Англосферата спасява Украйна, докато ЕС спасява кожата си
ССъдейки по броя на лидерите от ЕС, посетили Украйна през последните седмици, би било лесно да се предположи, че Брюксел е изцяло отговорен за въоръжаването на смелата съпротива на украинския президент Владимир Зеленски и неговия народ.
Но докато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел говори, че ЕС е „решен да направи всичко възможно, за да подкрепи Украйна“, тъжната реалност е, че под цялата риторика, общи снимки и рециклирани обещания ЕС продължава да се измъква, докато англосферата реално помага на Украйна да се спаси.
Всъщност, ако украинците разчитаха само на ЕС, войната може би вече щеше да е приключила - с една слаба, разпарчетосана и контролирана от Русия Украйна. Монолозите на лидерите на ЕС не спират руските танкове и не изваждат от строя руската артилерия. Не ЕС предотвратява покоряването на Украйна. По-скоро споделянето на оръжия, материален ресурс и разузнавателна информация, предоставени незабавно и без условия от англосферата по-специално Съединените щати и Великобритания - са от решаващо значение за това украинските войници да имат шанс да се борят за свободата на страната си.
През първия месец на конфликта военната помощ от САЩ - близо 4.4 милиарда долара, беше повече от два пъти по-голяма от предлаганата от страните в ЕС и европейските институции, взети заедно. И това беше, преди президентът на САЩ Джо Байдън да поиска, а Конгресът да одобри допълнителните близо 40 млрд. долара за военна, икономическа и хуманитарна подкрепа за Киев.
Дори Великобритания, да, ненадеждната, далечна, вбесяваща всички Великобритания, предостави на Украйна повече военна помощ през този ключов период, отколкото която и да е страна - членка на ЕС. И тази подкрепа наскоро беше разширена.
Дотук с идеята, че на Вашингтон и Лондон не им пука за Европа.
Забележително е, че докато САЩ и Великобритания са заети да помагат за въоръжаването на Украйна и защитата на европейската демокрация, единствената ядрена сила на ЕС, Франция, остава до голяма степен неoтзивчива по отношение на военната помощ. И подкрепата от най-голямата икономика в Европа е извличана от Берлин като от един от онези полупразни военни складове на Бундесвера, докато Италия, както винаги, е безнадеждно безполезна.
Дори страните от ЕС, предоставящи смислена помощ за Украйна, главно Естония, Полша, Литва, Словакия и Чехия, бяха улеснени от това, че САЩ попълват (и модернизират) военните им запаси. Този подход, който позволи на чешките танкове, словашките системи за ПВО и още много материали да помогнат в Украйна, в крайна сметка беше възприет от Германия като част от по-широката международна коалиция, водена от САЩ.
Но истинският урок от всичко това е, че риториката за европейската „стратегическа автономия“е парижка фантазия, раздута от Брюксел. Brexit остави ЕС без член с водещ военен и разузнавателен капацитет на световно ниво.
И най-важното - тази война показа, че НАТО с подкрепата на САЩ и Великобритания и с източноевропейските му членове като една здрава основа е бъдещето на европейската сигурност. Скандинавско-балтийска дъга, вероятно включваща Финландия и Швеция, простираща се от Балтийско до Адриатическо море - тези обединени сили ще бъдат снабдени в преобладаващата си част с американско оборудване, британско разузнаване и логистичната подкрепа на НАТО.
Бъдещото лидерство на отбраната на Европа трябва да лежи в Изтока й, но за Брюксел сега предизвикателството е да съпостави представата си за грандиозния си образ с реалността на доминирана от англосферата защита на европейските ценности. За да се случи това, е необходимо малко смирение. ЕС няма да може да се защитава скоро. Той не може да проектира сила в непосредственото си съседство, нито да действа като важен военен партньор на САЩ или Великобритания.
И единственият начин ЕС да оцелее е, ако англосферата продължи да подкрепя тези принципи, които вдъхновиха неговото създаване.
Издава „Икономедиа“АД София
Редакция: