Танц и демокрация
Разговор с белгийския хореограф, куратор и писател Михил Вандевелде
ВВ средата на 80-те години амери- канският хореограф Стив Пакстън започва легендарния си импровизационен солов проект върху „Голдбергови вариации“на Йохан Себастиан Бах в изпълнение на Глен Гулд. След като танцува хипнотичното си соло осем години и задвижва центробежни сили, които ще променят представите за танца за поколения напред, Пакстън решава, че е време да спре с представянето му. Кани белгийския артист Уолтър Върдин да го запише на видео, а той го следва с камерата си десет дни, през които запечатва над тринадесет часа материал с импровизациите на Пакстън. Впоследствие Върдин създава 54-минутно видео, което и до днес служи за вдъхновение и учебник на танцови артисти от цял свят.
На 15 май от 19:30 ч. в „Топлоцентрала“15-ото издание на международния фестивал „Антистатик“ще покаже в София една многопластова, съвременна версия на „Голдбергови вариации“, създадена от белгийския хореограф, куратор и писател Михил Вандевелде. „Когато бях на 13, гледах изпълнението на Пакстън на видеокасета и то ми оказа невероятно въздействие. По това време започвах да търся своя път в танца, не бях балетист, не бях добър танцьор, но като видях какво прави Стив, се вдъхнових от неговия начин на танцуване и започнах сам да импровизирам. Това беше моментът, в който осъзнах, че танцът е нещо много повече от просто един крайно кодиран език“, споделя хореографът.
Отвъд личната му мотивация обаче, за Вандевелде представлението е „отражение на състоянието на танца, демокрацията, миналото и бъдещето и на различните форми на физическото днес“. Насочвайки огледалото си към процесите по демократизиране на танца през последните 40 години, той избира да превърне представлението от соло в своеобразен квартет. В него участие взима самият Вандевелде заедно с танцьорите Одри Мерилус и Оскар Сталперт. Партнира им и музикантът Филип Тюрийо, който свири на живо музиката на Бах на акордеон.
Михил Вандевелде завършва танц и хореография в престижното училище P.A.R.T.S. в Брюксел, основано от хореографката Анне Тереза де Кеерсмакер, а от 2017 г. до 2021 г. е резидент в Kaaitheater. Той е и артистичен директор на фестивала Batard в Брюксел, даващ платформа на млади чуждестранни артисти, както е част и от артистичния екип на Extra City Kunsthal в Антверпен. През последния сезон работи като куратор на изпълнителската програма на Центъра по изкуства DE SINGEL в Антверпен, освен това е и творчески посланик на град Льовен. През 2012 г. инициира дългосрочната платформа The Political Party като пространство за рефлексия върху съвременната политическата система. От 2019 г. пък работи с деца между 8 и 13 години от Хамбург в рамките на проекта The Children's Parliament по теми, свързани с демократичното съжителство.
Темата за демокрацията преминава като нишка през голяма част от артистичните ви проекти. Кои нейни измерения ви интригуват най-силно и защо?
Представленията ми не се опитват да говорят за политика на всекидневно ниво. Това, което ме интересува, е всеобхватната политическа реалност, как можем да се еманципираме от системата, в която сме се озовали или сме поставени. Дали чрез танца или чрез други средства, но как можем да направим доминиращите форми наши, да си ги отвоюваме обратно. И всъщност си мисля, че, исторически погледнато, всеки процес на демократизация протича така.
В „Голдбергови вариации“също мисля демокрацията в един широк смисъл. На първо място, през въпроса за представеността: кои и чии тела виждаме на сцената, кои тела допускаме да се качат на нея и им даваме шанс. За мен това е въпрос на демокрация. Ключовите думи тук са представеност и еманципация. Това се опитвам да правя и с проектите си: същински да отварям пространство за различни хора и тела.
Какви си представяте, че ще са промените в тази всеобхватна политическа реалност и нейните механизми на функциониране в Европа вследствие от руската инвазия в Украйна?
Промените вече се забелязват. Национализмите се надигнаха, всяка държава в Европа говори за армията си и как може да се защити. Разбира се, това говорене е и в контекста на общата отбрана и НАТО, но идеята за стабилната национална държава, която може да ни опази, се върна с пълна сила. Както споменах, друга важна за мен
част от демокрацията е нейната представителност, а тя е под заплаха от доста време насам и не бива да забравяме колко е уязвима. Факт е, че днес до голяма степен различни групи и малцинства имат достъп до сцената например, но дори сега това по-скоро е моментно, а не нещо установено и трайно. А за политиците винаги е по-лесно управляваните да са по-хомогенни, да мислят по един и същ начин, затова и постоянно побутват процесите към един поедностранчив поглед. Но пък аз вярвам, че като колективно тяло ние, хората, сме далеч поумни от това.
А какво е състоянието на съвременния танц, колко демократичен е той в сравнение с други форми, като класическия балет например?
За мен съвременният танц се намира в следреволюционната си фаза, която винаги е консервативна и скована. През 60-те, 70-те и 80-те години на XX век западноевропейският съвременен танц преживява истински процес на демократизация. По това време той се оттласква от модерния танц, който на свой ред по-рано се е отличил от класическия балет, но въпреки това продължава да е доста кодиран и затворен в конкретни техники и хореографски подходи. С навлизането на импровизационните методи като контактната импровизация, разработена от Стив Пакстън, танцът става достъпен за много по-широк кръг от хора и започва да въвлича групи, които иначе имат по-малко възможности в обществото. Именно любопитството ми да разбера от танцова гледна точка как се е случил този процес на отваряне и как той се е развил от 80-те години досега беше водещо при създаването на „Голдбергови вариации“.
Какъв етап е достигнал този процес днес?
Важен съвременен етап в този процес е популярността на танца в социалните мрежи. Ако си спомняте, през 2011 г. „Гангам стайл“се превърна в тотален хит. Може да се каже, че благодарение на YouTube това беше първият път в човешката история, в който ако не целият свят, то огромна част от населението му заедно танцуваше тази забавна хореография и пееше песента. Ето така танцът отново стана широкодостъпен. Разбира се, тук възникват много въпроси като този чия култура е представена и коя не е, както и проблемите с авторските права в Tik-Tok например. В Белгия тече дебат за това дали трябва да се бойкотира тази мрежа от хореографска гледна точка, защото хората просто използват танца. И аз съм
напълно съгласен, че авторите трябва да получават достойно заплащане за творчеството си. Но също така ми харесва и как тези хореографии спират да са нечии от даден момент нататък, стават колективно благо.
В „Голдбергови вариации“на сцената си партнирате с Одри Мерилус и с Оскар Сталперт, който е със Синдрома на Даун. Как от хореографска гледна точка въвлякохте такъв изпълнител демократично, без да го екзотизирате?
Това беше ужасно важен въпрос за самия мен! Попадал съм на доста представления, в които на изпълнителите с различни възможности им се дава някаква открояваща ги, различна роля от тази на останалите танцьори на сцената, често пъти тя е смешна. Оскар е част от белгийската танцова компания Platform-K, съставена от професионални изпълнители с различни затруднения. Те настояват, че обучават своите танцьори точно толкова професионално, колкото и всяко друго танцово училище, и че съответно техните танцьори са професионални танцьори. За мен това разбиране беше ключов принцип в работата с Оскар, затова тя протече както с всеки друг изпълнител. Може би ритъмът беше малко по-бавен, но хореографските инструменти, които ползвах, бяха абсолютно същите. Освен това той има страхотна памет и помни движенията много по-добре от мен. Одри пък е много по-добра танцьорка от мен, в този смисъл и нейното изпълнение е много различно от моето. Разликите помежду ни ги има, но едновременно с това и избледняват, когато сме на сцената. И тримата имаме свои сола, танцуваме заедно и поотделно.