Руский газ, иди...

ДДоналд Тръмп може и да е всякакъв, но едно нещо за него е сигурно - дори когато беше президент, казваше нещата напълно директно. Някои бяха откровени лъжи, други - пълни глупости, но сред тях се промъкваше и по някой бисер от чиста истина. „Германия е напълно контролирана от Русия“, каза Тръмп по време на срещата на върха на НАТО през 2018 г. Тогава той се опитваше да накара държавите от съюза да увеличат разходите си за отбрана - действие, което от сегашна гледна точка вече изглежда напълно оправдано. „Значи ние трябва да ви пазим от Русия, докато вие плащате милиарди долари [за газ] на Русия. Мисля, че това е абсурдно“, каза той в очите на всички. Тогава това изглеждаше само като поредната му ексцентричност, но сега се разбира, че е бил напълно прав.

Четири години по-късно ЕС е на път да изпълни съвета на Тръмп. Европейските страни ударно увеличават разходите си за отбрана и едновременно с това обещават да прекратят купуването на газ от Русия. Абсолютно неочаквано България е сред водещите държави във втората част от този процес.

Решението на правителството от миналата седмица да не плаща за руския газ в рубли по искания от Москва начин беше истинска революция. През последните над 20 години българските управляващи следваха силно проруска политика, вследствие на която бяхме една от най-силно зависимите от руски енергоизточници държави в Европа. Сега това има шанс да се промени, но първите стъпки предизвикаха яростна реакция от силната политическа колона, която защитава интересите на Кремъл в България. От различни страни започнаха да се чуват всевъзможни критики към решението на Кирил Петков и Асен Василев, довело до спирането на руския газ. Това предизвика истински хаос от обвинения, конспиративни хипотези, полуистини и откровени лъжи.

В тази ситуация всеки, който не е почти експерт по енергийните въпроси, би се объркал и това е напълно нормално. Основната тема в този брой на „Капитал“

обяснява по възможно най-лесен за разбиране начин какво всъщност се случва с газа, какво означава и дали някои от обвиненията към правителството имат основания (стр. 11 - 13). Как изглежда всичко от това първо лице ще видите и от интервюто на вицепремиера Асен Василев - една от ключовите фигури в този сюжет (стр. 14 - 17). С категоричното си решение България застана във вихъра на промяната в европейската енергийна политика, която също търпи огромни промени (стр. 18 - 20).

Войната в Украйна е толкова голямо събитие, че много от темите през тази седмица са свързани с него. През последните седмици българските пощи са обект на хакерска атака, която на практика блокира работата им в много ключов момент - накрая на срока за подаване на годишните данъчни декларации. Според управляващите саботажът е извършено от хакерска група, свързана с руските тайни служби. На стр. 22 - 24 ще видите поглед отвъд този провал - какво може да се случи след време с българските пощи, за които са предвидени немалко пари от плана за възстановяване.

От руското нахлуване в Украйна има и последствия за българския политически пейзаж. В рамките на няколко дни беше обявено създаването на три нови партии, като всички се опитват да предложат „алтернативно“отношение към Русия и друга политика, която да определя българската реакция на войната в Украйна. На първо четене те лесно могат да бъдат определени за прокремълски, но истината е, че появата им едва ли е тайна операция на руските служби. По-скоро те се опитват да намерят място през нишата на митичните русофили (стр. 26-27). Появата им сега е заради предположението, че сравнително скоро - до няколко месеца, ще има нови парламентарни избори. На етапа обаче това изглежда повече като налучкване, отколкото като внимателно планиране. Управляващата коалиция дава вид, че всеки момент може да се разпадне, но липсата на ясна алтернатива може да удържи правителството на власт по-дълго, отколкото противниците му се надяват.