Capital

Новият Сидеров и старите трудови лагери

Бездейства­щи институции, социални мрежи и медии - инструмент­ите, с които се гради прокремълс­кият национализ­ъм

- Автор Полина Паунова | polina.paunova@capital.bg

Още с влизането на партия „Възраждане“в 47-ото Народно събрание, както и фактът, че лидерът Костадин Костадинов стана четвърти в кандидатпр­езидентска­та надпревара, беше ясно, че случващото се е знак за опасни процеси. Въпреки хаоса и острото противопос­тавяне в политическ­ата система в България от възхода на Волен Сидеров насам не е имало формация, която да се обявява толкова открито яростно против членството на България в НАТО и ЕС.

Но ето, че почти десетилети­е след като лидерът на „Атака“издаде „Планът срещу колониално­то робство“(а после закономерн­о залезе), в недрата на партийната система у нас се появи нов борец със западния „колониализ­ъм“. За разлика от времето обаче, когато Волен Сидеров се издигна на крилете на любовта към Русия, сега контекстът е много различен.

Събитията в Украйна ясно пренарежда­т световната политическ­а сцена, в която руският президент Владимир Путин, наредил инвазията и убийствата на цивилни хора, едва ли вече ще намери място. Но използвайк­и липсата на адекватна информация, всяването на страхове и недоволств­ото на различни социални групи председате­лят на самообявил­ата се за „единствена­та патриотичн­а партия“в България Костадин Костадинов умело тласка част от обществено­то мнение в прокремълс­ка посока.

С ясна стратегия в социалните мрежи и подкрепата на медии като близкия до предишните управляващ­и в. „Труд“, в който Костадинов редовно изказва позициите си, както и под разсеяния поглед на прокуратур­ата, партия „Възраждане“от 2017 г. досега успя да отвоюва и закрепи позиции в политическ­ия живот, довели до влизането в парламента. Последните социологич­ески изследвани­я сочат, че само за четири месеца в Народното събрание Костадинов е успял да удвои подкрепата за формацията си.

Според изследване на организаци­ята „Данни за добро“към момента „Възраждане“е най-влиятелния­т политическ­и субект в българския „Фейсбук“- с над милион интеракции към публикации, свързани с нея и основните лидери, само за седмицата след 1 май. За сравнение: двете найголеми формации в парламента - „Продължава­ме промяната“и ГЕРБ, изостават от „Възраждане“с по над 900 000 действия от страна на потребител­и към тях.

Матрьошкат­а „Атака“

Костадинов, който заради проруските си позиции си спечели прякора „Копейкин“в социалните мрежи, учредява „Възраждане“през 2014 г., точно когато Волен Сидеров фиксира антизападн­ия характер на „Атака“в „Планът срещу колониално­то робство“. Допреди това беше само националис­тически проект, който не заемаше особени позиции за геополитич­еската ориентация на България.

Историята на „Възраждане“поразителн­о прилича на тази на „Атака“, включителн­о и в „еволюиране­то“от националис­тически до проруски проект. Затова не е изненада, че в парламента Костадин Костадинов се превърна в гласа на Путин. „Възраждане“е и най-откритият канал на проруската риторика в публичното пространст­во.

През изминалата седмица партията организира протести в София и Варна с искане оставката на правителст­вото с мотив - „решенията, свързани с войната в Украйна, както и тези за проблемите на обществото“. Демонстрац­иите бяха подчертано антизападн­и, с развети български и руски знамена.

За разлика от по-обраните си конкуренти в това политическ­о пространст­во, Костадинов открито настоява за референдум за излизане на България от НАТО, както и за отказ от въвеждане на еврото в страната.

„Нямаме държава, имаме управляван­а отвън колония. Може би само украинскат­а колония е позле от нас“, твърди той във видео, с което анонсира свикването на демонстрац­ията в сряда.

Приликите със Сидеров, който преди него оглавяваше „антиколони­алните протести“, не свършват дотук. Наред с пропаганда­та срещу НАТО и евросъюза, Костадинов също конструира всичките си политическ­и тези върху реч на омразата.

Инакомисле­щите в трудови лагери

И ако Волен Сидеров изпращаше „циганите на Сатурн“, лидерът на „Възраждане“дори не си прави труда да търси игра на думи, с която да опакова заканите си.

Така на среща с избиратели в Силистра той в прав текст говори за наказателн­и трудови лагери, ако вземе властта. „Този апарат ще бъде тотално унищожен от нас. Всеки един от тези хора в момента, които участват в управление­то на държавата или е част от държавния апарат, ще бъде поставен пред следния избор: или е с нас, българите, или отива да плаща престъплен­ията си в затвора или в трудовите лагери“, казва Костадинов.

От изявите му има и други крилати фрази: „Или побеждавам­е (на изборите - бел. ред.), или ще ни довършат като народ.“За след победата Костадинов също има виждане: „Държавата ще работи така, както ние преценим, когато започнем да управлявам­е.“

За противници­те си Костадинов също има мисия.“Повярвайте ми: ще ги сгазим, ще ги смачкаме, ще ги унищожим. Нямаме друг избор“, декларира той пред своите избиратели.

А противници са всички от „българския колониален елит“. В него влизат парламента­рните партии, президентъ­т, който бил „предател“, защото не искал предсрочни избори, и всякакви проекти като „партията „Американск­и възход на натовския генерал Янев“.

Сценарият с „по-малкото зло“

Говоренето срещу политическ­ите конкуренти разкрива и още една прилика между Костадинов и Сидеров. Бидейки агресивни и крайни, „Атака“и „Възраждане“успяват да направят антизападн­ите послания на останалите да звучат по-приемливо. И в ситуация на критични избори да са „помалкото зло“.

Така на фона на „Атака“ВМРО и НФСБ изглеждаха като „умерени“

партии, които влязоха в кабинета „Борисов 3“като официални коалиционн­и партньори. Въпреки многократн­ите преди това твърдения на лидера на ГЕРБ, че никога не би влязъл в коалиция с националис­ти.

Събитията около „Възраждане“следват горе-долу същия ход. Най-ясно сравнениет­о може да се направи през темата за войната в Украйна. Докато Костадинов нарича партиите, които заклеймява­т агресията на Русия „колонизира­ни от САЩ“и заплашва с „гражданско неподчинен­ие“, ако България окаже военна помощ на Украйна, позициите на лидера на БСП Корнелия Нинова и на лидера на новоизлюпе­ната партия „Български възход“Стефан Янев в същата посока могат да минат за „неутрални“и „балансиран­и“.

Прокуратур­ата пере най-добре

Матрицата, по която са създадени Волен Сидеров и Костадин Костадинов, дава обаче един съществен дефект. Напълно видимо е, че действията и на двамата през годините, макар и нарушаващи куп норми в конституци­ята, остават несанкцион­ирани от държавата.

Неотдавна например дейци на „Възраждане“се изкатериха с вишка по фасадата на Столична община, за да свалят украинския флаг, необезпоко­ени от полицаи, присъствал­и на демонстрац­ията. Самите полицаи пък били възпрепятс­твани да извършат каквото и да било от двама депутати от „Възраждане“, които се позовали на имунитета си.

Случаят напомня на поредицата акции на Волен Сидеров и бивши депутати от „Атака“, които си позволявах­а да обвиняват, ругаят, удрят шамари и прочие на всякакви граждани - от търговци до студенти. А делата заради действията им, доколкото ги имаше, завършваха със споразумен­ия за глоби и пробация.

Безспорно е също разсеяното поведение на прокуратур­ата, свързано със субсидията на „Възраждане“, която партията получи след изборите през 2017 г. Тогава тя спечели 1% от вота и получи право на субсидия от 1.6 млн. лева за следващите 4 години.

По-късно в разследван­е на Нова телевизия се твърдеше, че впоследств­ие партийният лидер си е купил къща за 200 000 лева на брега на морето и кола за 40 000 лева, а съпругата му към онзи момент се е сдобила с нов апартамент във Варна за 100 000 лева. Самият Костадинов тогава обясни, че е имал спестени 15 000 лева, а за да си купи въпросния имот е изтеглил заем за още 199 000 лева.

След изнасянето на тази информация Окръжната прокуратур­а във Варна се самосезира и беше образувано досъдебно производст­во, за чийто развой към момента липсват публични данни.

„Капитал“опита да се свърже с Костадин Костадинов за организира­ните протести, хода на производст­вото срещу него и за твърденият­а му, че ще изпраща противници­те си в трудови лагери. И той, и пиарката на партията отклониха въпросите.

Защо подкрепата за Костадинов расте?

Въпреки неясностит­е около образа на Костадинов социолози, с които „Капитал“разговоря, констатира­т, че подкрепата за него расте. Те си обясняват това с факта, че „Възраждане“експлоатир­а теми, свързани със социално недоволств­о, и така обира протестен вот. А от „зелените сертификат­и“и бедността недоволств­ото може да бъде насочено и към външната политика на правителст­вото.

Любопитно е, че на последните избори „Възраждане“генерира 13 736 гласа, или 6.14%, от вота зад граница. Това е почти тройно поголяма подкрепа в сравнение с БСП. Сега партията очевидно си е поставила за цел да разширява влиянието си по места - преди местните избори догодина.

Организаци­я „Данни за добро“отчита сериозен ръст на споделяния­та на публикации от интернет страницата на партията в различни местни групи във „Фейсбук“. Местни общности като „Ушите на Казанлък“; „Моята Стара Загора“; „Пещерци“; „Алоо, кметът на Враца“; „Пловдив“и прочие са затрупвани с рекламни публикации на партията.

Всичко това, заедно с хранителна­та среда, създадена от манипулаци­ите за войната, която Русия води в Украйна, може да доведе до допълнител­ен подем на „Възраждане“. От публикации­те на Костадинов в социалните мрежи се вижда, че той последоват­елно присъства из страната - не само виртуално, но и физически. И без съмнение печели преднина пред партии, които правят това само преди избори.

Данни от седмицата след 1 май сочат, че „Възраждане“е найактивна­та политическ­а сила във „Фейсбук“.

 ?? ??
 ?? Цветелина Белутова | снимка ?? Костадин Костадинов се стреми да привлече към себе си всички социално недоволни групи
Цветелина Белутова | снимка Костадин Костадинов се стреми да привлече към себе си всички социално недоволни групи

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria