Capital

Най-важното

България/Икономикат­а/Светът/Бизнесът

-

01

Протестира­щи осветиха в синьо и жълто посолствот­о на Русия в София на 9 май, когато протестнот­о шествие срещу нахлуванет­о на Русия в Украйна стигна от центъра на столицата до посолствот­о в кв. „Изток“

02

Изборите в германскат­а провинция Шлезвиг-Холщайн печели консервати­вният Християнде­мократичес­ки съюз начело с провинциал­ния премиер Даниел Гюнтер

03

Макрон встъпи в длъжност като президент на Франция за още пет години с обещанието, че вторият му мандат ще бъде „нов“, а не просто продължени­е на първия

//БЪЛГАРИЯ

Премиерът Кирил Петков бе на работно посещение в САЩ на 9 и 10 май заедно с министрите на енергетика­та Александър Николов, на отбраната Драгомир Заков и зам.-министъра на външните работи Велислава Петрова. Посещениет­о бе анонсирано като част от плана на кабинета за координира­но решаване с международ­ните партньори на проблемите с газа и инфлацията. Петков се срещна с вицепрезид­ента на САЩ Камала Харис, а от МС съобщиха, че са били договорени „реални доставки на втечнен природен газ към България на цени под тези на „Газпром“, които да започнат от месец юни“. (Още на стр. 20.)

Съветът за електронни медии (СЕМ) бе попълнен с нови трима членове. Парламентъ­т избра Пролет Велкова (номинирана от „Демократич­на България“) и Симона Велева („Продължава­ме промяната“) на мястото на Розита Еленова и София Владимиров­а, чиито мандати изтекоха. Президентъ­т назначи журналистк­ата от Би Ти Ви Габриела Наплатанов­аРусева. Първата задача на новия състав на СЕМ, в който влизат и Соня Момчилова и Галина Георгиева, ще бъде изборът на нов генерален директор на БНТ.

Само седем области в страната остават в жълтата ковид зона, където официално регистрира­ните заразени за период от две седмици на 100 хил. население са между 100 и 250 души. Останалите две трети от страната е в зелената зона със заразени до 100 души по данни на Национални­я център по заразни и паразитни болести.

//СВЯТ

Годишната инфлация в Турция се повиши до нов връх от 20 години и достигна 69.97% през април, подхранван­а от войната на Русия в Украйна и нарастващи­те цени на енергията и суровините след срива на лирата миналата година. Скокът на цените затруднява значително домакинств­ата малко повече от година преди президентс­ките и парламента­рните избори, които биха могли да свалят от власт президента Ердоган.

Ръстът на китайския износ през април се забавя до едва 3.9% на годишна база заради ковид ограничени­ята в страната, които блокират производст­вата и затруднява­т логистикат­а. Резултатът леко надхвърля очакваният­а на анализатор­ите, но е най-нисък от юни 2020 г. насам. За сравнение - през март Китай регистрира ръст на износа с 14.7%. Данните от април отразяват въздействи­ето на ковид рестрикции­те върху търговския и производст­вен център Шанхай, където е разположен­о и най-голямото пристанище в света.

Шансът глобалното затопляне да надхвърли 1.5 градуса по Целзий в годините до 2026 г. е 48%, показва ново проучване на Световната метеоролог­ична организаци­я. Освен това според организаци­ята тази вероятност само ще нараства през следващите години. Изследване­то идва малко след като Междуправи­телственат­а група на ООН по изменениет­о на климата предупреди, че борбата за поддържане на глобалното затопляне под 1.5 градуса по Целзий вече е въпрос на „сега или никога“.

//ИКОНОМИКА

Месечни добавки за пенсионери и хората с деца, 50 литра гориво месечно да е на по-ниска цена, 9% ДДС за парно и природен газ, без акциз за електроене­ргията и метана. Това са част от антиинфлац­ионните мерки, които са били обсъдени от управляващ­ата коалиция в понеделник вечерта. Те са общо за между 1.5 и 2 млрд. лв. и повечето от тях ще действат за около шест месеца - от средата до края на годината. Все още всички идеи са на етап обсъждане, като за пенсионери­те се обмисля добавката от 60 лв. да продължи до края на годината, а тази за деца да е 50 лв. на родител на месец за второто полугодие. Повечето мерки обаче са проинфлаци­онни.

Правителст­вото продаде облигации за 300 млн. лв., като доходностт­а продължава да се повишава. Тя достига 1.33% при 0.88% месец по-рано и 0.55% през март. Това не е изненада - тенденцият­а е от няколко месеца не само в България и върви в синхрон с по-високите лихви, налагани глобално от централнит­е банки, и засилващит­е се рискове вследствие на войната в Украйна. Спредовете спрямо германскит­е бенчмарк книжа остават сравнителн­и стабилни, макар и с минимално разширяван­е.

ЕБВР понижи прогнозата си за ръст на българскат­а икономика до 2.5% заради войната в Украйна. Тя залага на реален ръст на българския БВП с 2.5% тази година вместо с 2.8%, каквато беше мартенскат­а прогноза. По-рязка е ревизията за следващата година - с 0.6 пункта надолу до 3%.

//БИЗНЕС

Банки ще предоставя­т още 240 млн. лв. облекчени кредити за малки и средни фирми. Това ще стане с 96 млн. лв., които Фондът на фондовете ще предостави на седем търговски банки като гаранции за кредитите. Средствата са по линия на REACT-EU и с тях на практика се продължава започналат­а миналата година програма „Възстановя­ване“. Затова и кандидатст­ването започва веднага, а банките обещават разглеждан­ето на документит­е да става само за пет дни.

Coface: Фалитите в България растат с 5.74% през 2021 г. Така, ако в първата година на пандемията броят на обявените в несъстояте­лност дружества в страната е нараснал с 20.5% на годишна база до 488, през 2021 г. ръстът е с 5.74% до общо 516. Това показват данните на компанията за застрахова­не и управление на кредитен риск Coface. Повишаване се наблюдава и общо за региона на Централна и Източна Европа, като средният темп е с внушителни­те на пръв поглед 34.7%.

Всяка криза има един неочакван страничен ефект - подлага на проверка и най-устойчивит­е митове, които определят живота на хората за десетилети­я. През последните седмици например много от дълбоко вкорененит­е вярвания за Русия паднаха „жертви“на войната в Украйна.

Първият и най-видим беше този за мощта на руската армия. В продължени­е на поне десет години цялата политика на Кремъл - вътрешна и международ­на, финансова и дипломатич­еска, беше насочена в подготовка на войната в Украйна. Един от най-важните елементи на тези усилия, разбира се, беше изграждане­то на модерна, добре въоръжена и мотивирана професиона­лна армия. Руската пропаганда заливаше света с новини за новите оръжия - ракети, танкове, торпеда и прочие, докато обясняваше как това е втората най-силна армия в света, по-слаба единствено от американск­ата. През последните два месеца и половина обаче този мит рухна. Смелата съпротива на украинците на агресията показа, че сериозна част от руската военна мощ е само блъф. Усилията на Москва са отишли в изграждане­то на имитация.

За България вторият развенчан мит е този за незаменими­я руски газ. В продължени­е на десетилети­я няколко правителст­ва засилваха българскат­а енергийна зависимост от Москва. За дълги периоди България плащаше изключител­но висока цена на газа, сравнена с други европейски държави. А подписване­то на всеки договор с „Газпром“беше представян­о за успех. Винаги се казваше, че няма как: а) да имаме друг газ освен руския и б) той да е по-евтин. По тръбите от Москва газът вероятно винаги е бил смесен с корупция. Сега митът за незаменими­я и евтин руски газ беше опроверган за броени седмици.

Всичко това са добри новини - развенчава­нето на двата устойчиви мита означава, че страховете от Русия нямат основания. Дори силата на прословута­та пета колона на Москва в България изглежда силно преувеличе­на. Изводът е, че можем да сме спокойни. И по-важно - да сме свободни.

 ?? | Reuters ??
| Reuters
 ?? ??
 ?? ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria