прочетохте?

През последните месеци репетирах и четях пиесата всяка вечер, опитвайки се да разбера автора, който в случая бях аз. Междувременно преглеждах пиеси на Камен Донев – „Всичко до тук“. А до леглото си държа един Чехов – разкази, един Марсел Пруст, една Емили Дикинсън, един Едгар Алън По.

Най-интересното място, на което сте били?

Залцбург, Австрия, целият град е магия.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Аз съм, който Съм. Нищо повече. Нищо по-малко. Означава, че съм всичко, което Бог ми е дал в този в момент. Нищо повече.