Димитър Караниколов: Светът става все по-свързан и когато човек пътува повече, го усеща все по-силно
Космополитният му дух прозира през кристално сините му очи. През тях и чрез дрона си той улавя някои от най-невероятните кътчета на планетата. Димитър Караниколов е архитект, който започва да снима през
2015 година и за кратко време се превръща в забележимо име в българската и световната фотография. Характерните за него т.нар. top down кадри, провокирани от професията му и даващи усещане за архитектурен план, ни помагат да погледнем на света през „нечовешки“поглед и да го преживеем както никога досега.
И до ден днешен Димитър предпочита снимането да остане хоби в живота му, което го отвежда до неочаквани дестинации, а зрителите - до замислящо преживяване отвъд визията. Благодарение на заснетото от него, досега му с далечни култури и местни общности разбираме все повече за средата и мястото, на което живеем. Колко видими са глобалните промени, как пДътиумваиттнаъпорслКедаърк хаонраитка киаклвиютбуриитстеи с горите и градовете ни, колко свързани сме, но на каква цена.
Имали сте шанс да работите и да живеете на различни места по света, а във фотографските си обиколки виждате и много повече от всеки типичен турист. Какви са наблюденията ви – как се променя светът?
Да, живях почти десетина години в Лондон, преди това в Амстердам, а последните години пътувам по няколко месеца в годината. Очевидно е как дори в рамките на десетилетие светът
Снимки: Минко Минев стана много по-глобализиран и тази тенденция е експоненциална. Помня колко бях изненадан, когато още през 2007 г. при обиколката ми на Вади Рам в Йордания попитах номадите, живеещи по традиционен начин в средата на пустинята, има ли как да се свържа с тях, за да им изпратя кадри. Те отвърнаха, разбира се – имаме фейсбук!
Светът става все по-свързан и когато човек пътува повече, го усеща все по-силно. Както видяхме, това, което се случва в Китай, се отразява директно на живота в Европа. Хората в Индия гледат същите сериали по Netflix, както и тези в Щатите. Племената в долината Омо, Етиопия, не смятат за необходимо да носят дрехи, но много от тях вече притежават смартфони. За добро или лошо, ние сме много зависещи един от друг и трябва да осъзнаем, че нашите лични действия в този момент пряко засягат някой друг някъде другаде. Всички глобални ресурси са свързани и за природните стихии и екологичните промените държавни граници няма. Никой не е сам за себе си – нито в собствения си двор, нито в собствената си държава. Допълнително, населението на Земята се е увеличило и това започва да се вижда буквално - където и да отидеш, се натъкваш на тълпи, все повече хора чакат на опашки, все по-трудно се намират диви и незасегнати от човешка дейност места...
Какъв е „ужасът на травел фотографията“, както е името на ваша лекция?
Най-общо казано, вследствие на глобализацията, евтините полети, масовия туризъм и достъпната фотографска техника границите се отвориха и много автентични дестинации по света се превърнаха в туристически капан за травъл фотографи.
Фотографията стана продукт, който се предлага и продава. Най-видимо е на т.нар. Instagram спотове – в Бали, Дубай, Перу, Ню Йорк и др., на които чакаш на дълга опашка, за да щракнеш клиширан кадър, направен от всеки друг. Монасите в долината Баган имат ценоразпис, за да позират по залез на най-фотогеничното място в храма, като срещу допълнително заплащане асистент може да разпали димящи пръчици, за да направи атмосферата още по-“истинска“. Рибарите от езерото Инле вече
Срокът на банковите карти изтича. Времето на 2000 критично застрашени вида животни - за съжаление, също. През последните 50 години хората на Земята са се увеличили с 4,3 млрд., докато животинските видове, с които делим общия ни дом, планетата, са намалели с над 50%. Настъпил е критичен момент да предприемем сериозни мерки - от глобалните бизнес организации, в които работим, до личния си избор за това какво и как купуваме и употребяваме, какви природни ресурси изчерпваме или подпомагаме. Всеки ден, с всяка покупка, с всяко плащане. Защото планетата не може да има срок на годност.
не ловят риба, защото печелят повече, като позират на тълпи фотографи, облечени в чисти и изгладени дрехи специално за снимките им и хвърлящи мрежите си наужким, за да стане по-интересна композиция. За да снимаш отражението на храма в Анкор Ват, Камбоджа, отразен в малкото езеро пред него, трябва да станеш три часа преди изгрев и да се наредиш на огромна опашка от „фотографи“, които чакат реда си за най-добрата гледна точка към мястото. И още, и още... Та това е ужасът на травъл фотографията. Тук ми идва наум и една измислена наскоро дума: vem dalen (вемодален), или раздразнението да снимаш нещо уникално, за което вече съществуват хиляди идентични кадри.
Mastercard и Банка ДСК създадоха от рециклиран материал специалните дебитни карти Mastercard Wildlife Impact в подкрепа на това послание и биоразнообразието. За всяка издадена карта Банка ДСК и Mastercard даряват 1 долар на организацията Conservation International за опазване и възстановяване на местообитанията на дивите животни.
Научете повече на dskbank.bg/wildlife
Коя е най-драстичната човешка намеса в средата, на която сте попадал?
Големите градове, погледнати отвисоко са най-очевидният пример за бруталната човешка намеса в природата и коренната промяна на средата. Някой са зелени и приветливи, мащабът е човешки, въздухът е сравнително чист. Други са плашещи като кадър от дистопичен сценарии. Спомням си един полет от Източното до Западното крайбрежие на САЩ. Летяхме почти през цялото време над разграфени и култивирани земи, пасища, мини – трудно ми беше да открия парченце, което е диво и без човешка намеса в продължение на часове.
Големите градове, погледнати отвисоко, са най-очевидният пример за бруталната човешка намеса в природата и коренната промяна на средата.
Обезлесяването засяга сложната екосистема, от която зависят и живота на местните общности и животните в нея. Как може да се въздейства, да се спре, редуцира според вас?
Обезлесяването, пряка последица от човешките дейности, е сериозен екологичен проблем по ред причини и един от важните фактори за глобалното затопляне, промяната на климата и загубата на биологично разнообразие. Знаете ли че само между 1990 и 2020 поради обезлесяване са загубени гори, по-големи по площ от територията целия Европейски съюз.
Защо се включвате в инициативата на Mastercard, Банка ДСК и Conservation International за спасяване на дивите животни, защо каузата е важна за вас?
Като човек, който обича много да пътува, всички теми свързани с опазване на природата и дивите животни ме вълнуват. Избирам много внимателно колаборациите, които правя и те са свързани единствено с фотография, пътешествия и благотворителни инициативи. Смятам, че каузата си заслужава и ще се радвам, ако мога да помогна с популяризирането й.